Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 342 от 16.06.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 294/2025
Вид
Решение № 342
Подписан
16.06.2025
В сила
04.08.2026
Състав
Анелия Цанова, Мария Райкинска, Светла Станимирова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело № 20251001000294 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260178/13.10.2024 г. по т.д. № 5417/15 г., СГС, ТО, VІ- 9 състав е отхвърли като неоснователен предявения от синдика „Интернешънъл Инвестмънт енд Девелъпмънт“ ЕООД /н./ срещу „Интернешънъл Инвестмънт енд Девелъпмънт“ ЕООД /н./, И. М. Н. и А. В.

Н. иск с правно основание чл. 647, ал.1, т. 3 ТЗ за обявяване относителната недействителност на окончателен договор, обективиран в решение от 01.11.2012 г., постановено по т.д. № 35/2012 год. по описа на Окръжен съд - гр. Габрово, влязло в сила на 20.11.2012 г., с който договор длъжникът „Интернешънъл Инвестмънт енд Девелъпмънт“ ЕООД /н./ се е разпоредил в полза на „Интернешънъл Инвестмънт енд Девелъпмънт“ ЕООД /н./ с недвижими имоти, находящи се в комплексна обществено-обслужваща масивна сграда, построена в поземлен имот е кадастрален идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, конкретизирани в акта; отхвърлил е предявените от синдика на „Инвестмънт енд Девелъпмънт“ ЕООД /н./ срещу И. М. Н. и А.

В. Н. в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на окончателен договор, обективиран в решението от 01.11.2012 г., постановено по т.д. № 35/2012 год. по описа на Окръжен съд - гр. Габрово, влязло в сила на 20.11.2012 г., с който договор длъжникът „Интернешънъл Инвестмънт енд Девелъпмънт“ ЕООД /н./ се е разпоредил в полза на И. М. Н. с недвижими имоти, находящи се в комплексна обществено-обслужваща масивна сграда, построена в поземлен имот е кадастрален идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните 1 регистри на гр. Габрово, кокретизирани в акта; отхвърлил е като неоснователни предявените от синдика на „Интернешънъл Инвестмънт енд Девелъпмънт“ ЕООД /н./ против Интернешънъл Инвестмънт енд Девелъпмънт“ ЕООД /н./, И. М. Н. и А. В. Н., като обусловени от изхода на главните претенции искове за връщане в масата на несъстоятелността на конкретизираните в акта недвижими имоти, находящи се в комплексна обществено-обслужваща масивна сграда, построена в поземлен имот с кадастрален идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните pегистри на гр.

Габрово и е осъдил „Интернешънъл Инвестмънт енд Девелъпмънт“ ЕООД /н./ да заплати в полза на Софийски градски съд, на основание чл. 649, ал.6 от ТЗ, сумата 2 780,28 лв.държавна такса, В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от синдика на „Интернешънъл Инвестмънт енд Девелъпмънт“ ЕООД /н./, с която се обжалва първоинстанцинното решение. Твърди, че решението е постановено при неправилно прилагане на чл.647, ал.1, т. 3 ТЗ, неправилно прилагане на чл.135 ЗЗД, при уважаването на които следва да бъде уважен и евентуално предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Сочи и че решението е в противоречие с целите на производството по несъстоятелност, както и че при постановяването му са допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неизследване в дълбочина на доказателствата по делото, и в противоречиви мотиви.

С писмения си отговор А. Н. оспорва въззивната жалба и иска съдът да поотвърди обжалваното решение, по съображения подробно изложени в отговора, с присъждане на разноски.

С писмения си отговор И. Н. оспорва въззивната жалба и иска съдът да оптвърди обжалваното решение, по съображения подробно изложени в отговора.

САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

В исковата молба на Р. В. Р.- синдик на „Интернешънъл инвестмънт енд девелъпмънт“ ЕООД /н./, се твърди, че на 18.01.2010 г. с нотариален акт № 3, т. 1. peг. № 234, н.д. № 2/18.01.2010 г. на нотариус П.К., с peг. № *** на Нотариалната камара, ответникът И. М. Н. е учредил в полза на „Интернешънъл инвестмънт енд девелъпмънт“ ЕООД върху собствения си поземлен имот с кадастрален идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, одобрени със заповед №РД-18-64/26.10.2007 г. на изп. директор на АГКК - гр. Габрово, с адрес: гр. Габрово, ул.

„***”, с площ от 355 кв.м., за построяването на комплексна обществено-обслужваща масивна сграда със застроена площ около 241.50 кв.м. и РЗП 1 862,50 кв.м., съгласно одобрен инвестиционен проект от 24.04.2009 г. и разрешение за строеж от 21.05.2009 г. на гл. архитект на община Габрово, право на строеж върху 14 обособени обекта от сградата, срещу 2 задължението на дружеството да построи за своя сметка цялата сграда и да му предаде други 18 обособени обекта от нея, при краен срок за построяване на сградата и предаване на обектите- 31.12.2011 г. На 28.12.2010 г. сградата е била завършена на груб строеж съгласно удостоверение № 96-00-439/28.12.2010 г., издадено от Община Габрово. На 17.07.2011 г. между И. Н. и „Интернешънъл инвестмънт енд девелъпмънт“ ЕООД е подписано споразумение, с което стойността на неизпълнените СМР е оценена на 105 000 лв. По- малко от месец след това, на 10.08.2011 г., И. Н. е предявил иск на основание чл. 79 предл. 2 от ЗЗД за осъждане на „Интернешънъл инвестмънт енд девелъпмънт“ ЕООД да му заплати сумата от 105 000 лв. - обезщетение за неизпълнение, равняващо се на стойността на неизпълнените СМР, въз основа на който е образувано гр. д. № 49/2011 год. по описа на Окръжен съд - гр.

Габрово. На 20.10.2011 г. производството по делото е прекратено на основание одобрена съдебна спогодба между страните, с която „на „Инвестмънт енд Девелъпмънт“ ЕООД се задължава да извърши една част от строителните дейности в срок до 01.11.2011 г., а останалата част от тях - до 31.03.2012 г. В случай че не извърши уговорените СМР - та в посочения срок, дружеството, чрез тогавашния си управител, се е задължило да прехвърли на И. Н. собствеността върху 14 на брой, конкретно индивидуализирани обекти, находящи се в комплексна обществено-обслужваща масивна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Габрово, одобрени със заповед №РД-18-64/26.10.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. Габрово, с адрес: гр. Габрово, ул. „***”. От своя страна И. Н. се е задължил да приеме собствеността върху същите имоти, като се е съгласил, че с това се погасяват задълженията на дружеството по нотариален акт № 3, т. 1. peг. № 234, н.д. № 2/18.01.2010 г.

Страните изрично са уговорили, че това споразумение има силата на предварителен договор. На 26.03.2012 г. И. Н. е подал искова молба, по която е било образувано т.д. № 35/2012 г. по описа на Окръжен съд - гр. Габрово, с която е поискано съдържащият се в съдебната спогодба от 20.10.2011 г. предварителен договор, да бъде обявен за окончателен. С решение от 01.11.2012 г., съгласно направеното от дружеството признание на иска, съдът е обявил предварителния договор за окончателен. Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗЗД окончателният договор се счита сключен от момента, в който решението за обявяването му за окончателен влезе в законна сила, което в настоящия случай е 21.12.2012 г. Ищецът твърди, че са налице предпоставките на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на окончателния договор, съдържащ се в решение 01.11.2012 г. по т.д. № 35/2012 год. по описа на Окръжен съд - гр. Габрово, а именно: 1. По отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност и са налице кредитори на несъстоятелността. Производството по несъстоятелност срещу длъжника е открито с решение №325 от 23.02.2015 г. по т.д. № 361/2014 г., обявено в ТР на 27.02.2015 г. Със същото решение производството по делото е спряно на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

Производството по делото е възобновено с решение от 15.04.2015 г. по т.д. № 7361/2014 г., обявено в ТР на 23.04.2015 г. След възобновяването на производството молби за предявяване на вземанията са подадени от кредиторите; 2. Договорът е възмездна сделка - всяка от страните по договора получава имотна облага, която за дружеството се изразява в 3 освобождаване от задълженията му по нотариален акт № 3, т. 1, peг. № 234, нот. д. № 2/18.01.2010 г., а за И.Н.- в придобИ.ето на конкретно посочените самостоятелно обособени обекти- предмет на договора; 3. Нарушена е еквивалентността на престациите. Дружеството се е освободило от задълженията си по нот. акт № 3, т.1, peг. № 234, н.д. № 2/18.01.2010 г., чиято стойност се равнява на стойността на неизпълнените от него СМР на сградата в размер на 105 000 лв. съгласно подписаното през м.07.2011 г. споразумение между страните.

Излага, че стойността на престираните от дружеството 14 самостоятелни обособени обекта превишава тази на неизпълнените от дружеството СМР по сградата. Няма как стойността на довършителните работи по една сграда да се равнява на стойността на половината от имотите в същата сграда, като е налице несъответствие и с икономическата логика, която страните са вложили при подписването на нот. акт. С окончателния договор дружеството е прехвърлило собствеността на същите тези 14 самостоятелни обособени обекта, заради които то е сключило нотариалния акт. Така се оказвало, че то е изпълнило голяма част от задълженията си по същия нотариален акт, без да получи насрещна престация по него; 4. Сделката е сключена в двугодишния съмнителен период- решението 01.11.2012 г. по т.д. № 35/2012 г. по описа на Окръжен съд - гр. Габрово, е влязло в сила на 21.12.2012 г., която дата е обявена от съда и за начална дата на свръхзадължеността на дружеството. Молбата за открИ.е на производството по несъстоятелност е подадена на 31.10.2014 г. Оттук следвало, че по отношение на окончателния договор е налице изискването да е сключен в двугодишен срок преди подаване на молбата за открИ.е на производството по несъстоятелност, но не по-рано от датата на свръхзадължеността. Счита, че извършеното нееквивалентно имуществено разпореждане уврежда интересите на кредиторите на несъстоятелността, които, ако не беше отчуждителната сделка, биха се удовлетворили от пазарната стойност на отчуждените недвижими имоти, които са излезли от масата на несъстоятелността. Ако съдът приемел, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, моли да счита настоящият иск за предявен евентуално на основание чл. 135 ЗЗД. Сочи, че искът по чл. 647 ТЗ е специален по отношение на иска по чл. 135 ЗЗД, като за приложението му е достатъчно сделката да е намалила масата на несъстоятелността, без да е необходимо длъжникът да е знаел за увреждането. Специалният иск по чл. 647 ТЗ не изключвал възможността да бъде предявен общият иск по чл. 135 ЗЗД с разликата, че длъжникът трябва да е знаел за увреждането. Налице били предпоставките за уважаване на иска, а именно: 1. Ищецът е бил кредитор на ответника към момента на сключване на атакуваната сделка, като за това качество не е необходимо съдебно установяване на вземането. Към момента на сключване на окончателния договор - 21.12.2012 г., вземания към длъжника са имали кредиторите в производството по несъстоятелност, както следва: Национална агенция по приходите - в общ размер на 16 687,13 лв., произтичащи от декларация по чл. 92 от ЗКПО, вх. № 700И0011414/15.03.2012 г. и изп. лист № 3 от 04.01.2013 г. по т.д. № 35/2012 г. на Окръжен съд - гр. Габрово; А. М.- в общ размер на 12 000 английски лири - суми по парични преводи, подлежащи на връщане на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като платени без основание;

Терастар Лтд. (предишна фирма „Ем Саут“ Лтд.) - в общ размер на 134 244,59 английски 4 лири суми по парични преводи, подлежащи на връщане на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД като платени без основание, доказателства за които вземания били приложени от всеки от кредиторите към молбите за предявяване на вземанията им. С разпоредбата на чл. 649 ТЗ изрично била дадена възможност на синдика да завежда иск по чл. 135 от ЗЗД за попълване на масата на несъстоятелността, поради което счита, че е изпълнена първата предпоставка на текста на чл. 135 ЗЗД, относно легитимацията като ищец; 2. Атакуваната сделка уврежда интересите на тези кредитори. Увреждане е налице в случаите, при които се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Със сключването на окончателния договор при условията на нееквивалентност на престациите, длъжникът е увредил интересите на кредиторите, които не биха могли да се удовлетворят от пазарната стойност на отчуждените имоти; 3. Налице е знание за увреждането - съгласно утвърдената съдебна практика, не било необходимо длъжникът да има съзнание, че уврежда определен кредитор, а е достатъчно да е знаел, че има кредитори и че действието ги уврежда. Нееквивалентността на престациите била обективна категория и подлежала на икономическо измерване, като дружеството, в качеството си на търговец, притежавало необходимите знания и умения, за да прецени тази нееквивалентност. Още повече, в качеството си на страна по нотариален акт № 3, т. I, рег. № 234, н.д. № 2/18.01.2010 г. и по свързаните с него последващи договорености с И. Н., дружеството било наясно каква е стойността на отчуждените от него с окончателния договор имоти и стойността на неизпълнените от дружеството СМР. Оттук следвало, че дружеството, респективно представляващият го, е било недобросъвестно при сключването на окончателния договор, тъй като е нямало как да не знае, че стойността на неговата престация значително превишава стойността на престацията на насрещната страна по него. Налице били предпоставките и за уважаването на иск на основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване на недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на сделката - предварителен договор, материализиран в одобрената на 20.10.2011 г. съдебна спогодба по т.д. № 49/2011 год. по описа на Окръжен съд - гр. Габрово, тъй като:1. Към момента на сключване на атакуваната сделка предварителен договор, материализирана в съдебната спогодба от 20.10.2011 г., вземания към длъжника са имали кредиторите в производството по несъстоятелност, както следва: А.