Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 27281 от 03.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 17429/2024
Вид
Определение № 27281
Подписан
03.07.2024
В сила
03.07.2024
Състав
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27281 гр. София, 03.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110117429 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Б. Г. Б. срещу „фирма“ ЕАД.

Ищецът твърди, че на 14.07.2021г. с ответника сключили договор за потребителски кредит № 7053180983, по силата на който ответникът му предоставил сумата от 3000лв. срещу задължението на ищеца да я върне на 36 погасителни вноски до 15.07.2024г., при посочени ГЛП от 41,09% и ГПР от 49,54%. В чл. 19 от договора било предвидено, че кредитодателят предлага застраховки като застрахователен агент, като заемателят се присъединил към предлаганите застраховки по програма „Защита на кредита“ и „Второ медицинско мнение“. Така била добавена като дължима сумата от 788,39лв., наименувана „Банк защита на кредита“.

Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като било допуснато нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената форма – договорът не бил написан по ясен и разбираем начин с еднакъв по вид, формат и размер шрифт от поне 12, като договорът не бил подписан на всяка страница. Счита, че се заобикалят чл. 11, ал. 1, т. 7 и 8 ЗПК. Посочва, че нямало данни застрахователната премия да е заплатена на застрахователя от кредитодателя, за да има последният правно основание да претендира тези суми. Поддържа, че вноските по застраховката представляват съществени услуги по усвояване и управление на кредита, което било забранено съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Застрахователната премия била част от общия разход по кредита за потребителя и следвало да бъде включена в ГПР, а при нейното включване се нарушава изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изтъква, че ГПР е некоректно посочен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което договорът за потребителски кредит да бъде признат за нищожен, а в условията на евентуалност да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 7 от договора поради противоречие със ЗПК и ЗПП.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описания договор за кредит със соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Счита, че са спазени всички законови изисквания относно договора и неговото съдържание.

Посочва, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а това е изцяло по негово желание, като преди подписване на договора му бил предоставен СЕФ. Ищецът имал право да прекрати застраховката, но не се възползвал от това. Отрича клаузата на 1 чл. 7 да е неравноправна, както и поемането на задължение за сключване на застраховка да е условие за сключване на договора, поради което и не следва да е част от ГПР.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който противоречи на сочените императивни норми на закона, а по евентуалните искове – наличието на посочените клаузи, които имат неравноправен характер и противоречат на императивни норми.

В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи или индивидуалното им договаряне.

С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е сключен сочения договор за потребителски кредит с описаното съдържание, по силата на който на ищеца е отпусната заемна сума от 3000лв.

Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети.

Съдът намира, че искането на ищеца за задължаване на ответника да представи препис от договора за кредит, погасителен план и СЕФ следва да бъде уважено.

Допустимо и необходимо се явява искането на страните за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, но само по задача № 4 от исковата молба и то във втората й част относно определяне на ГПР, но не и относно задължението към настоящия момент, както по поставените в отговора на исковата молба задачи.

Останалите искания следва да бъдат оставени без уважение, тъй като са неотносими към предмета на настоящото дело.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2024г. от 09:40ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства представените от страните документи.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника да представи в 1-седмичен срок по делото заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от договор за потребителски кредит № 7053180983/14.07.2021г., погасителен план и стандартен европейски формуляр. При неизпълнение, спрямо него може да бъдат приложени последиците на чл. 161 ГПК.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори 2 на задача № 4 от исковата молба във втората й част относно определяне на ГПР и на поставените в отговора на исковата молба задачи, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на експертиза по отношение на останалите задачи, поставени в исковата молба.

НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д..

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 300лв., вносими поравно от страните в 1-седмичен срок от уведомяването.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3