Решение № 67 от 01.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. София, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Николай Николов

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева в присъствието на прокурора К. Д. Д. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20221100602304 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С протоколно определение № 7631 от 12.05.2022 г., постановено по НОХД № 10352/2021 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 19ти състав, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдената Ж. И. К. е определено едно общо, най-тежко наказание измежду наложените й с присъди по НОХД № 10352/2021 г. и по НОХД № 4698/2021 г. – и двете по описа на СРС, а именно – ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“, което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.

„б“ от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим.

Със същото определение и на основание чл. 25, ал. 3 от НК, от така определеното на осъдената едно общо и най-тежко наказание „Лишаване от свобода“, е приспаднато времето, през което осъдената Ж. И. К. е търпяла наказание по присъдите, включени в групата, а на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК – и времето, при което е била задържана по цитираните в акта наказателни производства.

Срещу така постановения съдебен акт е депозиран въззивен протест от прокурор при СРП. С така депозирания протест се претендира неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Излага се, че решаващият първоинстанционен съд неправилно е групирал наказанията на лицето, без да съобрази това, че в периода от време от 11.08.2021 г. до 28.03.2022 г., осъдената К. е търпяла наказание „Пробация“, като съвкупност от следните пробационни мерки: „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години и „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично, за срок от две години, наложени й с влязло в сила на 07.06.2021 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 4698/2021 г. по описа на СРС. Сочи се, че с 1 определение № 497/25.11.2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, постановено по ЧНД № 711/2021 г., потвърдено с решение от 16.03.2022 г., постановено по ВНЧД № 397/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, наложеното на осъдената наказание „Пробация“ е било заменено с „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца и двадесет и три дни, на основание чл. 43а, т. 2 от НК. Прави се извод, че следва да бъдат групирани наказанията, наложени на осъдената по ЧНД № 711/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен и по НОХД № 10352/2021 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, като се определи едно общо най-тежко наказание измежду наложените на лицето, а именно – 1 (една) година и 2 (два) месеца „Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим, със зачитане на задържането на лицето по всяко от делата в групата, както и времето, през което е изтърпявало наказание по всяко от тях.

Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за определяне спрямо осъдената К. на друго общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ измежду наложените й по ЧНД № 711/21 г. по описа на ОС – Плевен и по НОХД № 10352/2021 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, тъй като кумулацията по тези осъждания е съобразена със закона и е в интерес на осъденото лице.

Срещу така депозирания протест е подадено възражение от адв. К. К. – от САК, в качеството му на назначен служебен защитник на осъдената Ж. И. К., в което се излагат съображения за частично уважаване на протеста и за изменение на атакуваното първоинстанционно определение.

Защитникът се съгласява с доводите на прокурора, депозирал протеста, че следва да бъде зачетено търпяното до момента от осъдената наказание „Пробация“, на основание чл.

59, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, както и че Съдът в определението си не е съобразил факта, че то вече е изтърпяно в периода 11.08.2021 г. – 28.03.2022 г., като неправилно не е бил приспаднат срокът, в който осъдената е търпяла това наказание.

Същевременно сочи, че кумулацията би била извършена правилно, в случай че се кумулират наказанията и по трите акта: по споразумението, одобрено с протоколно определение от 07.06.2021 г. по НОХД № 4698/2021 г. по описа на СРС, НО, 110-ти състав, по определение № 497/25.11.2021 г., постановено по ЧНД № 711/21 г. по описа на ОС – Плевен и по споразумението, одобрено с протоколно определение от 12.05.2022 г. по НОХД № 10352/2021 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, по съображения, че за да се приспадне изтърпяното от осъдената наказание „Пробация“ от определеното й едно общо и най-тежко наказание, то следва да бъде включено в кумулационната група.

Отправя искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт, като на основание чл. 25, ал. 1 от НК бъдат групирани наказанията, наложени на осъдената по споразумението, одобрено с протоколно определение от 07.06.2021 г. по НОХД № 4698/2021 г. по описа на СРС, НО, 110-ти състав, по определение № 497/25.11.2021 г., постановено по ЧНД № 711/21 г. по описа на ОС – Плевен и по споразумението, одобрено с протоколно определение от 12.05.2022 г. по НОХД № 10352/2021 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, като й бъде определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените й с отделните присъди в размер на Една година и Два месеца „Лишаване от свобода“, което, обаче, да бъде изтърпяно при „Общ“ режим, предвид това, че осъдената не разкрива висока степен на обществена опасност и е в напреднала бременност. Желае се от така определеното на осъдената едно общо и най-тежко наказание, да бъде приспаднато изтърпяното наказание „Пробация“, изтърпяното наказание „Лишаване от свобода“ и задържането под стража по всяко от делата, включени в групата.

В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа така депозирания въззивен протест по съображенията, изложени в него. Намира, че именно групирането на наложените 2 на осъдената наказания, така, както е предложено в протеста, се явява съобразено със закона.

Служебно назначеният защитник на осъдената К. – адв. К. – от САК, поддържа депозираното възражение срещу протеста, по съображенията, изложени в него. Излага, че правилно и законосъобразно би било да се кумулират и трите акта, посочени във възражението, както и да се приспадне времето, през което подзащитната му е изтърпявала наказанието „Пробация“.

Осъдената Ж. И. К., при упражняване правото си на лична защита, се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума моли наложените й наказания да се групират така, както сочи защитата й.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, намира за установено следното:

Наказателно – съдебното производство по НОХД № 10352/2021 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, е образувано въз основа на внесен в съда обвинителен акт срещу Ж. И. К., с предложение за предаването й на съд. С така внесения обвинителен акт срещу К. е повдигнато обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.

195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

С определение № 7631/12.05.2022 г., първостепенният Съд е одобрил споразумение, постигнато между В. Х. – прокурор при СРП, и адв. К. – от САК, в качеството му на служебно назначен защитник на предаденото на съд лице, по силата на което подс. К. е призната за виновна в това, че на 16.05.2021 г., в гр. София, бул. „Ситняково“ № 48, сградата на „Мол Сердика“, магазин „Пийк Енд Клопенбург“, чрез използване на техническо средство (клещи), което използвала за да отстрани аларми от стоките в магазина, е направила опит да отнеме чужди движими вещи – 1 бр. дамска чантичка, марка „Tommy Hilfiger“, на стойност 219,99 лева; 1 бр. мъжка тениска, марка „Review“, на стойност 32,99 лева; 1 бр. мъжки бермуди, марка „Esprit“, на стойност 79,99 лева; 1 бр. мъжко яке, марка „Nike“, на стойност 159,99 лева; 2 бр. мъжки якета, марка „Tom Tailor“, всяко с единична стойност 119,99 лева (общо 239,98 лева); 3 бр. опаковки мъжки чорапи, марка „Puma“, всяка с единична стойност 14,99 (общо 44,97 лева), или всички вещи на обща стойност 777,91 (седемстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и една стотинка) лева, от владението на Н.С.-Р. – управител, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – извършила е престъплението след като е била осъдена на тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не помалко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, както следва: с определение по ЧНД 20449/2017 г. на СРС, на К. е определено едно общо наказание между присъди по НОХД № 8357/16 г. на СРС и по НОХД 12163/2017 г. на СРС, в размер на една година и два месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален „строг режим“, и деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини – К. била спряна след напускането си на магазина от охраната на търговския център – престъпление по чл. 196, ал.

1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като й е наложено наказание наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА, при първоначален „Строг“ режим на изтърпяване, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.

На основание чл. 381, ал. 5, т. 6 от НПК, Съдът е постановил вещественото 3 доказателство по делото – 1 брой клещи, които се намират на съхранение в 05 РУ – СДВР, като вещ послужила за извършване на умишленото престъпление, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, да бъде отнето в полза на държавата и при преценка от страна органите на НАП, че е без стойност да бъде унищожено.

На основание чл. 381, ал. 5, т. 6 от НПК, Съдът е осъдил подс. К. да заплати направените по делото разноски в размер на 299,70 лева, в ползва на СДВР, както и 5,00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Със същото определение № 7631/12.05.2022 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, СРС, НО, 19-ти състав е определил на осъдената Ж. И. К. едно общо, най-тежко наказание измежду наложените й с присъди по НОХД № 10352/2021 г. и по НОХД № 4698/2021 г. – и двете по описа на СРС, а именно – ЕДНА ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, е постановил да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим.

На основание чл. 25, ал. 3 от НК, от така определеното на осъдената едно общо и най-тежко наказание „Лишаване от свобода“, Съдът е приспаднал времето, през което осъдената К. е търпяла наказание по присъдите, включени в групата, а на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК – и времето, при което е била задържана по цитираните в акта наказателни производства.

За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, решаващият първоинстанционен съд е съобразил изисканите и приложени по делото справка за съдимост и бюлетини за съдимост на осъдената К., актуални към 11.05.2022 г. и приетите, в качеството им на писмени доказателствени средства актове на Окръжен съд – Плевен и Апелативен съд – Велико Търново (л. 16 – 32, 102 – 111 и л. 153 – 165 от съдебното производство пред СРС), и въз основа на същите е приел, че са налице предпоставките по чл. 383, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 1, т.

1 от НПК, да се определи едно общо най-тежко наказание на осъдената К., по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Приел е, че деянието, предмет на разглеждане по НОХД № 10352/2021 г., осъществено на 16.05.2021 г., и това, предмет на разглеждане по НОХД № 4698/2021 г., осъществено на 03.12.2020 г., за което има влязъл в сила на 07.06.2021 г. съдебен акт, с който на подсъдимата е наложено наказание „Пробация“, заменено с влязло в сила на 16.03.2022 г. определение на Окръжен съд – Плевен по ЧНД № 711/2021 г. с „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца и двадесет и три дни, са извършени от осъдената преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Предвид това е преценил, че са налице предпоставките, визирани в чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, за определяне на едно общо най-тежко наказание на осъдената измежду наложените й с присъди по НОХД № 10352/2021 г. и по НОХД № 4698/2021 г. – и двете по описа на СРС, а именно – Една Година и Два Месеца „Лишаване от свобода“.