Решение № 35 от 31.03.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. гр. Добрич, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20223200900183 по описа за 2022 година

Търговско дело № 183/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. рег. № 5480/18.10.2022 г., подадена от А. Р. К.

ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Добрич, ул. „***“ № 8, с която срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД гр. София, бул. „***“ № 89б, ЕИК 121718407 е предявен иск за сумата от 200 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени при пътнотранспортно произшествие на 25.04.2021 г. от водач на лек автомобил „РЕНО МЕГАН“ с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ведно с лихва за забава, считано от датата на деликта – 25.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва иска по основание и размер, като поддържа искане за отхвърлянето му и присъждане на сторените по делото разноски. Изложени са възражения както относно твърдението за наличието на фактическо съпружеско съжителство между ищеца и пострадалата, така и относно размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Ответникът 1 релевира възражение за наличието на съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Не се спори между страните, а и се установява от писмените доказателства по делото – заверен препис от влязлата в законна сила на 23.07.2022 г. присъда № 33/07.07.2022 г. по НОХД № 500/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, че *** е признат за виновен в това, че на 25.04.2021 г. на второкласен път ІІ-99, км. 34 + 500, в района на природен резерват „Ропотамо“, землището на община Приморско, област Бургас, при управление на МПС л. а. „РЕНО МЕГАН“ с рег. № ***, в поска Созопол – Приморско, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 37, ал. 1 ЗДвП, като завивайки наляво за навлизане по друг път, не пропуснал и блъснал с предната част на автомобила насрещно движещия се мотоциклет „АПРИЛИЯ СЛ 1000 ФАЛКО“ с рег. № ***, с водач А. Р. К. и пътник ***, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на едно лице и телесна повреда на друго, а именно: смъртта на ***, настъпила вследствие на получената при ПТП тежка черепномозъчна травма и многофрагментно счупване на черепа и на черепната основа, както и средна телесна повреда на А. Р. К., изразяващо се в открито счупване на лява предлакътница, довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка за срок от 14-18 седмици – престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б“, предл. първо във вр. с ал. 1, б. „б“и б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето НК във вр. с чл. 37, ал.

1 ЗДвП; наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като изпълнението на така наложеното наказание е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от пет години.

На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено одеянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК, настоящият състав на Съда приема за безспорно установено, че на 25.04.2021 г. на второкласен път ІІ-99, км. 34 + 500, в района на природен резерват „Ропотамо“, землището на 2 община Приморско, област Бургас, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „РЕНО МЕГАН“ с рег. № ***, в посока Созопол – Приморско, водачът на на МПС *** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 37, ал. 1 ЗДвП, като завивайки наляво за навлизане по друг път, не пропуснал и блъснал с предната част на автомобила насрещно движещия се мотоциклет „АПРИЛИЯ СЛ 1000 ФАЛКО“ с рег. № ***, с водач А. Р. К. и пътник ***, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на ***.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че ищецът А. Р. К. е предявил застрахователна претенция към „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД на 21.05.2021 г., по повод на която е заведена щета 43072952100098, по която е поставен отказ от страна на застрахователя.

В подкрепа на твърденията на ищеца за трайно установена и продължителна фактическа съпружеска семейна връзка са събрани гласни доказателства – показанията на свидетеля *** К.а ( майка на ищеца ) и на свидетеля *** К.а К.а ( първа братовчедка на ищеца ), които Съдът на основание чл. 172 ГПК преценява с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната нейна заинтересованост, както и на свидетеля *** ( без родство със страните по делото, близък приятел на ищеца К. и загиналата *** ). В показанията си свидетелите *** К.а,*** К.а и *** сочат, че от пролетта на 2019 г. А. К. и *** К.а заживели на семейни начала във Варна. Двойката често гостувала на родителите на А. в Добрич и на родителите на *** в Шумен. Свидетелите сочат, че А. и *** са имали планове да се сгодят, да закупят жилище и да имат деца. Свидетелката *** К.а излага, че синът й възнамерявал да направи предложение на ***, както и че “аз я закачах „няма ли внуче“, тя ми сочеше пръста си и казва „докато няма пръстен, няма внучета“. Според свидетелката *** К.а, А. и *** са се запознали в социалните мрежи, като в началото на 2019 г. А. се е преместил от родния си град Добрич при *** в гр. Варна7 „той се премести при нея, живееха заедно на квартира, бяха много щастливи заедно…всички домакински задължения ги вършеха заедно, пазаруваха заедно, готвеха заедно…обмисляха варианти за закупуване на жилище…“ От събраните по делото гласни доказателства се установява, че след смъртта на ***, А. се чувствал отчаян, отчужден и съкрушен, в постоянен стрес, потиснатост, 3 безпокойство и вътрешна опустошеност, болезнено изживяващ спомена за злополуката.

По делото не е спорно наличието на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил „РЕНО МЕГАН“ с рег. № *** с „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, обективиран в полица № BG/06/121001021988, със срок на валидност 11.04.2021 г. – 10.04.2021 г., който покрива отговорността на застрахователя за причинените от водача на моторното превозно средство вреди при управление на лекия автомобил.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на иска:

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.

1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.

С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на предявяване на иска, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа инстанция.

Налице са процесуалните упражняване на правото на иск. предпоставки относно надлежното

Ищецът е спазил процедурата по чл. 380 КЗ.

Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество.

ІІ. По основателността на иска:

С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и 4 непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.

Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

По силата на този вид задължителна застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.

Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.

Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право.

Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.

Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.

С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования.

Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 5

2012 – ОСТК.

Фактическият състав на отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт включва следните елементи: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„гражданска отговорност“ на автомобилистите, възникнало между застрахования и застрахователя; 2.

Настъпване на застрахователно събитие, осъществено в срока на действие на застрахователния договор, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; 3. Материално-правна легитимация на лицето, претендиращо застрахователно обезщетение; 4. Претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение.

По делото е безспорно установено настъпването на застрахователно събитие, осъществено в срока на действие на застрахователния договор, виновно причинено от водача на застрахованото МПС - на 25.04.2021 г. на второкласен път ІІ-99, км. 34 + 500, в района на природен резерват „Ропотамо“, землището на община Приморско, област Бургас, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „РЕНО МЕГАН“ с рег. № ***, в посока Созопол – Приморско, водачът на МПС *** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 37, ал. 1 ЗДвП, като завивайки наляво за навлизане по друг път, не пропуснал и блъснал с предната част на автомобила насрещно движещия се мотоциклет „АПРИЛИЯ СЛ 1000 ФАЛКО“ с рег. № ***, с водач А. Р. К. и пътник ***, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на ***.

Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с причинената на *** смърт.

С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Същият, в качеството си на делинквент и на основание чл. 45 ЗДД отговаря за всички настъпили от деянието вреди, които са в пряка и непосредствена последица от него.

Деликтната отговорност отговорността на застрахователя. на застрахованото лице обуславя