Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 271 от 15.09.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 744/2025
Вид
Решение № 271
Подписан
15.09.2025
В сила
15.09.2025
Състав
Марин Цвятков Атанасов, Петър Митев, Деян Иванов Денев

Цитирани разпоредби

  • чл.207 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.146,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.148, ал.1, т.1, пр.2 · Наказателен кодекс
  • чл.23 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.2, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.107 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Варна, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. А.

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев при участието на секретаря Теодора Св. И.а като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253100600744 по описа за 2025 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по жалба на подс. Е. П. П., чрез адв.С. И. от ВАК срещу присъда № 79, постановена на 11.03.2025г. по НЧХД №4920/2023г. по описа на ВРС.

С обжалвания съдебен акт подс. П. е бил признат за виновен в това, че на 08.12.2022 г. в гр.Варна е извършил действия, унизителни за честта и достойнството на другиго - на адв.С. В. В., в нейно присъствие и обидата е нанесена публично. Престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1, пр.2, вр. чл.2, ал.2 от НК, поради което му е наложено наказание „ГЛОБА“ в размер на 500,00 лева и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да бъде изпълнено чрез обявяване на информационното табло на ВРС, за срок от 7 дни.

С присъдата подсъдимият е бил признат за виновен и в това, че на същата дата в гр.Варна причинил на адв. С. В. В. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето. Престъпление по чл.130, ал.2 от НК, поради което му е наложено наказание „ГЛОБА“ в размер на 300,00 лева.

Определените наказания са групирани на основание чл.23 ал.1 от НК, като е наложено най - тежкото от тях, а именно наказание „ГЛОБА“ в размер на 500,00 лева и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“ което да се изпълни чрез поставяне на присъдата, на информационното табло на ВРС.

На основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД е осъдил подсъдимия да заплати на гр. ищец В. сумата от 1000 лева за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.148, ал.1, т.1, пр.2 вр. чл.146,ал.1 от НК и сумата от 1000 лева обезвреда за неимуществени вреди в резултат на престъплението по 1 чл.130, ал.2 от НК, ведно със законните лихви от датата на увреждането, като исковете за разликите до размера на 9 000 лева и до 2 000 лева са отхвърлени, като недоказани.

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение и държавната такса върху уважения размер на исковете.

С жалбата и допълнението към нея се навеждат пространствени доводи в подкрепа на оплакване срещу неправилното приложение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Акцентира се на недоказаната обективна и субективна съставомерност на деянието. Атакува се аналитичната непълнота на мотивите, неправилна интерпретация на доказателствения материал и необосноваността на направените фактически и правни изводи. Счита се, че наложеното наказание е завишено и несъразмерно тежко, а уважените гр. искове са неоснователни. Желае се отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване на оправдателна присъда по възведените обвинения. В условията на алтернативност прави искане за връщане делото на първоинстанционния съд.

Пред въззивния съд частния тъжител и подсъдимият, редовно призовани не се явяват.

В хода на съдебните прения повереника адв. Ал.А. оспорва жалбата.

Намира присъдата за правилна и законосъобразна. Пледира за нейното потвърждаване и моли за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Защитникът на подсъдимия – адв.Ст.И. поддържа жалбата си по наведените в нея съображения, като моли за съдебен акт, съобразно посочените в тях доводи.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди направените с жалбата възражения, доводите на страните заявени в съдебно заседание, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване от надлежна страна. Разгледана по същество се преценява като неоснователна по така въведените възражения.

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, първоинстанционният съд е приел за установено, че подс. Е. П. П. е роден на 15.03.1963 г. в гр. Варна. Български гражданин, неосъждан, женен с висше образование. Понастоящем е пенсионер и живее със съпругата си в гр.Варна, на ул.“Т.“ №22, ет.2, ап.6. Работи по граждански договор към „Соловей соди“ АД.

Към жилището си на посочения адрес притежавал и гараж.

През 2022г. в гаража на подсъдимия и в намиращата се под него изба, собственост на живущата на същия адрес св.Д. С. П., се появила теч от канализацията на етажната собственост. Тъй като двете помещения, съответно гараж и изба, се намирали под апартамент №4 на ет.2 в същата сграда, П. и Петрова изразили съмнение, че течът е от този апартамент. Последният бил 2 собственост на св.Н. К. Ст..

Между подсъдимия и св.Ст. имало дългогодишен конфликт относно разпределянето на имотите в жилищната сграда, в която живеели, която била построена на наследствена земя. По повод теча в сградата, на 05.09.2022г., подс.П. и св.Петрова депозирани пред РС-Варна искова молба срещу св.Ст. с правно основание чл.207 от ГПК – за обезпечаване на доказателства. Въз основа на исковата молба в РС-Варна било образувано гр.дело №12066/2022г. по описа на съда. След получаване на книжата по гр.дело №12066/2022г. на ВРС св.Ст. ангажирала за свой процесуален представител по делото частната тъжителка С. В., която била адвокат, вписан в АК-Варна. На 05.12.2022г. се провело първото заседание по гр.дело. На същото присъствали лично подсъдимият и неговият процесуален представител, както и св.Ст., заедно с адв.С. В.. По делото била изслушана и приета съдебно-техническа експертиза на в. л. – св.Ст. Д. КараИ.. След приемане на експертизата били допуснати допълнителни въпроси към експертизата, които следвало да установят има ли наличие на скрит теч в сградата и къде е първоизточникът му, намира ли се той в общата сградна „В и К инсталация“, във „В и К инсталация“-та на ап.4 или във „В и К инсталация“-та на друг индивидуален обект, разположен по вертикала. Допълнителните задачи били възложени на същото вещо лице.

Във връзка с поставените допълнителни задачи на СТЕ страните по делото /подс. П., св.Петрова и св.Ст./ имали договореност да осигурят достъп до имотите си на 08.12.2022г. Ищците /подсъдимия и св.Петрова/ били предупредени, че на огледите ще присъства и процесуалният представител на ответника - адв.Св.В..

Около 18:00 ч., на посочената дата, на адреса пристигнали вещото лице св. КараИ. и негов помощник - св.Ат. И. К., който притежавал термокамера, с помощта на която следвало да се извършват измерванията в жилищната сграда. Там били и ответницата по делото - св.Ст. както и частната тъжителка В., която присъствала в качеството си на адвокат на ответницата. Един от обектите на обследване бил апартамент №1, намиращ се на първия етаж, непосредствено под апартамента на св.Ст.. Поради това огледите и обследването започнали от това жилище. Последното било собственост на сина на подс.П., който отсъствал и достъп до него трябвало да осигури подсъдимият. След като свидетелите КараИ., К., Ст. и частната тъжителка се качили пред жилището, подс. П. отворил вратата и ги поканил да влязат в апартамента. Свидетелите КараИ. и К. влезли и се насочили към мокрото помещение /тоалетната/, в което следвало да се извършват измервания. То се намирало срещу входната врата. След тях в жилището влязла и частната тъжителка. Св.Ст. останала на входа, като вратата на жилището била отворена и тя имала пряка видимост по целия коридор към мокрото помещение, където се извършвали замерванията. Свидетелите КараИ. и К. влезли в помещението и започнали да замерват, а частната тъжителка останала на вратата на тоалетната, като надничала вътре и припомнила на вещото лице, че според допуснатите въпроси на експертизата следва да се извърши замерване на вертикалните тръби. Тези реплики на тъжителката подразнили подсъдимия и той се разкрещял, като я попитал каква е и кой я е канил в жилището, а после 3 се обърнал към нея с репликата „Марш навън!“. Тъжителката обяснила, че е адвокат на ответната страна и има право да присъства на огледа, но подсъдимият продължил да крещи като казал, че не го интересува и да се маха от жилището. Виковете на подсъдимия били чути от вещото лице КараИ. и от неговия помощник- св.К., като КараИ. се намесил и уверил подсъдимия, че В. е адвокат и има право да присъства на огледа. Въпреки, че бил наясно, че тъжителката е адвокат на св.Ст., тъй като я видял на проведеното съдебно заседание проведено и бил информиран за процесуалната й роля, както и че ще присъства на огледите във връзка с назначената експертиза, подс. П. заявил, че не го интересува, че В. е адвокат и продължил да крещи „Марш навън, веднага напусни апартамента“. В. тръгнала да излиза от жилището, а подсъдимият крещейки й да се маха, започнал да я бута и блъска с ръце по тялото /в задната част на тялото- в областта на гърба, раменете/ към входната врата на жилището. Частната тъжителка му казала да не я пипа и че сама ще напусне жилището, като го предупредила, че ще го съди и продължила да върви към изхода. Подсъдимият я последвал като хванал дясната й ръка в областта на дланта и я извил към гърба. В този момент В. извикала, че я боли и й потекли сълзи. Тогава подсъдимият вдигнал ръцете си нагоре и с тялото си /с таза/ започнал да избутва тъжителката към изхода, като я бутал в областта на нейния таз, докато тя била с гръб към него и вървяла към изхода на жилището. Междувременно в.л. КараИ., който се намирал на входа на мокрото помещение, възприемайки държанието на подсъдимия към В., се опитвал да преустанови действията му, уверявал го, че тя е адвокат и има право да присъства, като му казал, че няма да позволи такива неща да се случват в негово присъствие. При тези думи на св.КараИ. подсъдимият се отдръпнал от тъжителката, тя излязла от апартамента, а той затворил вратата. В този момент пред вратата на жилището била св.Ст., която възприела действията на подсъдимия, както и състоянието на тъжителката /разстроена и разплакана/ и се опитала да я успокои. Когато приключили замерванията св.КараИ. излязъл пред жилището и видял, че там са св.Ст. и тъжителката В., която била разстроена и уплашена от случилото се.

Огледите продължили, като при този на гаража на подсъдимия ч.тъжителка В. стояла отвън, тъй като подсъдимия притворил вратата, за да няма тя достъп до гаража и вещото лице. Пристъпило се към оглед и замервания в избата на св. Д. П.. Резултатите от така проведените замервания показали, че повредата във ВиК инсталацията е в апартамента на св.Ст., поради което частната тъжителка предложила на ищците спогодба, но те не се съгласили. Още същата вечер частната тъжителка се обадила на своята приятелка и колега св.Кр. Т., на която разказала за случилото се при огледите на ул.“Т.“ №22.

Тъй като тъжителката била разстроена, като споделила, че се чувства унижена и обидена, св.Т. я посъветвала да подаде жалба в полицията. Частната тъжителка отказала като споделила, че се срамува да се обади в полицията и се притеснява да не стане повод за коментари. В следващите дни двете жени отново провели разговор, като В. споделила с Т., че се чувства огорчена и унизена от случилото, поради което възнамерявала да се откаже от 4 процесуалното представителство на св.Ст.. Помолила св. Т., при желание на клиента, да поеме процесуалното представителството на св.Ст. по делото.

На 09.12.2022г. частният тъжител посетила съдебен лекар, където и било проведено съдебно-медицинско освидетелстване, обективирано в Медицинско направление / МУ / № 1377/09.12.2022г., издадено от д-р Д.Ганчев.

Видно от същото при прегледа на тъжителката ден след инцидента било констатирано по задната повърхност на дясната длан, в основата на трети пръст кръгловато, мораво кръвонасядане с диаметър 2,5 см с установената в тази област умерена палпаторна болезненост. Описаното увреждане било резултат от действието на твърд, тъп предмет и можело да се получи в указаното време и по указания начин. Седмица след инцидента частната тъжителка уведомила св. Ст., че не може да продължи да я представлява по делото, защото след инцидента не можела да спи. Понеже възприела, че тъжителката е много разстроена от случилото се в апартамента на сина на подсъдимия, св.Ст. си наела друг адвокат по делото.