Решение № 532 от 30.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. София, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100508593 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 6485 от 14.06.2022 г., постановено по гр. дело № 55369/2021 г. по описа на СРС, ГО,167-ми състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу С. С. С., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединените положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1122,41 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 07.06.2021 г. до изплащане на вземането; 219,51 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 27.05.2021 г.; 34,93 лв. главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва от 07.06.2021 г. до изплащане на вземането; 6,22 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 27.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.06.2021 г. по ч.гр.д. № 32024/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на на адв. В. В. П., САК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 327,00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца, чрез 1 процесуалния му представител, с оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Изтъква, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че не доказал съществуването на валиден договор за доставка на топлинна енергия, тъй като по делото е представен препис от законна ипотека върху процесния недвижим имот, до който е доставил топлинна енергия, от който се установявало, че ответникът е материално легитимиран да отговаря по исковете. Моли съда да отмени решението и уважи изцяло предявените установителни искове, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият - С. С. С., чрез процесуалния си представител – адв. В.П., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с който взема становище за неоснователност на жалбата и претендират разноски за настоящата съдебна инстанция.

Въззиваемия - „Техем сървисис“ ЕООД - третото лице помагач на ищеца –не е подал отговор на въззивната жалба, не се явява негов процесуален представител и не взема становище по въззивната жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

В конкретния случай ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия като съсобственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„*******, *******. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички 2 собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик/ци или лицето/та, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно те са задължени да заплащат продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. те са встъпили в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

С оглед събраните по делото писмени доказателства е обоснован изводът на първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото не се установява правнорелевантното обстоятелство, че именно ответникът С. С. С. е собственик на недвижимия имот, до който ищецът твърди че е доставил топлинна енергия през процесния период, т.е. че са пасивно материално легитимиран да отговарят по иска. В тази връзка следва да се отбележи, че ответникът, своевременно - с отговора на исковата молба, е оспорил твърдението на ищеца, че е съсобственик на топлоснабдения имот, респективно че има качеството на потребител. Ето защо първоинстанционният съд, съобразявайки възраженията на ответника в отговора на исковата молба и разпределяйки правилно доказателствената тежест с доклада по делото обективиран в Определение от 19.04.2022 г.

/лист 56 по делото на СРС/, е дал указания на ищеца, че е в негова тежест да установи този факт. Наличието на изрично възражение в отговора на исковата молба води до извод до извод, че това обстоятелства подлежи на пълно и главно доказване от ищеца в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. В конкретния случай за принадлежността на правото на собственост на ответника върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„*******, *******, е представена единствено молба за вписване на законна ипотека от 29.11.1991 г. върху процесния имот за задължение на Д.А. М. и Е.Д.М. от банка ДСК, но с оглед разпоредбата на чл. 485, ал. 2, изр. 2 ГПК /отм./ нотариусът няма задължение по чл.

482, ал. 1 ГПК /отм./ да провери собствеността върху имота, поради което въз основа на тази молба не могат да се правят еднозначни изводи, че лицата учредили законна ипотека са собственици на имота. Ето защо и при прилагане последиците на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК настоящият състав на съда намира за законосъобразен и обоснован изводът на първоинстанционния съд, че ответницата С. не е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове. Нещо повече, представеното от ищеца искане за налагане на възбрана също не установява факта, че ответницата С. е собственик на процесния недвижим имот, тъй като същата касае задължение на Е.Д.М.. В заключение следва да се отбележи, че нито молбата за вписване на законна ипотека, нито искането за вписване на възбрана са предвидени в закона способи нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот (в този смисъл Решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО). Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона способи (чрез правна сделка, по давност, или по други 3 начини, определени в закона) и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи.

С оглед изложеното обоснован е извода на СРС, че предявения главен иск е недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен, като с оглед изхода на делото по главния иск неоснователни са и предявените акцесорни искове.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК решението следва да се потвърди.

При този изход на делото пред настоящата съдебна инстанция дружеството жалбаподател следва да бъде осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв в полза на адв. В. П. сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ в производството пред СГС по договор за правна защита и съдействие от 06.04.2022 г.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6485 от 14.06.2022 г., постановено по гр. дело № 55369/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167-ми състав.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София” ЕАД – „Техем сървисис“ ЕООД.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.’’*******, да заплати на адв. В. В. П., САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „******* № *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 300,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4