Решение № 129 от 22.06.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Смолян , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20215400500133 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.270,ал.3,предл.І от ГПК.

С Решение № 60018/15.02.2021г., постановено по гр.д.№ 408/2020г. по описа на Смолянски районен съд са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Община Чепеларе, ЕИК **, представлявана от кмета Боран Смилков Хаджиев обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответникът К. Г.

ИВ., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „Арх. Петър Петров“ № 9, бл. ДЦ-43, вх. А, ет. 2, ап. 3, да заплати на Община Чепеларе сумата от 4 200 лева по Договор за правна защита и съдействие № ** от 12.09.2018 г.; сумата от 4 500 лева по Договор за правна защита и съдействие №** от 06.11.2018 г., от които частично платени 2 000 лв. на 25.04.2019 г.; сумата от 1 400 лева по Договор за правна защита и съдействие № 0000024223 от 19.11.2018 г., сумата от 4 200 лева по Договор за правна защита и съдействие № 0000024237 от 14.12.2018 г.; сумата от 1 300 лева по Договор за правна защита и съдействие № 0000024238 от 14.12.2018 г.; сумата от 2 600 лева по Договор за правна защита и съдействие № 0000025831 от 15.04.2019 г.; сумата от 2 800 лева по Договор за правна защита и съдействие № 0000025835 от 17.05.2019 г.; сумата от 780 лева по Договор за правна защита и съдействие № 0000025843 от 23.05.2019 г.; сумата от 480 лева по Договор за правна защита и съдействие № 0000025842 от 27.05.2019 г.; сумата от 2 200 лева по Договор за правна защита и съдействие № 90000028946 от 08.08.2019 г.; сумата от 600 лева по Договор за правна защита и съдействие № 0000028966 от 17.10.2019 г., получени от него без основание в изпълнение на издаден Изпълнителен лист на 14.11.2019 г. от РС Чепеларе, на основание влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.г.д. № 196 от 2019 г. на РС - Чепеларе срещу Община Чепеларе, 1 ведно със законна лихва върху отделните главници, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 60441/12.03.2021г. от Община Чепеларе, представлявана от Кмета на Общината - Боран Смилков Хаджиев, чрез пълномощника му адвокат И.Н. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че районният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, конкретно на разпоредбите на чл.56, ал.2 и ал.3, чл.142, ал.3 и ал.4 ГПК, тъй като Община Чепеларе не е била призована 7 дни преди заседанието, поради което е била и в невъзможност да се яви и да поддържа позицията си, респективно да прави доказателствени искания и да излага правни аргументи, с оглед позицията на ответника в представения писмен отговор.С призовка, получена на 09.09.2020г. от процесуалния представител адв. Н., СмРС е призовал страната да се яви в открито съдебно заседание на 27.10.2020г. от 10 часа.С писмо изпратено на 26.10.2020г. в 16,34 ч. на електронна поща ********** от подател rcsmolyan delovodstvo(5)mail.bg пълномощникът адв.Нанев е уведомен, че в деловодството на СмРС е постъпила молба от 26.10.2020г. от ответника с която моли, насроченото за 27.10.2020г. от 10 часа заседание да бъде отложено за друга дата. В заседанието от 27.10.2020г. съдът е отложил делото за друга дата,без да призовава страните за следващата дата. В проведеното на 03.12.2020г. съдебно заседание съдът е приел, че не е налице необходимост за ново призоваване на страните, предвид факта, че за отложеното такова, страните са редовно призовани.Твърди се, че районният съд е нарушил процесуалния ред, свързан с редовността на призоваването, като гаранция за възможността за участие в процеса на всяка от страните, като е приел, че неучастието на ищеца в проведеното на 03.12.2020г. с. з. не се дължи на допуснато нарушение на правилата, а на пропуск на самата страна - тъй като, веднъж призована за заседанието на 27.10.2020г. при спазване на правилата по Раздел I на Глава VI ГПК, съобразно чл.

56, ал. 2 и чл. 142, ал. 3 ГПК страната сама е следвало да следи за по-нататъшното развитие на делото.Не е отчетено, че съдът не е осигурил възможност на страната да следи за развитието на делото, като от приложена разпечатка от сайта на СмРС, в частта за насрочени дела „график на заседания" за периода от 01.12.2020г. до 04.12.2020г., настоящето дело не фигурира, като обявено за разглеждане, а освен това е в сила извънредна епидемична обстановка, препятстваща възможността за напълно свободен достъп до административно обслужване на място. От изложеното се налага извода, че Община Чепеларе не е била редовно призована за проведеното на 03.12.2020г. съдебно заседание, което я е лишило от възможността да упражни правата, които би могла да упражни в това заседание. В жалбата се твърди още, че районният съд при постановяване на съдебния си акт е допуснал и нарушение на материалния закон и необоснованост,като при оценка на събраните доказателства е допуснал грешки, водещи до порочността на съдебния акт. Районният съд е игнорирал изложеното в исковата молба по отношение на лицето сключило процесиите договори и е обосновал мотивите си изцяло на начина на упълномощаване, в частност на органа, който следва да бъде представляван по съответните съдебни производства. Сочи се, че тези обстоятелства не са спорни и не са въведени, като предмет на делото от ищеца, а спорно е обстоятелството, че процесиите договори не са сключени от лице легитимирано да се разпорежда с бюджетни средства. Неправилно съдът е приел, че след като съгласно ДОПК като ответник в съдебните производства е конституиран ръководителя на звено местни приходи към съответната община, то няма пречка и договора за уговорка на адвокатското възнаграждение да е сключен с това лице, а да бъде платен от бюджета на общината. Нередовното 2 призоваване за първото проведено съдебно заседание е лишило ищеца от възможността по чл. 143, ал.2 ГПК да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника. По делото са приети, като доказателства представените с отговора на искова молба доказателства от ответника, които е следвало да бъдат съобразени в изложените от съда мотиви. В представените от ответника съдебни актове е било присъждано адвокатско възнаграждение, респективно явно е било доказано неговото заплащане от страната преди приключване на съдебното производство, като например по адм.д.№ 236/2018г. по описа на Административен съд Смолян. Твърди се още, че съдебната практика е безпротиворечива, че съдебни разноски се присъждат на страната, която е доказала извършване на такива,т.е. към момента на водене на съдебните производства ответникът е получил възнаграждение, за да претендира същото. Предвид, че представените договори по съответните дела развили се пред Административен съд-Смолян и ВАС са сключени с Началника на отдел „Местни данъци и такси" при Община Чепеларе може само да се гадае как ответникът е доказвал в производствата от кого е получил претендираните адвокатски възнагражденията, предвид обстоятелството, че Община Чепеларе не е страна по процесиите договори, поради което необосновано първоинстанционния съд е приел, че същата следва да отговаря за заплащането на уговорените суми в тях. С оглед обяснения от ответника за механизъм на разпределение на делата в общината, чрез резолюция на кмета до началника на отдела и до него, като адвокат, следва да се вземе предвид, че от 06.11.2015г. между ответника и община Чепеларе действа сключен договор за абонаментно правно обслужване, съгласно който в чл.1, ал.2 е уговорено, че ответникът се задължава да води съдебни дела до тяхното приключване, включително и да представлява възложителя по заведени съдебни дела. В чл.13 от договора е уговорено, че възложителя ще заплаща месечен абонамент на изпълнителя за дейностите, предмет на договора, а в чл.14 страните са се уговорили, че ще договарят помежду си за всеки конкретен случай отделно възнаграждение за участие в съдебни производства,експертни съвети и др. При наличието на сключен Договор за абонаментно обслужване описания от ответника механизъм на разпределение на съдебните дела не би могъл да се възприеме, като потвърждаване от страна на кмета на общината последващи договори с началник на съответен отдел за уговорено възнаграждение. Затова и уговорките в Договора за абонаментно обслужване от 2015г. за отделно заплащане на възнаграждение са предвидени да се уговарят за всеки конкретен случай именно с единствения разпоредител с бюджетни средства-Кмета на общината. В обжалваното решение липсват мотиви защо предвид направените от ищеца възражения за липсата на юридическа самостоятелност, а оттам и липсата на самостоятелен бюджет и юридическа правосубектност на Началника на отдел „МДТ", сключените от него договори с уговорено възнаграждение с ответника са приети за действителни, а не за нищожни.В случая полученото по нищожен договор е получено при начална липса на основание, тъй като нищожната сделка не поражда правни последици, затова даденото по нея подлежи на връщане. С извършения на 18.02.2020г. паричен превод патримониумът на Община Чепеларе е намален с 25 060 лева, които ответникът е получил без да му се дължат, от което е настъпило неоснователно обогатяване за него, което е в пряка връзка с обедняването на Община Чепеларе. С оглед на това неправилно районният съд е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 55 от ЗЗД. Липсва и пасивна процесуална легитимация за предявяването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, тъй като ответникът К.И. няма качеството на кредитор спрямо Община Чепеларе по процесиите договори и не е носител на вземането, за което му е издадена Заповед № 98/24.10.2019г. по ч.гр.д.№ 196/2019г. по описа на Районен съдЧепеларе. Напълно необосновано 3 съдът е приел, че сключените договори за правна защита и съдействие са сключени с надлежна страна в административния процес, а именно с началника на Отдел МДТ при община Чепеларе и че действително началникът на отдела е решаващ орган и няма оперативна финансова самостоятелност и не представлява второстепенен разпоредител с бюджетни средства, поради което именно общината чрез нейния кмет дължи заплащане на уговорените възнаграждения с ответника. Твърди се, че районният съд е допуснал и друго процесуално нарушение, като докладът му по делото е неточен и непълен, с оглед ТР№1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС,поради което въззивният съд следва да отстрани това процесуално нарушение. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде уважена изцяло предявената с исковата молба претенция. Претендира за направените съдебни разноски за двете съдебно инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 60605/19.04.2021г.от К. Г. ИВ., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че оплакванията за нередовно призоваване са неоснователни. Ясно в нормата на чл.56,ал.2 от ГПК е разписано че страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието. Сам процесуалния представител на Община Чепеларе признава, че е редовно призован, не изтъква и не представя доказателства, препятстващи явяването му в първо съдебно заседание по спора. Не е необходимо съда да осигурява „обезпечаване на възможността“ на страната да следи за развитието на делото и не се сочи коя е разпоредбата на действащия ГПК, която задължава съда да осигури такава, нито е ясно как следва да го направи. Не липсва възможност за установяване на следващата дата за насроченото заседание, като извършената проверка в електронния сайт СмРС не е единствената възможност, а и не е основание за нарушения на процесуалния ред, защото не е налице необходимост от някакво изрично призоваване. След като страната е редовно уведомена за заседание, не е необходимо при отлагане на делото да се изпраща призовка на Община Чепеларе.От изложеното следва, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл.266, ал.3, тъй като съда е допуснал представяне на доказателства от ищеца, който е бил надлежно призован за първо заседание и не е бил препятстван да се яви и представи доказателствата си. Не са налице и твърдените от жалбоподателя допуснати от съда грешки при оценка на доказателствата.