Решение № 1492 от 21.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1492 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20231000501775 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 260587 от 07.4.2023 г. по гр.д. 2208/2021 г. по описа на Софийски градски съд (СГС) е отхвърлен предявен от И. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. *** против „Кей Би Си Банк България” ЕАД (понастоящем преобразувана чрез вливане в „Обединена българска банка” АД) отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че не дължи на банката сумата 261 954.07 лева, представляваща неизплатена главница по договор за банков кредит № 55655 от 19.06.2008 г., за която е издаден изпълнителен лист от 07.03.2014 г. по гр. дело № 11718/2014 г. по описа на СРС, ГО, 35-ти състав, и образувано изп.дело № 935/2014 г. по описа на ЧСИ С. Я. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие СГС, поради погасяването на вземането по давност. Поради това, ищецът е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. (чл. 78, ал. 8 ГПК).

Първоинстанционното решение е обжалвано от И. Г. Г. (чрез адв. К. С. от САК) с оплаквания за неговата неправилност, които, в обобщение, се свеждат до това, че давност за вземанията на банката, обективирани в процесния изпълнителен лист е изтекла, при което исковата претенция неправилно е отхвърлена, а е следвало да се уважи. След като се прави изложение на определени юридически факти, се иска от съда да отмени акта на СГС и да постанови друг, с който установителният иск да се уважи изцяло. Претендират се разноски.

Въззиваемото дружество оспорва жалбата като неоснователна с писмен отговор и счита, че първоинстанционното решение следва да се потвърди. Претендира юрисконсултско 1 възнаграждение.

По делото в апелативния съд не са искани и не са събирани нови доказателства.

След като се запозна с материалите по делото, САС в настоящия си състав установи следното:

Ищецът И. Г. Г. излага следните обстоятелства за обосноваване на искането, а именно солидарното му осъждане заедно с трети на настоящото производство лица – „Нитранс-С” ООД, и Н. В. И., на основание чл. 417 ГПК да заплатят на ответника „Райфайзенбанк България” ЕАД сумата 200 000 евро, представляващи главница по договор за банков кредит, заедно със законната лихва върху главницата от 06.03.2014 г. до окончателното й плащане, и сумата 12183.32 лева - разноски по производството, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.03.2014 г. по гр. дело № 11718/2014 г. по описа на СРС, ГО, 35-ти състав, а въз основа на него е образувано изпълнително производство по изп. дело № 935/2014 г. по описа на ЧСИ С. Я.; прекратяване на изпълнителното производство по отношение на него по право поради изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като последното валидно изпълнително действие срещу него като длъжник по принудителното изпълнение е извършено на 08 август 2014 г. - присъединяване на взискател, от който момент е изтекъл и срокът на погасителната давност относно вземането – 08 август 2019 г., и незаконосъобразно предприети от съдебния изпълнител по процесното изпълнително производство действия по принудително изпълнение срещу него. Претендира признаване погасяването по давност на вземане за сумата 261954.07 лева - неизплатена главница по договор за банков кредит, за която е издаден изпълнителен лист от 07.03.2014 г. по гр. дело № 11718/2014 г. по описа на СРС, ГО, 35-ти състав, и образувано въз основа на него изп. дело № 935/2014 г. по описа на ЧСИ С. Я. с peг. № *** и район на действие - СГС.

Претендира разноски.

Ответникът, в процесуалните срокове е подал писмени отговори, навеждайки възражения за неоснователност на иска за несъществуването на вземането по заповедта за изпълнение, влязла в сила за ищеца като солидарен длъжник на 22.04.2014 г., поради наличие на изпълнителни действия по процесното изпълнително производство, включително и за осъществяване на публична продан на ипотекирания за обезпечение на вземането имот, водещи до прекъсване на давността относно процесното вземане, и на жалба срещу разпределението на сумата от публичната продан, съдържаща и признание на вземането, с което давността за вземането също е била прекъсната и с предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД относно разпоредителни сделки с имоти на солидарния длъжник И. Г.. Претендира разноски.

От доказателствата по делото се установява следното:

С изпълнителен лист от 07.03.2014 г., издаден по гр. дело № 11718/2014 г. по описа на СРС, кредитополучателят „Нитранс-С” ООД и солидарните длъжници И. Г. Г. (въззивник в настоящото производство) и Н. В. И. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Райфайзенбанк България” АД (ново наименование „Кей Би Си Банк България” АД) сумата 2

200 000 евро – главница по договор за банков кредит, заедно със законната лихва от 06.03.2014 г. до изплащане на вземането, и сумата 12183.32 лева – разноски по производството. Изпълнителният лист е издаден въз основа на допуснато предварително изпълнение със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, представляващ договор за банков кредит № 55655 от 19.06.2008 г., по който „Нитранс-С” ООД е кредитополучател, а И. Г. и Н. И. – солидарни длъжници.

Въз основа на молба от 28.03.2014 г. от кредитора „Райфайзенбанк България” АД на основание така издадения изпълнителен лист срещу длъжниците, един от които е И. Г., е образувано изпълнително производство по изп. дело № 935/2014 г. по описа на ЧСИ С. Я. с рег. № *** и с район на действие-СГС. В молбата, въпреки възлагането по чл. 18 ЗЧСИ на проучването на имущественото състояние на длъжниците и избора на изпълнителен способ на съдебния изпълнител, от взискателя са посочени и конкретни изпълнителни способи пристъпване към принудително изпълнение чрез налагане на запор върху вземания на длъжниците по принудителното изпълнение от търговски банки и такива за трудови възнаграждения от работодател и върху дружествени дялове и чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти на солидарния длъжник И. Г. и ипотекарния длъжник П. И., за които е поискано да се извърши опис и насрочи публична продан. Последната е поисканата поради обезпечаване на вземанията на банката по договора за кредит с учредяване на договорна ипотека по нотариален акт № 199 от 24.06.2008 г. върху собствен на кредитополучателя „Нитранс-С” ООД недвижим имот, представляващ УПИ № III-524 от кв.

49 по плана с. ***, местност Стопански двор, заедно с построените в него сграда и припадащи се части от комуналните и инсталационни съоръжения, който недвижим имот е прехвърлен с договор за продажба на недвижим имот по нотариален акт № 134 от 15.12.2010 г. от дружеството на трето лице – П. И..

На 08.04.2014 г. съдебният изпълнител е постановил връчване на покани за доброволно изпълнение на длъжниците, която покана на солидарния длъжник И. Г. е връчена на 07.04.2014 г., както и насочване на изпълнението чрез налагане на запори върху вземания и дружествени дялови и възбрани върху недвижими имоти на длъжниците, посочени в поканата за доброволно изпълнение. Налагането на запора и възбраните съдебният изпълнител е разпоредил заедно с образуването на изпълнително производство на 28.03.2014 г., видно от удостоверение от 08.03.2021 г. по изп.дело № 935/2014 г., като според представената справка от Търговския регистър към Агенция по вписванията запорите върху дружествените дялове са наложени на 08.04.2014 г.

На 08 август 2014 г. (наведена от въззивника И. Г. като дата на извършено присъединяване на кредитор по изпълнителното производство, въпреки удостоверената от съдебния изпълнител такава – 08.07.2014 г.) е осъществено присъединяване на нов взискател по изпълнението – „УниКредит Ауто Лизинг” ЕООД, включително и за негови вземания срещу солидарния длъжник И. Г..

Искане за присъединяване е направено по изпълнителното производство и с молба от 03.10.2014 г., подадена от взискателя „Антарес-Ин” ООД, но само за вземания от длъжника 3

„Нитранс-С” ООД. Последното се установява и от приложените към молбата изпълнителен лист от 17.10.2012 г. и удостоверение от 24.09.2014 г. на ЧСИ И. Ч. с рег. № *** и с район на действие СГС.

Присъединяване на взискател по изпълнителното производство е осъществено и въз основа на молба от 16.07.2015 г., подадена от С. П. за вземанията му от солидарния длъжник Н. И., видно и от удостоверение от 20.05.2015 г. на ЧСИ С. Х. с рег. № *** и с район на действие СГС.

През периода 04.11.2014 г. – 10.06.2016 г. са осъществявани изпълнителни действия по провеждането на публична продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот, собственост на ипотекарния длъжник П. И.. Срещу разпределението на получената от проданта сума длъжникът И. Г. е подал жалба на 13.03.2017 г., по която съдът с решение по гр. дело № 7241/2017 г. по описа на СГС е отменил част от извършеното от съдебния изпълнител разпределение на сумата като незаконосъобразно и отнесъл сумата от 129211.92 лева за погасяване на вземането за главница по договора за кредит.

През време на изпълнителното производство въз основа на искова молба от 26.08.2016 г. банката е упражнила потестативното си право по чл. 135 ЗЗД за прогласяване на недействителност на сключения от солидарния длъжник И. Г. увреждаща я сделка, представляваща брачен договор от 18.12.2012 г. относно апартаменти 16 и 17 и гараж 4, намиращи се в гр. София, район Витоша, ул. „***” 2. Предявеният с нея иск по чл. 135 ЗЗД е уважен с решение от 21.03.2018 г., постановено по гр. дело № 10567/2016 г. по описа на СГС, влязло в сила на 22.01.2020 г. Със същото решение на солидарния длъжник И. Г. и съпругата му са възложени разноските по исковото производство.

Въз основа на постановено по искане на взискателя разпореждане на съдебния изпълнител по процесното принудително изпълнение на 13.03.2017 г. са изпратени запорни съобщения за вземания на солидарния длъжник Н. В. И. от търговски банки. Данни за други наложени запори към този момент не следват от представените по делото доказателства.

На 11.02.2019 г. по изпълнителното производство е присъединен като взискател по негова молба и „Уникредит лизинг” ЕАД за вземанията му срещу длъжниците „Нитранс-С” ООД и И. Г., за които съдебният изпълнител е разпоредил изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжниците.

След влизане в сила на решението по иска по чл. 135 ЗЗД с молба от 27.02.2020 г. взискателят „Райфайзенбанк България” АД е поискал пристъпване към изпълнение върху недвижимите имоти, предмет на увреждащата го сделка. Въз основа на искането върху същите е наложена възбрана на 05.03.2020 г., извършен е опис на 21.07.2020 г. и насрочена публична продан с разпореждане от 23.10.2020 г. Искания за нова публична продан на недвижимите имоти е направена от същия взискател с молби от 06.01.2021 г. и 25.02.2021 г., видно от представеното удостоверение от съдебния изпълнител, което относно осъществените удостоверявания по принудителното изпълнение не се оспорва от ищеца и съдът ги приема за достоверни, преценявайки ги с другите данни по делото.

4

Представено е също и удостоверение от 01.02.2021 г. от съдебния изпълнител, съгласно което дължимата от длъжника И. Г. сума за главница по изп. дело № 935/2014 г. възлиза в размер на 261 954.07 лева.

В рамките на правомощията си, визирани в разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд намери, че обжалваното решение на градския съд е валидно, допустимо и правилно, като съображенията за това са следните:

Вместо да се обсъждат отделните оплаквания във въззивната жалба, доколкото една част от тях не са съществени, респ. юридически смислени или значими, САС в настоящия си състав предпочита да разясни защо исковата претенция на И. Г. по чл. 439, ал. 1 ГПК се явява действително неоснователна.

Твърденията в исковата му молба са, че петгодишната давност, с която били погасени вземанията на ответната банка, изтекла в периода – 08.08.2014 – 08.08.2019 г. (така стр. пета от молбата, шести абзац).