Решение № 456 от 09.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000502211 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното решение е връчен редовно на 20.06.2025 г., а въззивната жалба е подадена чрез пощенски куриер на 04.07.2025 г.), обжалва с въззивна жалба № 82644/07.07.2025 г. решение № 3163 от 23.05.2025 г., постановено по гр.дело № 12964/2023 г. по описа на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, 12 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от Комисията против А. М., роден на ********** г. г. в гр. ***, Афганистан, британски гражданин, иск за отнемане в полза на държавата по реда на чл. 154, ал.1 във вр. с чл.153, ал.1 ЗОНПИ на основание чл. 142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141 ЗОНПИ на парични средства в размер на 164 700 британски паунда с обща левова равностойност, съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към дата 04.05.2023 г., в размер на 365 989,75 лв., открити в лек автомобил марка „MAZDA“, с регистрационен № ********, управляван от А. М., на 04.05.2023 г. на ГКПП Капитан Андреево - при влизане в България.

1

С решението ищецът е осъден да заплати разноските в производството, както и държавна такса по сметка на СГС.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител главен инспектор А. П., с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на стр.112 от първоинстанционното дело.

При подаване на въззивната жалба ищецът не дължи държавна такса (по аргумент на чл.154, ал.3 от ЗПКОНПИ).

С оглед на горното подадената въззивна жалба е редовна и процесуално допустима.

Въззивникът обжалва постановеното първоинстанционно решение в неговата цялост с твърдения за неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Поддържа се, че неправилно съдът приема, че ищецът не е доказал имущество на ответника в края на проверявания период. Твърди се, че откритата у ответника сума 164 700 паунда не съответства на декларираните му доходи и настоящия трудов статус в Обединеното Кралство.

Поддържа се, че представените от ответника договори за продажба на наследствени недвижими имоти в Афганистан, са частни диспозитивни документи, удостоверяващи симулативни сделки, които са „сключени“ с единствена цел привидно да създават законен източник на приходи за ответника. Договорите не носят подписа на М., а разпитаният свидетел установява, че М. не е пътувал в Афганистан от момента, в които талибаните са взели властта. Поддържа се, че разбирането на съда, че „при липса на посочена и установена престъпна дейност във връзка с имуществото, за което се твърди, че е незаконно придобито, искът подлежи на отхвърляне“, е в противоречие с европейското и международно право. Твърди се, че по делото е установено, че ответникът е криминално регистриран, като две от нарушенията са свързани с контрабанда, както и че престъплението е такова, което е определено като съществено за функционирането на финансовата система и сигурността на външните граници на ЕС.

Във връзка с така въведените възражения, във въззивната жалба се развиват подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъде уважен в цялост предявеният от Комисията иск.

2

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ответникът А. М. чрез процесуалния му представител адвокат С. М. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно, намиращо се на л.245 от първоинстанционното дело.

Моли съда да не уважава въззивната жалба и да потвърди решението, за което се излагат доводи по съществото на спора.

Въззивникът в съдебно заседание и чрез процесуалните си представители моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение като неправилно и необосновано и да постанови друго, с което да уважи искането за отнемане в полза на държавата на процесното имущество. Подробни съображения развива в представените по делото писмени бележки. Заявява възражение за прекомерност на разноските на въззиваемия.

Въззиваемият ответник в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да остави без уважение депозираната въззивна жалба и да потвърди изцяло първоинстанционното решение. Развива подробни съображения в представената по делото писмена защита. Не претендира разноски.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с иск предявен по реда на чл.153, ал.1 от ЗОНПИ (Обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.,) (Загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.) от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чийто правоприемник е Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с която е предявен против А. М. иск за отнемане в полза на държавата с правно основание чл.147 във връзка с чл.142, ал.2, т.1, във връзка с чл.141 от ЗОНПИ на парични средства в размер на 164 700 британски паунда с обща левова равностойност, съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към дата 04.05.2023 г., в размер на 365 989,75 лв., открити в лек автомобил марка „MAZDA“, с регистрационен № ********, управляван от А. М., на 04.05.2023 г. на ГКПП Капитан Андреево - при влизане в България.

3

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Въз основа на постъпило уведомление от Районна прокуратура Хасково, Териториално отделение Свиленград с вх. № УВКПКОНПИ - 690/16.05.2023 г., от което се установява, че ответникът А. М. /A. M./, роден на ********** г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.251, ал.1 от НК, по Бързо производство № 56/2023 г. по описа на ТД Митница - Бургас, прокурорска преписка № 2016/2023 г. по описа на Районна прокуратура Хасково, ТО - гр. Свиленград, което престъпление попада в обхвата по чл.108, ал.1, т.17 от ЗОНПИ, с Протокол с № ТД08ПЛ/УВ-6263/17.05.2023 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника.

В хода на проверката е установено значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице над 150 000 лева, за целия проверяван период по смисъла на чл.107, ал.2 от ЗОНПИ във връзка с §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ в размер на 365 989,75 лв.

Предвид горното и с Решение № 617/19.07.2023 г. на КОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

В изпълнение на Решение № 561/05.07.2023 г. на КОНПИ в Софийски градски съд е депозирано искане за допускане на обезпечителни мерки. С Определение № 8963/24.07.2023 г., постановено по ч.гр.дело № 8385/2023 г. на Софийски градски съд, е допуснато обезпечение и е определен тримесечен срок от датата на постановяване на определението за предявяване на бъдещия иск на КПКОППИ. С молба от 23.10.2023 г. на КОНПИ е поискано определението да бъде изменено в частта за срока, като същият да се счита тримесечен от датата на последната обезпечителна мярка, а именно от датата на извършения опис - 21.08.2023 г.

Настоящите искове са предявени в съда на 17.11.2023 г.

По делото е установено, че в Районен съд – Свиленград е образувано н.о.х.д. № 239/2023 г. по описа на съда, производството по което е приключило с одобрено от съда с протоколно определение от 16.05.2023 г., споразумение № 97/16.05.2023 г., влязло в законна сила на същата дата, с което подсъдимият 4

А. М. /A. M./, роден на ********** г. в гр. ***, Демократична република Афганистан, британец, британски гражданин, с постоянен и настоящ адрес:

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, гр. ***, ул. „***“ № *, се е признал за виновен в това, че на 04.05.2023 г. на ГКПП „Капитан Андреево“ - шосе, област Хасково, при влизане в Република България от Република Турция не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено във валутна митническа декларация парични средства - сумата от 164 700 британски паунда с обща левова равностойност, съгласно фиксирания валутен курс на БНБ към дата 04.05.2023 г., възлизаща на 365 989,75 лв., пренасяни през границата на страната, която граница е външна на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на: чл.11а, ал.1, ал.5 и чл.14 г. на Валутен закон, както и чл.2, ал.1; чл.8, ал.3 и чл.9, ал.1 и ал.2 от обнародван акт на Министерския съвет - Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а от Валутния закон, обн. ДВ, бр.10 от 03.02.2012 г., което деяние представлява престъпление по чл. 251, ал.1 от НК. С протоколното определение Съдът е постановил сумата от 164 700 британски паунда да се върне на подсъдимия А. М. или на упълномощено от него лице.

Паричните средства са временно задържани съгласно Решение № 32170036/05.05.2023 г. и Решение № 32-206399/02.06.2023 г. на Директора на ТД Митница Бургас.

По делото е установено, а и между страните не се спори, че ответникът е чужд (британски) гражданин, за който няма данни за регистрация и за разрешено пребиваване в Република България.

Установява, се че през проверявания период 17.05.2013 г.-17.05.2023 г. ответникът не е имал, няма и към момента регистриран постоянен или настоящ адрес на територията на Република България, съответно не е придобивал или отчуждавал недвижими имоти, няма и не е имал регистрирани моторни превозни средства, няма подавани данъчни декларации за доходи по чл.50 от ЗДДФЛ, няма данни за осигуряване, няма данни за изплатени суми от фирми.

От предоставената информация според разпоредбите на споразумението за търговия и сътрудничество: протокол за взаимната административна 5 взаимопомощ по митническите въпроси, се установява, че М. живее на * ***, ***, ***, TR 14 8HL, което е жилищен адрес, състоящ се от малка двуетажна къща. Превозното средство, с което е заловен ответника-сива Мазда 6, peг.

********, е собственост на ответника и е регистрирана на домашния му адрес.

Между 2018 г. и 2023 г., ответникът е бил управител и директор на заведение за бързо хранене - ‘Deanos Kebab House’ с ЕИК: 11676904. Фирмата е регистрирана за дейност през ноември 2018 г. Фирмата не е била регистрирана за ДДС.

3a последните 4 години, ответникът e декларирал следния доход:

2018-2019 - £1,996 (Deanos Kebab House)

2019-2020 - £6,403 (Deanos Kebab House)

2020-2021 - £6,801 (Deanos Kebab House)

2022-2023 - £8,197 (Deanos Kebab House)

М. не e декларирал никакви допълнителни доходи пред HMRC (от какъвто и да е източник). През 2023 г, Deanos Kebab House е закрит и компанията е прекратена. Ответникът е започнал нов бизнес за бързо хранене наречен М. Pizza Ltd Munch Away. Тази нова фирма е учредена през февруари 2023 г., с М. като единствен директор и управител.

На 01.02.2023 г., ответникът е бил засечен на изходящ контрол на летище Хийтрол. М. е пътувал сам за Истанбул, Турция. Служители са извършили проверка на ответника и в багажа му са открити £50.000 скрити в багажа му.

Парите са били увити в дрехи.

Последното обстоятелство се установява и с приетото пред въззивната инстанция писмено доказателство.

От разпита на свидетеля Л. А. се установява, че с ответника са семейни приятели. Познават се от около 25 години. Знае, че ответникът има земя и имоти в Афганистан, за които знае, че ги е продал. Знае също така, че понеже талибаните завзели властта, ответникът искал да пренесе пари във Великобритания, където да си закупи къща. Знае, че ответникът продал земя и къща в Кабул през м.май 2023 г.