Определение № 4384 от 22.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 7752/2025
- Вид
- Определение № 4384
- Подписан
- 22.12.2025
- В сила
- 22.12.2025
- Състав
- Лилия Недялкова Георгиева, Емил Дечев, Петър Стоицев
Цитирани разпоредби
- чл. 115 · Наказателен кодекс
- чл. 116 · Наказателен кодекс
- чл. 127 · Наказателен кодекс
- чл. 127, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал. 10 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4384 гр. София, 22.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Лилия Н. Георгиева
Членове:
Петър Стоицев
Емил Дечев като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20251100607752 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, във връзка с ал. 6 от НПК.
Образувано е по жалба от П. Д. М. чрез адв. Т.Т. – САК срещу Определение № 4074/06.10.2025г. на СРС, НО, 110 състав по ЧНД № 12663/2025г., с което е било потвърдено постановление на СРП от 17.07.2025г., с което на основание чл. 199 и чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено ДП № 1849/2023г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 1961/2023г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 127, ал.1 от НК като правилно и законосъобразно.
С жалбата се счита, че постановлението на СРП и определението на СРС, с което същото е потвърдено са неправилни, тъй като са налични данни за извършено престъпление от общ характер, но те не са били взети предвид и анализирани от разследващия орган и наблюдаващия прокурор. Според жалбоподателя са налични достатъчно данни за престъпление по чл. 115 или чл. 116 от НК. Изтъква се, че въпреки констатираните факти и обстоятелства разследването е продължило да се води за престъпно деяние по смисъла на чл.
127 от НК, като по този начин е пропусната възможността да се съберат, проверят, анализират и съответно квалифицират доказателства относно евентуално наличие на извършено престъпление по чл. 115 и чл. 116 от НК.
Според жалбоподателя, органите на досъдебното производство не са изпълнили своето задължения да извършват пълно всестранно и обективно разследване, не са положили всички дължими усилия за събиране на всички възможни доказателства и доказателствени средства, а направеният анализ на събраните такива е едностранчив и повърхностен. Намира, че при внимателен анализ на доказателствата по делото са налични данни, че определени лица, разпитани в качеството на свидетели умишлено и целенасочено са дали показания пред разследващите, които да насочат разследването в посока, че пострадалият сам е отнел живота си. Изтъкват се явни противоречия в 1 доказателствения материал и се правят в тази връзка изводи, различни от възприетите от прокурора и от Софийски районен съд.
В заключение, жалбоподателят е изложил искане процесното определение да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, а делото върнато на СРП със задължителни указания относно прилагането на закона.
След запознаване с материалите по делото и иницииралия производството документ, Съдът намери следното за установено от фактическа страна:
Наказателното производство по делото е било образувано на 30.12.2022г. по реда на чл. 212, ал.2 от НПК, със съставянето на протокола от първо действие по разследването – оглед на местопроизшествие, за престъпление по чл. 127, ал.1 от НК, а именно за това, че за времето от 24.12.2022г. до 21:00ч. на 29.12.2022г. в гр. ****, склонил другиго към самоубийство Д.А. М., ЕГН ********** и е последвало такова.
По делото няма лице привлечено в качеството на обвиняем.
С постановление от 17.07.2025г. прокурор при СРП е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, като е достигнал до извода, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер, поради което и досъдебното производство е било прекратено. Разпоредено е било препис от същото да бъде изпратено на наследника на починалия, а именно на П. Д. М..
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е било връчено лично на П. Д. М. на 19.08.2025 год., което се установява от приложената по делото разписка на л.174, т. 2 от ДП.
Срещу цитираният прокурорски акт е постъпила жалба до Софийския районен съд от П. М., подадена чрез адв. Т.Т. от САК, като същата е била заведена с вх. №1961/29.08.2025 год.
Софийският районен съд, без да извърши задълбочена проверка по допустимостта на депозираната жалба, е приел че същата е подадена в законовия срок от лице имащо правен интерес от обжалването и е разгледал същата, като с Определение от 06.10.2025г., постановено по НЧД № 12663/2025г. по описа на Софийски районен съд, НО, 110 състав, постановлението на СРП от 17.07.2025 год. е било потвърдено като правилно и законосъобразно.
Това определение на Софийски районен съд е било получено от жалбоподателя П. М. на 07.11.2025г., а жалбата срещу него е била депозирана чрез куриерска фирма „Еконт“ на 17.11.2025г. След направена справка в официалния сайт на „Еконт“ се установява, че пратка с № 5300718857886 е била пристигнала в офис – София на 14.11.2025г. в 23:33ч. Дори и депозирана в законоустановения седмодневен срок от връчването на съдебният акт на първата инстанция, и макар жалбата изхожда от лице, имащо право да 2 инициира производство пред въззивната инстанция, същата е НЕДОПУСТИМА и не следва да бъде разглеждана по същество. Това следва от обстоятелството, че производството пред първата инстанция е образувано по жалба, която Софийски районен съд не е следвало да разглежда, поради подаването на жалбата срещу Постановлението на СРП извън предвидения в закона 7 – дневен срок, а именно:
Софийският районен съд би стигнал до горният извод и сам, ако бе извършил самостоятелна справка относно редовността на депозираната жалба срещу прокурорското постановление. Както бе посочено по – горе, актът на СРП е бил връчен лично на П. М. на 19.08.2025 год. Жалбата срещу това постановление е била депозирана от последния чрез адв. Т.Т., който е и подписал жалбата и е приложил пълномощно (без дата).
По разпореждане на председателя на въззивният състав е била изискана справка от „Еконт Експрес“ АД за движението на пратката, доколкото по делото е установен единствено отрязък, според който жалбата е била изпратена чрез соченото спедиторско дружество с товарителница с №5300698332335 и получена в СРП на 28.08.2025 год. от „дел. К.“.
От полученият отговор от „Еконт Експрес“ АД с изх.
№13467/19.12.2025 год. се установява, че пратка с товарителница с №5300698332335 е била изпратена от Т.В.Т. от гр. София на дата 27.08.2025 год. в 21.23 ч. в офис в гр. София с приемащ служител П.С.. Същата е била приета от В. К. на 28.08.2025 год. в 09.12 ч., което съответства на отразеното в приложения по делото отрязък.
С оглед на получените данни от „Еконт Експрес“ АД, съдът приема че жалбата изхожда от подателя й, като за дата на депозирането се приема „пощенското клеймо“ , а именно датата на депозирането й в офиса на спедиторското дружество - 27.08.2025 год.
Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал.4 от НПК, законодателят е определил седмодневен преклузивен срок, в който лицата които могат да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство и да упражнят това свое право пред съответния първоинстанционен съд.
В настоящият случай, както беше посочено постановлението на прокурора е било връчено на Пр. М. на 19.08.2025 год. и срокът за обжалване е започнал да тече на 20.08.2025 год. , като същият е изтекъл на 7-я ден, а именно на 26.08.2025 год. Жалбата срещу атакуваният прокурорски акт е депозирана на 8 – я ден, т.е. на 27.08.2025 год. , което сочи за депозирането й извън законоустановения 7 – дневен срок, императивно посочен в нормата на чл. 243, ал. 4 от НПК.
С оглед на горното, Софийският районен съд неправилно е приел, че депозираната от Пр. М. жалба е допустима и неправилно я е разгледал по същество. Първоинстанционният съд е следвало да остави жалбата без разглеждане, като просрочена и не е следвало да се произнася по законосъобразността на атакуваният акт. В този смисъл и жалбата срещу определението на Софийски районен съд се явява недопустима.
3
По изложените съображения, въззивният съд намира, че определението на Софийски районен съд следва да бъде отменено, а жалбите срещу него и срещу Постановлението на СРП следва да бъдат оставени без разглеждане.
На жалбоподателят следва да се посочи, че настоящето определение не го възпрепятства да сезира по реда на инстанционния контрол горестоящата на СРП прокуратура, а именно Софийска градска прокуратура, която може да извърши проверката за законосъобразност на процесното Постановление от 17.07.2025 год. на СРП, с което е прекратено наказателното производство, на основание чл.243, ал. 10 от НПК.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 вр. ал. 7 и във вр. с ал. 6 от НПК, Софийски градски съд, НО, 4 въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 4074/06.10.2025г., постановено по ЧНД № 12663/2025г по описа на СРС, НО, 110 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалби от П. Д. М. чрез адв. Т.Т. с вх.
№375278/17.11.2025 год. по описа на Софийски районен съд и с вх. № 1961/29.08.2025 год. по описа на СРП.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4