Решение № 2927 от 05.08.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2927 гр. Пловдив, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330116625 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. Д. Р., ЕГН **********, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, а именно: за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата 4140.60 лева – главница, дължима по договор за кредит от 29.12.2008 г., 1177.39 лева – печалба на кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заем, както и сумата от 2760.10 лева – законна лихва, за периода от 14.06.2012 г. до 21.10.2021 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.09.2012 г. по ч.гр.д. № 9292/2012 г. по описа на РС - Пловдив.

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 25.09.2012 г., издаден в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по ч. гр. д. № 9292/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с молба от 21.11.2012 г. е образувало изп.д. № ****, с район на действие Окръжен съд – Пловдив. Твърди, че с ПДИ с изх. № *** г. до ищеца, *** го е уведомил за задълженията му по делото. Със Запорно съобщение от 23.02.2015 г., върху вземанията на длъжника бил наложен запор в ПИБ. Сочи, че с молба от 08.09.2015 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по делото. С Разпореждане за насрочване на опис на движими вещи от 02.05.2017 г., *** е насрочил описа на 02.06.2017 г. С Разпореждане за насрочване на опис на движими вещи от 25.06.2021 г., *** е насрочил описа на 23.08.2021 г.

Излага, че ищецът не дължи претендираните по изп. дело суми, тъй като същите са погасени по давност. В тази връзка навежда доводи, че от Запорното съобщение от 23.02.2015 г. до Разпореждането за насрочване на опис на движими вещи от 02.05.2017 г., взискателят не е поискал, съответно *** не е предприел принудителни действия, с които да прекъсне течението на двугодишния срок, поради което счита, че на 23.02.2017 г. делото е прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Позовава се на т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2013 г. на ВКС. Счита, че всички 1 действия, извършени след тази дата по изп. дело, както от взискателя, така и от ***, не могат да прекъснат давността и същите са извършени след като делото е прекратено по давност по силата на закона.

Отделно, счита, че процесните вземания са погасени с изтичането на петгодишна давност – на 23.02.2020 г., считано от извършване на последното валидно действие, а именно: запорното съобщение от 23.02.2015 г.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата 4140.60 лева – главница, дължима по договор за кредит от 29.12.2008 г., 1177.39 лева – печалба на кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заем, както и сумата от 2760.10 лева – законна лихва, за периода от 14.06.2012 г. до 21.10.2021 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.09.2012 г. по ч. гр. д. № 9292/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, със становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди, че между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е възникнало правоотношение по силата на сключен Договор за кредит № **** от 29.12.2008 г., вземането по който е цедирано на ответното дружество.

Поради неизпълнение на задълженията по договора, по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 21.11.2012 г. било образувано изп. дело № **** г. по описа на *** ****, с рег. № ***, въз основа на издаден изпълнителен лист от 25.09.2012 г.

Сочи, че с молбата за образуване на изпълнителното дело, на 21.11.2012 г. били възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на *** ****, като на тази дата била прекъсната погасителната давност. В тази връзка се позовава на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че по посоченото изп.д. били предприемани изпълнителни действия, всяко от които прекъсвало погасителната давност. Били изпратени запорни съобщения до р. на длъжника, до ОД МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ относно запор на МПС, както и до „Първа инвестиционна банка“ АД.

На 08.09.2015 г. била депозирана молба за конституиране на нов взискател - от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, което действие отново прекъсвало погасителната давност. Новият взискател по делото направил искане за извършване на справка в ел. регистър на БНБ за разкрити банкови сметки на името на длъжника и съответно искане за налагане на запор. Последвали искания за насрочване на опис на движими вещи и за извършване на справка за регистрирани трудови договори на длъжника. Предприемането на изпълнителни действия продължило, когато на 25.06.2021 г. *** *** разпоредил насрочването на опис на движими вещи спрямо длъжника. Поддържа, че предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия представлява годно основание за прекъсване на погасителната давност относно процесното вземане, поради което счита, че същата не е изтекла.

Излага съображения, че следва да се направи и разграничение между давностен и перемпционен срок, като перемпцията била без правно значение за прекъсване на давността.

Твърди приложимост на постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г., като счита, че от образуване на изпълнителното дело на 21.11.2012 г. до 26.06.2015 г. погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Счита, че давността в рамките на изпълнителния процес е започнала да тече едва с приемането на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС на дата 26.06.2015 г., като след този период били извършени редица изпълнителни действия, които я прекъсвали.

Във връзка с цедиране на процесното вземане се твърди, че новият кредитор 2 изпратил уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до адреса на длъжника и макар, че не било получено, била положена необходимата грижа лицето да бъде информирано. В случай, че се приеме, че това не е реализирано, ищецът следвало да се счита уведомен, посредством приложеното към отговора на исковата молба Уведомление за прехвърляне на вземания. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Няма спор между страните, а и това се установява от приетия по делото изпълнителен лист, че в полза на БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606, е издаден на 25.09.2012 г. изпълнителен лист, срещу ищеца М. Д. Р., по ч.гр.д. 9292/2012 г. по описа на РС – Пловдив, за следните суми: 4140.60 лева – главница, дължима по договор за кредит от 29.12.2008 г.; 1177.39 лева– печалба на кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема; 775.30 лева – мораторна лихва за периода от 09.04.2010 г. – 30.05.2012 г., както и законната лихва върху главницата от 14.06.2012 г. до окончателното плащане, както и сумата от 221.86 лева – разноски в производството, които вземания са били прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, чрез договор за цесия.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист, е образувано изп. дело № **** г. по описа на *** ****, рег. № *** на КЧСИ.

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора, съгласно чл.

415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл. 416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая, издадената заповед за изпълнение на парично задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9292/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив, се ползват с посочените по-горе правни последици. Именно поради това искът по чл. 439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищеца и които е могъл да посочи в срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, се преклудира.

Съобразно с установените по делото факти и разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжникът по изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти, 3 настъпили след издаването на съдебния акт, следва да се приеме, че в настоящия случай спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания в период след възникването им до момента на предявяване на иска.

С оглед характера на вземанията за дължими суми по договор за кредит и разпоредбата на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, съдът намира, че се касае за вземания, които се погасяват с изтичане на пет и три годишна давност, съответно за главница и лихва.

Относно твърденията на ищеца, че вземането му е погасено по давност в рамките на образувания срещу него изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В същото се прие, че задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изп.д., изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.