Решение № 992 от 10.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. София, 10.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20211100900937 по описа за 2021 година

В исковата си молба ищците – синдиците на „К.Т. Б.“ АД (н) твърдят, че „КТБ“ АД (н) е сключила с ответника „Б.Е. Г.“ ЕАД, ЕИК ******* договор за банков кредит на 04.07.2011 година, изменен с последващи анекси относно размера на кредита и срока за погасяване на дълга.Твърди, че на 09.07.2014г. ответникът „Б.Е. Г.“ ЕАД, ЕИК ******* е сключил договор за цесия с „В.А.М.“ АД, с който третото лице е прехвърлило на ответника „Б.Е. Г.“ ЕАД, ЕИК ******* свое вземане, придобито от него чрез цесия от „ЦКБ“ АД и представляващо част от вземане на тази Б.- част от главница в размер на 9 500 000 евро, осчетоводено ведно с лихва от 1 477,88евро. За извършената цесия цедентът е уведомил „КТБ“ АД(н) с уведомление вх.№ 9538/20.10.2014 година. На същата дата ответникът е придобил чрез договор за цесия, сключен с „Ф.И.А.“ ЕООД, вземане, придобито от последния от „ЦКБ“ АД, в размер на 5 500 00евро- част от главница по депозит на праводателя му в „КТБ“ АД(н), осчетоводено ведно с лихва в размер на 855,45 евро, като за извършената цесия цедентът на ответника е уведомил „КТБ“ АД(н) с уведомление вх.№9539/20.10.2014 година. На същата ответникът е сключил договор за цесия със „С. А.М.“ АД, по силата на който последното прехвърля на ответника свое вземане спрямо „КТБ“ АД(н), произтичащо от договор №36163/02.09.2013 г. за индивидуален срочен депозит, като прехвърленото вземане е в размер на 250 000 лв., което е счетоводно, отразено ведно с лихвата в размер на 12 500 лв. и за извършената цесия цедентът е уведомил „КТБ“ АД(н) с уведомление вх.№9524/20.10.2014 година. Сочи се, че на 24.06.2014 г. „В.А.М.“ АД е прехвърлило, чрез договор за цесия от тази дата, на ответника „Б.Е. Г.“ ЕАД, ЕИК ******* свое вземане в размер на 1 330 411,43 евро, което има към „КТБ“ АД(н), с произход- рамков договор за 1 платежни услуги, сключен между С.Г.П. и КТБ АД (н), от 30.06.2011 година, което е осчетоводено ведно с лихвата в размер на 63 562,73 евро, както и че цедентът е уведомил „КТБ“ АД(н) с уведомление вх.№9530/20.10.2014г. за извършеното прехвърляне. Сочи се, че на 17.10.2014 г. ответникът „Б.Е. Г.“ ЕАД, ЕИК ******* е придобил, чрез договор за цесия, вземане в размер на 80 000 лв. от „И.К.А.М.“ АД, което последното има към „КТБ“ АД (н), произтичащо от сключен между договорен фонд „И.К..-В.“ и несъстоятелната Б., договор №38829/18.12.2013г. за индивидуален срочен депозит, осчетоводено ведно с лихва в размер на 66,89 лева.

Ищецът твърди, че с изявление за прихващане с вх.№ 9578/21.10.2014 година ответникът „Б.Е.

Г.“ ЕАД, ЕИК ******* е обективирал волята си за погасяване на дълга си по посочения по- горе договор за банков кредит, в общ размер на 24 938 347 евро, с придобитите от него в резултат на описаните прехвърлителни сделки вземане, в общ размер на 16 507 525,42 евро.Твърди, че всъщност пасивното вземане е в размер на 25 716 832,78 евро.

Ищецът твърди, че извършеното прихващане е недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД(н), като на основание чл.59, ал.2 ЗБН се твърди, че е нищожно, поради неспазване на изискването за форма. Излагат се твърдения, че извършеното прихващане е относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/, на основание чл.59, ал.5 ЗБН, като се сочи, че се касае за потестативно право, принадлежащо на синдика на Б.та, което се упражнява чрез конститутивен иск, което е възникнало с обявяване неплатежоспособността на Б.та и откриване по отношение на нея на производство по несъстоятелност, обявяване на Б.та в несъстоятелност; с оглед на това кога е постановено решението по т.д.№7549/2014г. по описа на СГС, то приложение на материалния закон е в редакцията му от 28.11.2015 г.; тъй като изявлението за прихващане е извършено на 21.10.2014г., началната дата на неплатежоспособността е датата на поставяне на Б.та под специален надзор, ето защо е налице хипотеза, покрита от нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в действащия и вариант; при условие на евентуалност твърди, че дори и при старата редакция на тази разпоредба е налице съставомерност, тъй като прихващането е извършено след началната дата на неплатежоспособността.

При условие на евентуалност се твърди, че извършеното прихващане е относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на основание чл.59, ал.3 ЗБН – налице са елементите от състава на тази норма, която разпорежда, че относителната недействителност ще е налице, ако кредиторът е придобил вземането си и задължението му е възникнало преди датата на решението за ТПН, но към момента на придобиването или задължението, е знаел за настъпилата неплатежоспособност. Излагат се твърдения, че нарушената ликвидност на Б.та е основание за взетите решения от УС на БНБ за поставянето и под специален надзор- от 20.06.2014г., удължено с последващо решение от 16.09.2014година, при което е налице е знание за затрудненията на Б.та да обслужва клиентите си, довело до ограничителни мерки- прекратяване на дейността на Б.та. При условие на евентуалност ищецът твърди, че нищожни 2 по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД, като противоречащи на разпоредбата на чл.3, ал.3 ЗБН –извършени след забраната за Б.та да извършва действия, насочени към събиране на вземания срещу Б.та, включително и изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение; тъй като прихващането е представлява способ за погасяване на вземанията, то същото е извършено в нарушение на ал.2 на чл.3 ЗБН, извършено след решението на БНБ за отнемане на лиценза на Б.та – 07.11.2014 г., поради което попада в хипотезиса на чл.3, ал.3 ЗБН.

С оглед изложеното моли съда след като се убеди в основателността на изложеното, да постанови решение, с които установи, относителната недействителност на извършеното прихващане от ответника, на основание чл.59, ал.5, чл.59, ал.3ЗБН- предявени при условие на евентуалност, а ако съдът приеме, че тези претенции са неоснователни, то моли съда да признание нищожността на извършеното прихващане на основание чл.3, ал.3 ЗБН, при условие на евентуалност – на основание чл.26, ал.1 ЗЗД / липса на форма / във връзка с чл.59, ал.2 ЗБН.

С влязло в сила протоколно определение от 27.11.2021 г. производството по делото по отношение на „КТБ“ АД/н/ е прекратено.

В срока за отговор ответникът „Б.Е. Г.“ ЕАД, ЕИК *******, оспорва допустимост на предявените искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.59, ал.2 ЗБН и с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН. Твърди неприложимост на тези текстове от закона с оглед темпоралния обсег на нормите, уреждащи хипотези на прихващания, извършени след откриване на производството по несъстоятелност, поради което са неприложими към настоящия казус, а дори и да се приеме, че следва да се приложи разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, в нейната“стара“ редакция, то тогава качество на ответник има Б.та- длъжник, а не посочения от ищеца ответник, имащ качество на кредитор на Б.та.С оглед на това ответникът оспорва наличие на процесуална възможност за провеждане на тези искове от ищеца.

По отношение на иска с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН- оспорва основателността на претенцията, позовавайки се на неприложимост на нормата като регулатор на обществени отношения, възникнали преди нейното приемане, в този и вариант. Навежда доводи относно действието на закона и липса на възможност за преуреждане на обществените отношения, възникнали преди неговото приемане. Липсата на обратно действие на цитираната норма възпрепятства тя да се яви основание за предявяване на този иска. По отношение на приложимост на разпоредбата преди последното и изменение – навежда доводи касателно състава и, сочейки, че „старата“ редакция на ал.5 на чл.59 ЗБН касае друг правен субект, извършил прихващането- Б.та- длъжник, а не кредитор на Б.та, в резултат на което извършеното прихващане от Б.та- длъжник се санкционира с института на относителната недействителност.В настоящия случай няма покриване на елементите от стария състав на нормата.Този извод – за неоснователност на иска с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН -не се променя от твърденията на ищеца за характера на иска- отменителен, като правен способ за упражняване на потестативни права, възникнали след откриване на производството по 3 несъстоятелност, тъй като сделките, които са предмет на атакуване, са извършени в период, предшестващ възникване на правото, чиято защита се дири в този процес. По отношение на претенцията с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН. Очертавайки състава на нормата, ответникът твърди, че липсва съставомерност на действията, извършени от него и довели до погасителен ефект- както обективния елемент, така и субективния елемент- придобитото от него вземане, чрез цесии, е преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на КТБ АД (н), а също така и липса на знание на състоянието на неплатежоспособност на Б.та – това състояние не се установява от решенията на управителното тяло на БНБ, тъй като тези решения сочат на опасност от неплатежоспособност, но не и настъпила такава. Позовава се на редакция на чл.115 от ЗКИ, сочеща предпоставките за поставяне на Б.та под специален надзор- оздравяване на предприятието и опасност от неплатежоспособност.Освен това черпи аргументи от липсата на идентитет между понятието „неплатежоспособност“ и ликвидни проблеми.

Т.е. решенията на управителното тяло на БНБ за поставяне на Б.та под специален надзор и удължаване на срока на специалния надзор не предпоставят наличие на знание у третите лица за състоянието неплатежоспособност на Б.та, а решението на БНБ за отнемане на лиценза на Б.та е от по- късна дата- 06.11.2014година. Ответникът е придобил вземанията на 26.06.2014 г., на 09.07.2014 г. и на 17.10.2014 г. , когато не е имал знание за настъпила неплатежоспособност на „КТБ“ АД- сега в несъстоятелност. По отношение на иска с правно основание чл.3, ал.3 във връзка с чл2 ЗБН – твърди неприложимост на нормата на чл.3, ал.3 ЗБН по отношение на института на прихващането, поради това, че макар и да е погасителен способ, то не е същинско изпълнение, а заместител на същото; приложението касае посочените от законодателя разпоредителни способи с активи от масата на несъстоятелността, извършени от Б.та след датата на отнемане на лицензията и, което е станало с решение на БНБ на 06.11.2014 година. Прихващането имало специална уредба в ЗБН, изключваща възможност за приложение на общата норма на чл.3 от същия закон, още повече, се прихващането нямало увреждащ масата на несъстоятелността ефект, а касае единствено пропорционалното удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността и за приложимостта на двата института и тяхното съотношение на специален и общ текст не се влияе от факта на осчетоводяването на прихващането в регистрите на Б.та- длъжник, който факт се явява ирелевантен за настоящия спор. По отношение на претенциите с правно основание чл.59, ал.2 ЗБН- неприложимост на разпоредбата, тъй като изявленията за прихващане са извършени преди откриване на производството по несъстоятелност по отношение на Б.та, още повече, че тази хипотеза предвижда изявленията да са адресирани към орган на несъстоятелността – синдик, който към този момент не е съществувал, по причини, изложени вече.

Моли съда да отхвърли исковете, ако приеме същите за допустими.

В допълнителната искова молба синдиците на „КТБ“ АД/н/ поддържат заявената теза и навежда доводи в подкрепата и, оспорвайки основателността на въведените от ответника възражения.

4

В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа заявената теза, излагайки своите доводи, включително и искането за привличане и конституиране като негов помагач праводателите-цеденти.

Обосновава интерес от това отклонение в процеса с възможностите, които му дава разпоредбата на чл.307 ТЗ- стопанската непоносимост.