Решение № 4039 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4039 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100502629 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 37532/04.02.2025 г. по регистъра на СРС от ищеца по предявените искове – „Топлофикация София“ ЕАД, срещу Решение № 1164/24.01.2025 г. по гр.д. № 47769/2024 г. по описа на СРС, 43 състав, в частта, с която са отхвърлени частично предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата П. С. М. дължи сумата 513,59 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.03.2024 г., сумата 68,63 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 14,02 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 21.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22607/2024 г. по описа на СРС, 43 състав.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не е доказано изпадането на потребителя в забава за заплащане на процесните суми за доставена топлинна енергия. Излага съображения и за дължимост на претенцията за извършена услуга дялово разпределение и на обезщетение за забава върху тази главница. Моли обжалваното решение да бъде отменено в отхвърлителната част и предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от П.

С. М., с който същата се оспорва. Поддържат се аргументи за недължимост на отхвърлените от първоинстанционния съд претенции. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

1

По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 54370/14.02.2025 г. по регистъра на СРС от ответницата по предявените искове – П. С. М., срещу решението в частта, с която е признато за установено, че тя дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 2 047,01 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода м. 05.2021 г. – м.

04.2022 г., и сумата 576,71 лв., представляваща главница за доставена до имота топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за периода м. 05.2022 г. – м. 04.2023 г., както и в частта за разноските, присъдени съразмерно на тези вземания. Въззивната жалбоподателка твърди недължимост на посочените суми поради липса на доказана доставка на топлинна енергия в претендирания размер и липса на годно, сертифицирано средство за измерване, находящо се в абонатната станция. Счита, че водомерът за топла вода не е коректно индивидуализиран, а данните, въз основа на които е работило вещото лице, са непълни и неточни. Излага твърдения, че метрологичната проверка на общия топломер е извършена от неоправомощено за тази цел дружество и поради това не е изпълнено задължението на топлофикационното дружество по чл. 23, ал. 2 от Закона за измерванията да осигури годно средство за търговско измерване. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се излагат съображения за нейната неоснователност.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е депозирало становище по въззивните жалби.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите във въззивните жалби и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивните жалби.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни материалноправни норми, за които въззивният съд следи служебно. По правилността на решението, в рамките на наведените оплаквания, съдът намира следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост възниква по силата на закона и публично известните общи условия на топлопреносното предприятие. Съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на доставената топлинна енергия.

Клиенти на топлинна енергия могат да бъдат и лица, различни от собствениците и титулярите на вещно право на ползване, когато ползват имота със съгласието на собственика за собствени битови нужди и са сключили договор за продажба на топлинна енергия при публично известните общи условия. В тази хипотеза договорът с третото ползващо лице подлежи на доказване по общия ред и не се презумира само от факта на ползването на имота /в този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС/.

В настоящия случай по делото не е спорно, а и от представените доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том I, рег. № 278, дело № 5/21.01.2009 г., заявление-декларация за откриване на партида от 03.02.2009 г. и декларация от другия съсобственик за съгласие партидата да бъде открита на името на ответницата – се 2 установява, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ул. „******** с аб. № ********.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като обективно, компетентно и изготвено след проверка на относимите документи, се установява, че процесният период обхваща два отчетни сезона – м. 05.2021 г. – м. 04.2022 г. и м. 05.2022 г. – м. 04.2023 г. За тези отчетни периоди фирмата за дялово разпределение е изготвила индивидуални справки за използвана топлинна енергия в процесния имот. За отопление е разпределяна топлинна енергия по радиоотчет на 4 бр. индивидуални разпределители и от сградна инсталация, а за битово горещо водоснабдяване – по отчет на водомер. Вещото лице е установило, че на 07.06.2022 г. водомерът за топла вода е подменен с нов, с възможност за дистанционно отчитане, както и че разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършено съобразно приложимата нормативна уредба, като технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати.

Неоснователно е възражението на въззивницата М., че допуснатата неточност при индивидуализацията на водомера за топла вода води до недоказаност на вземането за битово горещо водоснабдяване за отчетен период 2022/2023 г.

От представените от третото лице-помагач документи действително се установява непрецизност при отразяване на идентификационните данни на водомера за топла вода. В индивидуалните справки за двата отчетни периода е възпроизведен един и същ номер в графата „номер на уред/пломба“ – 2186771. От главния отчет за отчетен период 2021/2022 г. обаче се установява, че за водомера за топла вода е бил отчетен стар отчет 930,000 куб. м и нов отчет 990,000 куб. м, т.е. разход 60,000 куб. м. В индивидуалната изравнителна сметка за същия период също е отразен разход за топла вода от 60,000 куб. м, съответстващ на разликата между тези две показания.

За следващия отчетен период 2022/2023 г. документите съдържат отделни данни за потреблението преди и след подмяната на водомера. В индивидуалната справка за отопление и топла вода са отразени две последователни линии за топла вода: първата към 07.06.2022 г. — от 990,000 куб. м до 999,000 куб. м, или разход 9,000 куб. м, а втората към 30.04.2023 г. — от 0,117 куб. м до 53,806 куб. м, или разход 53,689 куб. м. Общият отчетен разход по тези две линии е 62,689 куб. м, като в разпределението за имота е посочен дял за топла вода 57,676 куб. м и съответстваща енергия за битово горещо водоснабдяване 3 902,860 kWh.

От приемо-предавателния протокол от 07.06.2022 г. се установява и причината за повторението на номера 2186771. Същият е отразен не като фабричен номер на стария и на новия водомер, а като номер на пломба на новомонтирания водомер за топла вода, при който е посочен нов отчет 0 и номер на нов уред 20347905. Следователно констатираната неточност се състои в това, че в индивидуалните справки не е направено прецизно разграничение между фабричен номер на уред и номер на пломба, съответно не е пренесен ясно номерът на новомонтирания водомер. Тази неточност обаче не води до извод, че количествата са произволно начислени или че отчетът е снет от чужд уред.

Напротив, от числовите данни в отчетните документи се установява проследима последователност: за първия отчетен период е отчетено потребление от 60,000 куб. м, а за втория отчетен период потреблението е разделено на две части — 9,000 куб. м до датата на смяната и 53,689 куб. м след подмяната на водомера. Именно тези отчетени количества са намерили отражение в изравнителните сметки за същия абонатен номер и същия имот. При това положение повторението на номера 2186771 в графата „номер на уред/пломба“ представлява нередовност в индивидуализацията на уреда, но не разколебава доказателствения извод за наличие на отчетено потребление на топла вода в процесния имот през двата отчетни периода.

3

Този извод се подкрепя и от обясненията на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, че за отчетен период 2022/2023 г. не е представена типична бланка за главен отчет, но му е бил предоставен констативен протокол, в който за водомера за топла вода е отбелязан радиоотчет, както и че при този начин на отчитане не е необходимо влизане в имота и съставяне на протокол за осигурен или неосигурен достъп. Вещото лице е посочило още, че в индивидуалната справка за отчетен период 2022/2023 г. са отразени показания след радиоотчет след смяната на водомера на 07.06.2022 г.

Ето защо допуснатата непрецизност при изписване на идентификационните данни на водомера не е достатъчна да обоснове недоказаност на вземането за битово горещо водоснабдяване. Тя би имала решаващо значение, ако по делото липсваха данни за начални и крайни показания, за датата на подмяната или за количествата, отнесени към процесния имот. В случая такива данни са налице и от тях се установява отчетено потребление както за периода преди подмяната, така и за периода след нея.

Неоснователно е и възражението за липса на годно средство за търговско измерване в абонатната станция. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че общият топломер в абонатната станция е преминавал последващи метрологични проверки, които обхващат процесния период. Въззивницата поддържа, че проверката през 2021 г. е извършена от неоправомощено лице, но това твърдение не е доказано по делото.

Представеният публичен списък на лица, оправомощени към по-късен момент, не удостоверява, че към датата на процесната проверка проверяващото дружество не е разполагало с необходимото оправомощаване, нито че извършената проверка е невалидна.

Не са представени доказателства за отнемане или липса на оправомощаване към релевантния момент, нито е ангажирано заключение, което да установи, че общият топломер не е бил годно средство за търговско измерване през процесния период.