Решение № 2741 от 13.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2741 гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100506927 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №6927/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С.О. срещу решение №20026482 от 31.03.2022 г по гр.дело №8822/2021 г на СРС , 47 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ във вр.чл.410 ал.1 КЗ на ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕИК ******* от гр.София сумата от 4200,74 лева – регресна претенция срещу лице , отговорно за деликт за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Каско Стандарт” за повреди по лек автомобил “БМВ Х7 м50Д“ с рег.№******* от настъпило на 28.08.2020 г ПТП – удар в капак на шахта на кръстовището на ул.Хилендарски манастир и ул******* в гр.София кв.Драгалевци , ведно със законната лихва от 15.02.2021 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Вредите в случая са причинени от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД , което е собственик на електроразпределителната мрежа . Ищецът не е доказал наличие на застрахователно правоотношение , като не са посочени имената и адреса на застрахователния посредник и не е ясна представителната му власт по отношение на застрахователя .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Въззивникът не е доказал , че надигнатият бетонен капак на шахта е собственост на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД . Щом шахтата попада в обхвата на пътя , тя трябва да се 1 поддържа от СО . Шахтата е пътно съоръжение по §1 т.3 от ДР на ЗП и съгласно чл.5 ал.1 т.2 ЗП , чл.19 ЗП и чл.31 ЗП общинският път трябва да се поддържа от СО . Възражението за липса на реквизити по чл.345 ал.1 т.9 ,т.11 КЗ е преклудирано . При евентуална липса на представителна власт е приложим чл.301 ТЗ , като застрахователят не се е противопоставил , а е образувал щета и е платил застрахователно обезщетение т.е. договорът е потвърден .

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 01.04.2022 г и е обжалвано в срок на 12.04.2022 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да уважи иска СРС е приел , че са доказани всички предпоставки за основателност на регресната претенция , включително плащане от ищеца на застрахованото лице . Пътят , на който е станало процесното ПТП е общински по чл.3 ал.3 от ЗП във вр.чл.8 ал.3 ЗП . С оглед разпоредбите на чл.19 и чл.31 ЗП ответникът СО е следвало да поддържа и ремонтира общинския път чрез свои служители или по възлагане на трети юридически лица .

Процесната шахта с бетонен капак също е част от общинския път. Ответникът не е доказал , че тази шахта е собственост на трето лице - „ЧЕЗ Разпределение България“ АД – и че е част от електроразпределителната мрежа . Освен това СО е следвало незабавно да сигнализира на това дружество за наличния проблем .

Според СРС е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице , като евентуално е приложим чл.293 ал.3 ТЗ и никоя от страните по полицата не е оспорвал нейната действителност , нито това може да стори трето лице-ответникът .

Според СРС механизмът на ПТП е доказан по безспорен начин с представените протокол за ПТП , свидетелски показания и САТЕ .

Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Съгласно чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на причинителят на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта са необходими три предпоставки : възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.

Безспорно пътят е общински и СО носи отговорност по чл.49 ЗЗД за действията по ремонтирането и поддържането му в безопасен вид / чл.31 и § 1 т.12,13 от ДР на Закона за пътищата и чл.3 ал.1 ЗДвП / . Не са доказани с никакви доказателства твърденията на въззивника , че капакът на шахта е част от електроразпределителната мрежа и е собственост на трето лице - „ЧЕЗ Разпределение България“ АД .

2

ПТП и вредите от него са доказани с представения протокол за ПТП , свидетелски показания и САТЕ . Щетите са заплатени от ищеца и този факт не се оспорва пред настоящия съд .

По отношение на застрахователната полица , има основание да се приложи чл.293 ал.3 ТЗ , защото нито една от страните не е оспорила действителността на изявлението си , извършеното плащане по застрахователната полица , първоначален оглед на автомобила и пр. Щом между страните застрахователният договор е действителен , той трябва да се счете за действителен и по отношение на третите лица . Евентуални действия без представителна власт могат да се считат потвърдени по чл.301 ТЗ - застрахователят не се е противопоставил , а е образувал щета и е платил застрахователно обезщетение т.е. застрахователният договоръ е потвърден по убедителен начин с пълното му изпълнение .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 628,80 лева адвокатско възнаграждение .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20026482 от 31.03.2022 г по гр.дело №8822/2021 г на СРС , 47 състав .

ОСЪЖДА С.О. да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.” ЕИК ******* от гр.София сумата от 628,80 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 20 000 лева по търговско дело / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3