Протокол № 167 от 07.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 167 гр. Пазарджик, 06.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20215200500581 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

За жалбоподателя Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите се явява служител с юридическо образование К.К..

От ответниците се явява К. Д. Ц.. За всички се явяват адв. А., надлежно упълномощен от първата инстанция. Представя договор и за тази инстанция.

Служител с юрид. образование К. – Да се даде ход на делото.

Адв. А. – Да се даде ход на делото.

Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С решение на РС Велинград, постановено по гр. д.№ 668 по описа на съда за 2019 година е прието за установено по отношение на Министерство на земеделието , храните и горите, ЕИК831909905, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Христо Ботев” №55, че към момента на 1 обобществяване на земята и към 1958г. общият наследодател -И.О. Ц. на Ф.М., К.Ц.; А. Ц. и К.Ц. всички от гр.Сърница, ул.”Бунарджик" № 15, е притежавал като собственик в землището на с.Сърница, м.Орлино следните имоти: Нива с площ от 7.275 дка, попълнена в КВС като имот 170012; Ливада с площ от 1.792 дка попълнена в КВС като имот 170009; Нива с площ от 0.291 дка, представляваща част от попълнен в КВС имот 000183 целия с площ от 1,080 дка; Нива с площ от 0.079 дка, представляваща част от попълнен в КВС имот 000182 целия с площ от 1.279 дка, които е внесъл в ТКЗС с.Сърница през 1958г., разделени от линия обозначена с цифрите 1,2,3 на комбинирана скицата-приложение към заключението на съдебнотехническата експертиза, изготвено от инж. Йордан Гаджев, която е неразделна част от настоящето решение, като е отхвърлен иска за разликата над горните размери на площите за им. с №№ 000182 и 000183, тъй като са попадали по карата на ЛУП от 1951 г. и представлявали горска територия, като неоснователен.

Присъдени са разноски.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Държавата , представлявана от Министъра на земеделието , храните и горите.

Излагат оплаквания за недопустимост на решението , тъй като било постановено по недопустим иск , предявен при липса на правен интерес.За да е допустим иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ следвало земеделските земи да са заявени за възстановяване от повече от едно лице, претендиращо самостоятелни права върху имота и процедурите по възстановяване да не са завършени. В конкретни случай, липсват данни наследодателя на ищеца да е заявявал имотите, като не са налице доказателства други и лица да са претендирали права върху имотите. Същото положение е заложено и в трайната установена съдебна практика. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК, било прието, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е допустим в случаите, когато земеделските земи са заявени за възстановяване от повече от едно лице претендиращо самостоятелни права. Правният интерес се обуславя от сезиране и на двете страни по спора на общинската служба по „Земеделие“ с искане за възстановяване на правото на собственост върху имота. В конкретния случай липсва друга страна която да е подавала искане за възстановяване на имота, което от своя страна води до недопустимост на 2 иска.

Друга предпоставка за допустимостта на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ била да има решение на Общинската служба по земеделие за възстановяване на земеделска земя, но и висящо производство по искане на друго лице за възстановяване на същата земя . Видно от исковата молба и представените доказателства към нея, липсвало висящо производство по искане на друго лице за възстановяване на имотите. Дори и да се приеме, че има Решение на поземлния орган, не била налице другата предпоставка за допустимост на иска - висящо производство по искане на друго лице за възстановяване на имота.

На следващо място за да е допустим иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ една и съща земя да следвало да бъде възстановена на различни лица. В случая и тази хипотеза не е налице.

Така предявения иск бил недопустим и противоречал на задължителните указания на ТР №1/97 г. на ОСГК. Според тях, процесуална предпоставка за допустимост на специалния установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е наличието на правен интерес произтичащ от наличието на образувани производства по реда на 14 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността , при което уважаването на иска е основание по реда на чл.14, ал.7а, ЗСПЗЗ органът по поземлена собственост да промени кръга от лица, в чиято ползва е признато право на възстановяване.

Поради изложеното моли решението производството по делото – прекратено. да бъде обезсилено и

Оспорват решението и като неправилно, в частта в която исковата претенция е уважена.

Предмет на установителният иск по чл.14, ал.4 е правото на собственост върху земеделски земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други подобни организации. В настоящият случай липсвали доказателства, че общият наследодател е бил собственик на имотите към момента на одържавяването имот. В представеното заявление декларация за членство в ТКЗС липсвали имоти с подобни характеристики.

Не били събрани и доказателства по какъв начин е придобит имота и на 3 какво основание се легитимира като собственик наследодателя на ищеца към момента на обобществяването. Недоказано било, че към тази дата наследодателя на ищците е бил собственик на имоти идентични с процесиите.

За да бъде уважен установителен иск за собственост към минал момент ищците следвало да докажат при условията на пълно и главно доказване, че наследодателят е бил носител на правото на собственост върху процесният имот към момента на кооперирането на земята. Представеното заявление декларация за членство в ТКЗС не представлява доказателство за правото на собственост на наследодателя, сама по себе си тази декларация не доказва придобиване на вещни права, нито пък доказва и основанието за придобиване на собствеността.

Молят решението , в частта , с която иска е уважен да бъде отменено и предявеният иск – отхвърлен.

В срок е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата.

Намират жалбата за допустима , но неоснователна. Установено било по делото , че процесните имоти никога не са били държавна собственост, нито са били включени в ДГФ в момента на обобществяване на земята. Този факт се установявал и от назначените и приети експертизи.

Заявлението вх.№300 от 25.02.1992г. било подадено от наследника Исмаил Исмаилов Ц. за възстановяване правото на собственост на всички наследници на общия наследодател И.О. Ц. и правилно Велинградската поземлена комисия е образувала преписка затова Заявление с приложените към него доказателства. Били са изпълнени всички специални материални норми на ЗСПЗЗ, като ПК Велинград правилно се е произнесла и с Решение от 02.09.1999г.

Имотите, предмет на делото били идентични с имотите по т.1 и т.2 от пункт втори от това Решение, с което се възстановява собствеността. Това Решение по чл.18ж., ал.1 от ЗСПЗЗ, във вр.чл.183, ал.1 от ПП на ЗСПЗЗ, е влязло в сила и съгласно специалните норми на ЗСПЗЗ, това Решение на ПК Велинград, която е особена юрисдикция, поражда същите правни последици за страните по него, за Общините, за Държавата, вкл. и за ответното МЗХГ, което е учреждение, каквито са правните последици на влезлите в сила 4 съдебни Решения, съгл.чл.297 от ГПК. Причината това административно производство да не приключи с индивидуализиране на възстановените земеделски имоти по действащата КЗС, били писмените възражения до Поземлената комисия с голословни твърдения, без доказателства, че процесиите земеделски земи били ДГФ. Следователно и второто възражение, развито в Отговора, че липсвала оспорваща страна, която да повдига спор за материални права, не било основателно, защото пред Поземлената комисия /ОСЗГ/, след влизане в сила на Решението от 1999г. на ПК Велинград, е бил повдигнат спор за материално право от длъжностно лице от ответното учреждение - от Директора на ДГС „Селище", видно от приетото като доказателство по делото Писмо изх.№РД-13- 547 от 04.08.2016г. на ОСЗ Сърница. Този повдигнат от служителите на ответника спор за материално право, е попречил да се приключи административната процедура с индивидуализиране на процесиите имоти и издаване на скици за тях, които са неразделна част от

Решението за възстановяване на собствеността.Следователно, наследниците на И.О. Ц., бил налице правен интерес от предявяването на иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

От събраните по делото доказателства и от заключенията на съдебната лесотехническата експертиза се установила основателността на иска.Имотите били собственост на общия наследодател И.О. Ц.. Експертите са категорични, като се съобрразят границите на земеделските и горските територии към 1951г., че всичките земеделски имоти категорично са извън горската територия и дори не граничат с нея, а са на отстояние между 40 и 135 м. Установено било от заключенията на експертите, че съседните имоти са възстановени по реституционни преписки на други физически лица.

Видно било от заключенията на вещите лица, приети от съда и неоспорени от страните, като обективни и компетентно изготвени, че процесните имоти към момента на обобществяването и колективизацията са със статут на земеделски земи и не попадат в горския фонд, т.е. няма пречка същите да бъдат възстановени по реституционната преписка на наследодателя ние.

Молят решението да бъде потвърдено.

В срок е постъпил и отговор , изготвен от процесуалния представител – 5 адв.Х..

Намира жалбата за неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.

Подържа доводите си за допустимост на иска , съответно – решението.

По отношение допустимостта на иска следвало да бъдат съобразени правните последици от приложеното към ИМ Решение № 510/27.10.2017г. по КНАХД

№562/2017г. на

Административен съд

Пазарджик.

Административният съд е приел в това свое Решение, че спорът за процесната земя не е административен, а материалноправен, който следва да бъде разрешен в исковото производство по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

Правилно съдът уважил иска , като е приел, че общият наследодател на ищците И.О. Ц. е притежавал към 1958г., когато е била обобществена земята му, правото на собственост върху процесните земеделски земи. Материалните му права към този момент били установени с годно писмено доказателства по ЗСПЗЗ - Опис- Декларация за членство в ТКЗС. Затова и ОСЗ правилно е признала правата на собственост на неговите наследници, след което е възстановила със своето Решение собствеността им върху тези земеделски земи, които съществуват в действителните им и възстановими граници.

Законосъобразни били и правните изводи на Районния съд, на основание чл.2 от ЗСПЗЗ, във вр.чл.1 от ПП на ЗСПЗЗ, че законът взема за критерий предназначението на земята, а не начина на нейното фактическо ползване и състояние, поради което е без значение, че значителна част от тези земи се е самозалесила, заради обстоятелството, че по времето, когато тези земи са били обобществени и са се ползвали от ТКЗС и АПК, същите не са били обработвани и ползвани като земеделски земи.

Моли решението да бъде потвърдено.

Служител с юрид. образование К. – Поддържам въззивната жалба.

Нямам доказателствени искания.

Адв. А. – Оспорвам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.

6

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Служител с юрид. образование К.: - Ув. окр. съдии, моля да уважите въззивната жалба по доводите изложени в нея. Смятам, че решението е недопустимо, по съображенията изложени от мен. Алтернативно, оспорвам и като неправилно в частта, в която исковата претенция е приета за основателна. Не се събраха доказателства пред първата инстанция как общият наследодател е придобил правото на собственост върху тези имоти, нито се представиха документи. Според мен правото на собственост към 1958 г. е недоказано. Като единствен мотив на съда е послужило, че имотите попадали в устройствен план, което според мен е несъстоятелно и няма как да се приеме, че такава огромна площ е била собственост на едно лице просто, тъй като не е била част от гората към 1958 г. Смятам, че това е неоснователно и негодно доказателствено средство, за да приемеш един иск, че е основателен само единствено, че не е попадал в горски фонд към 1958 г. В тази връзка моля да отмените решението и отхвърлите иска, като недоказан. Претендирам разноски в размер на 200 лв. и 25 лв. държавна такса.