Решение № 5940 от 01.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5940 гр. София, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100513042 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 13718 от 09.08.2023г. по гр.д. № 44070/2022г. на Софийски районен съд, 51 състав, са отхвърлени предявените от Т. Й. С., с ЕГН:

********** и В. Д. С., с ЕГН: **********, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, кумулативно субективно пасивно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Т. Й. С. и В. Д. С. не дължат на „Топлофикация София“ ЕАД по ½ част от следните парични вземания: сумата от 5323,60 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м. 02.2010 г. – м. 04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2013 г. до окончателното плащане, сумата от 929,53 лева, представляваща лихва за периода от 31.03.2010 г. до 20.12.2012 г. и сумата от 225,06 лева, представляваща разноски по делото, за които суми по ч. гр. дело № 1096/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 85-ти състав е издаден изпълнителен лист от 18.07.2013 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20178580400414/2017 г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № 858 и с район на действие Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото на принудителното им изпълнение.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство - Т. Й. С. и В. Д. С., в която са 1 изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост.

Считат, че давността е изтекла, като е започнала да тече от падежа на последното задължение за главница – м.04.2012г. В случая приложим бил тригодишният давностен срок, тъй като изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение, а не въз основа на влязло в сила съдебно решение. Вземанията, установени в процесния изпълнителен лист преди м.04.2012г. били погасени по давност след 31.04.2015г. след изтичането на три години, а и освен това към момента на първото изпълнително действие била изтекла и петгодишната погасителна давност. Излагат се доводи, че дори и да следва да се съобразят само факти, настъпили след образуване на 17.01.2017г. на изпълнителното дело пред ЧСИ У.Д., то отново с изтичане на тригодишен давностен срок вземанията са се погасили след 17.01.2020г. Неправилно съдът приел, че в периода 17.01.2017г. – 17.01.2020г. били извършени годни изпълнителни действия от ЧСИ У.Д. по образуваното изпълнително дело. Не било съобразено и обстоятелството, че длъжниците били двама, отговарящи при условията на разделност, поради което погасителната давност течала поотделно за всеки един от тях. Самото изпълнително производство било образувано след изтичане на давностния срок. За времето от образуване на делото през 2017г. до 2022г. не били извършвани никакви изпълнителни действия срещу длъжниците. Молят атакуваното решение да бъде отменено изцяло, а исковите претенции да бъдат уважени. Претендират и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. Страната счита, че в случая се прилага петгодишният давностен срок, съобразно чл.117, ал.2 от ЗЗД, независимо че изпълнителният лист е бил издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение.

Допълнено е, че в хода на принудителното изпълнение били предприети множество изпълнителни действия, които от своя страна прекъсвали давностния срок, като дори и да била настъпила перемпция това обстоятелство било ирелевантно за погасителната давност. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Страната претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 169818/15.08.2022г. на ищците Т. Й. С. и В. Д. С., с която са предявени срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД искове по чл.439 от ГПК за признаване на установено, че ищците не дължат на ответното дружество по ½ част от следните парични вземания: сумата от 5 323,60 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м. 02.2010 г. – м. 04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2013 г. до окончателното плащане, сумата от 929,53 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2010 г. до 20.12.2012 г. и сумата от 225,06 лева, представляваща 2 разноски по делото, за които суми по ч. гр. дело № 1096/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 85-ти състав е издаден изпълнителен лист от 18.07.2013 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20178580400414/2017 г. по описа на ЧСИ У.Д. с рег. № 858 и с район на действие Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото на принудителното им изпълнение и при условията на евентуалност – чрез прихващане в хода на процеса с парично вземане на трето за спора лице от ответника.

По делото е постъпила молба с вх. № 200481/27.09.2022 г. от ищците, съдържаща изявление за оттегляне на предявените при условията на евентуалност искове за признаване недължимостта на вземанията по процесния изпълнителен лист след прихващане в хода на процеса с вземания на „И.“ ООД към „Топлофикация София“ ЕАД. Предвид това, с определение № 28333 от 25.10.2022г. Софийски районен съд е прекратил на основание чл.

232 ГПК производството по делото по предявените при условията на евентуалност отрицателни установителни искове, като актът не е обжалван.

Ищците твърдят, че по ч. гр. дело № 1096/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 85-ти състав в полза на ответника „Топлофикация София“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист, с който било разпоредено Т. Й. С. и В. Д. С. да заплатят на кредитора разделно – по ½ част от следните вземания: 5 323,60 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м.

02.2010 г. – м. 04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2013 г. до окончателното плащане, сумата от 929,53 лева, представляваща лихва за периода от 31.03.2010 г. до 20.12.2012 г. и сумата от 225,06 лева, представляваща разноски по делото. Заповедта за изпълнение била влязла в сила през 2013г., поради липсата на подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК, като задълженията, за които е издадена, не са установени със съдебно решение. Въз основа на издадения изпълнителен лист на 17.01.2017г. било образувано изпълнително дело № 20178580400414/2017 г. по описа на ЧСИ У.Д.. Ищците поддържат, че не дължат процесните суми, тъй като към момента на подаване на исковата молба последните са погасени по давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист /съгласно твърденията по уточнителна молба с вх. № 200481/27.09.2022г./. Намират за приложим към вземанията тригодишният давностен срок поради липсата на влязло в сила съдебно решение, в който смисъл ищците се позовават на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приравняващо заповедното призводство на производствата по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание относно последиците, свързани с давността. Изясняват, че от образуване на изпълнителния процес на 17.01.2017 г. до 17.01.2022 г. не са извършвани никакви годни изпълнителни действия, които да са от естество да спрат или прекъснат давността.

Допълнително посочват, че е изтекла и общата петгодишна давност. Освен това, самото изпълнително дело било образувано след погасяване на вземанията по давност, поради което нито едно действие на съдебния 3 изпълнител не било годно на прекъсне срока. Ищците молят исковете да бъдат уважени, като претендират и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на предявените от ищците искове. Посочил е, че процесният изпълнителен лист е издаден по ч. гр. дело № 1096/2013 г. по описа на Софийски районен съд въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК. Въз основа на изпълнителния лист на 17.01.2017г. било образувано изпълнително дело № 414/2017г. по описа на ЧСИ У.Д., по което били извършени множество действия, довели до прекъсване на давностния срок на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като е посочил и конкретните действия.

Последното валидно изпълнително действие се изразявало в подаване на молба от „Топлофикация София“ ЕАД за налагане на запори от 01.12.2021 г.

Оспорват длъжниците и ищци в настоящото производство да не са знаели за издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, доколкото в хода на образуваното изпълнително дело същите са подавали молби без релевирани възражения за недължимост на вземанията. Ответникът излага съображеия, че по отношение на процесните вземания приложимост намира петгодишната давност по чл. 117 ЗЗД, доколкото се касае за вземания, удостоверени с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, чийто правни последици, съгласно актуалната съдебна практика, са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение. Така мотивиран, ответникът моли предявените от ищците искове да бъдат отхвърлени, тъй като вземанията по процесния изпълнителен лист не са погасени по давност.

По делото е приет препис от изпълнителен лист от 18.07.2013г., издаден по гр.дело № 1096/2013г. от СРС, 85 състав, въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.01.2013г., с който ищците Т. Й. С. и В. Д. С. са осъдени да заплатят разделно /всеки от тях по 1/2/ на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 5323,60 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м. 02.2010 г. – м. 04.2012 г., ведно със законната лихва за периода от 18.01.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 929,53 лева за периода от 31.03.2010 г. до 20.12.2012 г. и сумата от 225,06 лева, представляваща разноски по делото.

Приет е и неоспорен от страните по делото препис от изпълнително дело № 20178580400414 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и 4 допустимо.

По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд в обжалваната част е правилно.

Предявени са субективно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация по чл.439 от ГПК, за установяване на недължимост на суми, за които е издадена влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист. Според посочената разпоредба длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В процесния случай съдебно дирене не е провеждано, доколкото изпълнителното основание, което удостоверява вземането на кредитора е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което новите факти и обстоятелства следва да са настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение, т.е. след влизането й в сила. В тежест на ищците е да проведат пълно и главно доказване относно наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.