Решение № 479 от 30.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100505090 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20024352/24.03.2022 г., постановено по гр. д. № 7221/21 г. по описа на СРС, 61 състав, са отхвърлени предявените от К. Н. срещу „Т.Д.“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със заповед № 2020 – 09 – 01П/03.09.2020 г. на изпълнителния директор на „Т.Д.“ ЕАД, и за отмяната му, и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 82 509,60 лв. за оставането му без работа поради уволнението му за период от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2021 г. до окончателното плащане. С решението К. Н. е осъден да заплати на „Т.Д.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв. – направени разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от К. Н. срещу решение №

20024352/24.03.2022 г., постановено по гр. д. № 7221/21 г. по описа на СРС, 1

61 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват всички предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Счита, че изводът на съда, че предявеният иск е погасен по давност, е необоснован, както и че неправилно съдът е приел, че ищецът е узнал за съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, включително основанието за прекратяване на трудовия договор, преди 17.09.2020 г. Твърди, че необосновано съдът е приел, че ищецът е бил уведомен за започналото производство по дисциплинарно уволнение, тъй като е получил искането за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ по електронната поща, по повод на което е изпратил на работодателя медицински сертификат за проведено ЕКГ. Поддържа, че не е налице полагане от работодателя на дължимата грижа за връчване, както на искането за даване на обяснения, така и на заповедта за уволнение. Счита, че работодателят не е спазил изискването на чл. 193 КТ да осигури изслушване на служителя или да приеме писмените му обяснения, както и да събере и оцени доказателствата. Твърди, че в хода на производството по делото не е доказано и извършването на дисциплинарно нарушение от ищеца. Поддържа, че съдът правилно е посочил, че месторабота на служителя е „всяко друго място, определено от работодателя за изпълнение на трудовите задължения на служителя“, която клауза е част от съдържанието на трудовия договор, но необосновано е приел, че ответното дружество е доказало факта, че служителят не се е явил на работа в канцеларията на дружеството в гр. София в периода от 29.06.2020 г. до 02.09.2020 г., представляващо тежко нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 190, ал. 2 КТ, и съответно основание за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“. Посочва, че в нарушение на процесуалния закон съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Пенев, в частта им, в която твърди, че от пилотите не се е изисквало да присъстват в канцеларията на дружеството, намиращо се в гр. София, тъй като бил заинтересован от изхода на делото. Посочва, че съдът е кредитирал представения от ответника медицински сертификат за извършен ЕКГ, като е приел, че същият не сочи на уважителни причини за неявяването на ищеца на работа, без да вземе предвид обстоятелството, че изпращането на имейл с 2 подобно съдържание е било оспорено от ищеца, и не е доказано от ответника.

Поддържа, че съдът не е обсъдил останалите събрани по делото доказателства, а именно – представените извлечения от електронната система на дружеството Lеоn, от които е видно, че дружеството не е възлагало полети на служителя през процесния период, като неправилно не е взел предвид събраните по делото гласни доказателства, които е кредитирал избирателно.

Твърди, че и предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ са доказани по основание и размер. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо това да постанови друго решение, с което да уважи предявените искове.

Въззиваемата страна – „Т.Д.“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че въззивната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна. Поддържа, че правилно съдът е приел, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е предявен след изтичането на 2 – месечния давностен срок, който е започнал да тече още през м. септември 2020 г. Счита, че с достигане на изявлението за прекратяване на трудовия договор до адреса на служителя е изпълнено изискването за връчване на заповедта за уволнение. Твърди, че в подкрепа на горния извод е обстоятелството, че към исковата молба, въз основа на която е било образувано гр. д. № 47114/20 г. по описа на СРС, 145 състав, е била приложена справка от НАП за прекратяване на трудовото правоотношение, както и показанията на св. Т.П. относно момента на узнаване на прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че по делото е доказано, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е законосъобразно.

Поддържа, че по делото е установено по безспорен начин, че ответното дружество е надлежно изпратило, както на адреса на пребиваване на ищеца, така и на известните електронни адреси на служителя, покана за даване на обяснения. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че работодателят е предприел необходимите усилия да уведоми служителя за уволнението му, като последният е търсен физически на адреса, както и по телефон, поради което процесната заповед следва да се счита надлежно връчена, респ. получена от ищеца. Посочва, че извършването на дисциплинарното нарушение се установява от признанието на ищеца, съдържащо се в исковата молба, че през процесния период не се е намирал на 3 уговореното в трудовия договор място, като не сочи работодателят да му е възлагал осъществяването на дейност на друго място, различно от уговореното в договора, както и от кредитираните в тази им част свидетелски показания. Поддържа, че правилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т.

2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ с оглед акцесорния им характер. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.

12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищецът К. Н. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответното дружество „Т.Д.“ ЕАД, по силата на което е бил назначен на длъжността „пилот“, считано от 13.06.2018 г. Посочва, че на 07.12.2020 г. му е бил връчен отговор на искова молба от „Т.Д.“ ЕАД по гр. д. № 47114/20 г. по описа на СРС, 145 състав, към който била приложена заповед № 2020 – 09 – 01П/03.09.2020 г. от изпълнителния директор на ответното дружество за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. Твърди, че уволнението му е незаконно, тъй като работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193 КТ преди налагане на наказанието да изслуша свидетеля, респ. да приеме писмените му обяснения, и да събере и оцени посочените доказателства. Поддържа, че искането от 18.08.2020 г. за предоставяне на обяснения от служителя не е получавано от него нито на адреса в гр. София, ул. „*******, ап. 14, нито по електронната поща, на който и да е посочените в заповедта адреси. Твърди, че не е извършил твърдяното от работодателя нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Посочва, че от разпечатките от профила на ищеца в системата Leon в периода от 29.06.2020 г. до 02.09.2020 г. е видно, че не са му възлагани полети, както и каквито и да било други задължения, чието неизпълнение е основание за налагане на дисциплинарно наказание.

Твърди, че не е вярно посоченото в заповедта, че ищецът не се е явявал на работа на мястото му на работа, което било гр. София, бул. „*******, летище София. Поддържа, че за ищеца е била налице втората хипотеза, посочена в чл.

4

2 от трудовия договор, а именно – друго място, определено от работодателя, като служителят е бил ангажиран да бъде на разположение за изпълнение на полети от и до Милано, Италия. Твърди, че поради незаконността на уволнението му и оставането му без работа за период от шест месеца, считано от датата на уволнението му, работодателят му дължи обезщетение в размер на 82 509,60 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и да отмени заповед № 2020 – 09 – 01П/03.09.2020 г. на изпълнителния директор на „Т.Д.“ ЕАД, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, да го възстанови на заеманата до уволнението му длъжност „пилот“ в ответното дружество, и да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 82 509,60 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за шест месеца, считано от датата на уволнението, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.02.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът – „Т.Д.“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Прави възражение за изтекла давност по см. на чл. 359, ал. 1, т. 2, пр. последно във вр. с ал. 2, т. 1, пр. последно КТ.

Твърди, че с достигането на писменото изявление за прекратяване на трудовия договор до адреса на служителя на 09.09.2020 г. е изпълнено задължението за връчване на заповедта за уволнение на ищеца, а исковата молба е подадена в съда на 05.02.2021 г., т. е. след изтичане на срока за оспорването й. При условията на евентуалност поддържа, че към исковата молба, заведена в СРС на 30.09.2020 г., въз основа на която е било образувано гр. д. № 47114/20 г. по описа на СРС, 145 състав, е била приложена справка от НАП, разпечатана на

17.09.2020 г., поради което счита, че ищецът е знаел за прекратяването на трудовия договор най – късно към 17.09.2020 г. Твърди, че работодателят е предоставил възможност на ищеца да представи обяснения и след това е обсъдил представения от служителя документ, поради което не е опорочена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Поддържа, че неполучаването на искането, изпратено на официалния адрес на пребиваване в страната на ищеца, не може да се вмени във вина на работодателя, който е положил дължимата грижа за уведомяване на служителя, в т. ч. и по имейл, за който ответното дружество намира, че липсва основание да се счита, че не е получен от служителя, тъй като от същия имейл адрес *****@*****на 5

02.09.2020 г. ищецът е изпратил медицински сертификат, което е индиция, че той е реално уведомен за възможността да даде обяснения. Твърди, че в периода от 29.06.2020 г. до 02.09.2020 г. ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 187, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ /“неявяване на работа в течение на два и повече последователни работни дни“/, което е тежко по см. на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и е наказуемо с дисциплинарно уволнение. Посочва, че през процесния период ищецът не се е явявал на работа в основната база на ответното дружесто, находяща се на адрес: гр. София, бул. ********, Летище София, а същевременно работодателят не е определил място за изпълнение на трудовите задължения, което е различно от основната база на служителя. Твърди, че служителят не е изпълнявал каквито и да било полети в периода от 29.06.2020 г. до датата на прекратяване, но въпреки това не се е явявал на работа, без да са налице уважителни причини за това. Счита, че тъй като основателността на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ е обусловена от основателността на иска по чл.