Решение № 12 от 15.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Стара Загора, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.ела Ат. Караджова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от И.ела Ат. Караджова Търговско дело № 20225500900052 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че ищците са наследници на загиналия в резултат на ПТП Т. А. А..

Посочва се, че на 19.09.2021 г. е настъпило ПТП на път ПП -I, км.331, при което л.а. с per. № СТ **** ВК, марка „Д.“, управляван от Е. М., нарушила правилата за движение по пътищата, като блъснала пешеходеца Т. А. А..

Вследствие на настъпилото ПТП е получил тежки, несъвместими с живота травми, в резултат на които е починал.

Посочва се, че по случая е образувано ДП № 1244/2021г. на РУП К., пр.пр. № 3958/2021г. на ОП Ст.Загора, което към настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. Е. М., нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач Е. М. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Т. А. А..

Сочи се, че за увреждащия л.а. „Д.“ с per. № СТ **** ВК, управляван от 1 виновния водач Е. М., има сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, з.п. № BG/30/120002708600 със срок на валидност една година, считано от 26.09.2020 г. до 25.09.2021 г. със „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД гр.С..

По силата на този договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, която сума представлява минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Сочи се също, че съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищците са предявили претенция за изплащане на обезщетение пред ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, гр. С., като са представени всички документи, с които разполагат, получени от застрахователя с о.р. на 01.11.2021 г. По случая са заведени щети № 0801006457/2021-01; № 0801-006457/2021-02; № 0801- 006457/2021-03 и № 0801006457/2021-04, по които застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение. С оглед на изложеното, в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, гр.

С. за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищците.

В исковата молба се твърди, че в резултат на инцидента е загинал Т. А.

А., на 68 години. Загиналият е бил деен, активен и в отлично здравословно състояние. Бил е отговорен и трудолюбив. Пострадалият Т. е бил грижовен и отговорен баща. Децата му Д. А., Т. А., М. Р. и З. А. са съкрушени от внезапната смърт, която е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на най близкия до тях човек, е непрежалима. Връзката помежду им е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, като винаги са си помагали и подкрепяли. Т. е влагал много старание и любов в отглеждането на децата си, посветил е живота си на тях, успял е да създаде и съхрани едно сплотено и всеотдайно семейство. Скръбта, дълбоката депресия и чувството за безизходица владее психически ежедневието им, като това се отразява негативно и на здравето им. Независимо от изминалото време болката от загубата не утихва, в резултат на което ищците страдат и скърбят.

Твърди се, че с оглед на изложеното, причинените неудобства, болки и 2 страдания на пострадалите следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо.

Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от настъпилото трагично събитие.

Сочи се, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача Е. М., а за причинените от нея вреди отговаря ответникът по делото ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД. Съгласно чл.432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените им неимуществени вреди. Предявените искове са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2021г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Молят съда да осъди ответника ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, гр. С. да заплати на ищците Д. Т. А.; Т. Т. А.; М. Т. Р. и З. Т. А., обезщетение в размер на по 26 000 лв., частични искове от по 200 000 лв. за всеки от тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния баща Т. А. А..

Претендират законна лихва върху сумите, считано от 26.09.2021г. датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ, алтернативно от 01.11.2021 г. до окончателното изплащане за неимуществени вреди.

Претендират направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА ведно с начислен ДДС, като молят съда да счита настоящата молба за списък на разноски.

В съдебно заседание от 07.10.2024 г. съдът е допуснал изменение на размера на предявените искове за неимуществени вреди, като същите от по 26 3

000 лева, да се считат предявени на по 130 000 лева, като частични искове от по 200 000 лева за всеки от ищците за причинените им неимуществени вреди в следствие на настъпило ПТП от 19.09.2021г., при което е причинена смъртта на Т. А. А., ведно със законната лихва върху сумите така, както е претендирана в исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че счита исковата молба за процесуално допустима, макар и неоснователна по същество.

Оспорва изцяло исковата молба за неимуществени вреди от ищците по основание и по размер като я намира за неоснователна и недоказана. Към момента механизмът на ПТП не е изяснен. По случая тече досъдебно производство 1244/2021 по описа на РУП К., пр. пр. No 3958/2021 което не е приключило, поради което на този етап причините за ПТП остават неизяснени.

Заявява на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД възражение за съпричиняване на ПТП и вредите от пострадалия Т. А., като твърди, че е пресичал неправилно на необезопасено за това място, с което е създал предпоставки за ПТП. Твърди, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, за непредвидимо и технически непредотвратимо за водача на лекия автомобил събитие, настъпило в тъмната част на деня, поради което водачът Е. М. не е могла да възприеме пешеходеца. Твърди евентуално, че Т. А. е бил под въздействие на алкохол и не е могъл до контролира и координира движенията си, че е бил неадекватен, че се е движил/престоявал в средата на пътното платно или не е бил прибран плътно до банкета или най- близо до дясната граница на платното за движение, с което е предизвикал ПТП. Липсва противоправност в действията на водача на лекия автомобил, защото не е могъл и не е бил длъжен да предвиди появата на пешеходеца на пътното платно. ПТП е настъпило в тъмната част от деня, на неосветен участък на междуселищен, извънградски път. Пешеходецът се е движил с тъмни дрехи, без светлоотразителна жилетка и без светлоотразителни елементи, което е в нарушение на ЗДвП. Същия е бил под алкохолно опиянение с нарушена координация на движение, в неадекватно състояние, без да е бил плътно прибран към банкета на пътя. Очевидно с подобно поведение пострадалият се е поставил сам в риск и е причинил при изключителен превес на собствената 4 си вина пътния инцидент.

Посочва се, че пострадалият е бил длъжен да съобрази риска ,който създава за останалите участници в движението, както и ,че в тъмното ще ги постави в положение да реагират на границата на възможностите за предотвратяване на ПТП предвид, че е било неосветено. Неговото поведение е с изключителен принос във вредата, защото е могъл и е бил длъжен да съобрази редица обективни обстоятелства, които са допринесли за ПТП.

Водачът на лекия автомобил се е движил със съобразена скорост за пътния участък с пуснати светлини, но за него деянието е било технически непредотвратимо, защото пешеходецът е попаднал в опасната му зона, поради което не е имал време за реакция и избягване на инцидента. Действията на водача на лекия автомобил по време на произшествието са били правомерни и той не е бил длъжен да предвижда неправомерното поведение на другия участник в движението. При всички случаи той не е бил длъжен да допуска възникване на подобна критична ситуация, нито ЗДвП го задължава да предугажда внезапна поява на пътното платно на най-вероятно пиян пешеходец, движещ се в тъмното в средата на пътното платно. С това си поведение пострадалият е улеснил механизма на увреждането и е предизвикал сам вредите. Той е бил преди всичко длъжен да спазва такова поведение като пешеходец, че да осигури на всеки участник в движението възможност да го забележи и заобиколи безпрепятствено.

Евентуално твърди, че пострадалият се е появил изненадващо в опасната зона за спиране на лекия автомобил и водачът не е могъл да предотврати настъпването на вредоносните последици, защото пешеходецът е попаднал в зоната, осветена от фаровете на автомобила, твърде късно, когато водачът на автомобила вече не е имал време за реакция. В рамките на предвидимите и разумните възможности за преценка на пътните фактори, които водачът на лекия автомобил е трябвало да съобрази, се изключва способността му да предвиди внезапната поява по тъмен главен път на пияния пешеходец, който с нищо не е индикирал, че е участник в движението. Поради това няма причинна връзка между действията на водача на лекия автомобил и вредоносния резултат, липсва противоправност в действията му, поради което не може да се търси отговорност от Застрахователя на водача по застраховка "Гражданска отговорност". Според Върховния съд деянието е случайно, когато водачът на моторно превозно средство не е могъл, нито е бил длъжен 5 да предвиди настъпването на общественоопасните последици и обективно каквото и да беше направил не можеше да ги предотврати. В случая поведението на водача не нарушава ЗДвП и ППЗДвП, защото според конкретната пътна обстановка пешеходецът е нарушил ЗДвП - не е бил прибран най-близо до дясната граница на платното за движение и не е използвал светлоотразителна жилетка, въпреки че се е движил по главен и неосветен път, поради което изобщо не е могъл да бъде възприет като опасност за движението по пътя. Водачът обективно е направил всичко необходимо, но не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на вредоносния резултат.

Посочва се, че принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди - така решение № 165/26.10.2010 г. по гр. д. № 93/2010 г. на В КС, II т. о. и др. При всички случаи спрямо степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходеца има изключителен превес като обективен фактор за механизма на ПТП.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по повод процесното ПТП на основание процесната застрахователна полица, която признава за валидна и действаща и не възразява това обстоятелство да се отдели като безспорно.