Решение № 291 от 07.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Кюстендил, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500690 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.344, ал.1 вр. чл.225, ал.1 КТ.

Образувано е по въззивна жалба от ******, с ЕИК ****, с адрес **********, чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. И. Г., със служебен адрес: *****, насочена против Решение № 447 от 14.10.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 740/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е отменил Заповед № 2/11.04.2022 г. на председателя на *****”, с която на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 вр. с чл.

190, ал. 1, т. 7 КТ на Т. И. Б. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, като незаконосъобразна; възстановил е Т. И. Б. на заеманата преди уволнението длъжност – „административен секретар" на ********; осъдил е ******” да заплати на Т. И. Б. сумата 5067 лева, представляваща брутен размер на обезщетението за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 11.04.2022 г. до 11.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2022 г. до окончателното погасяване на задължението; осъдил е ******“ да заплати държавна такса в размер на 302,68 лева, както и 250 лева - разноски за съдебно - счетоводна експертиза, по сметка на Районен съд – Дупница, както и да заплати на Т. И. Б. сумата 710 лева, представляваща сторени разноски в производството.

Въззивникът релевира доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от съда нарушения на процесуалните правила и протИ.речие с материалния 1 закон, довели до неговата необоснованост. Възразява срещу изводите на районния съд, който приел, че за част от нарушенията, обект на процесната заповед, е изтекъл едногодишният срок за извършването им по чл. 194, ал. 1 КТ като счита, че при постановяване на решението си районният съд следвало да съобрази, че нарушението на трудовата дисциплина, за което се твърди, че е едновременно и престъпление, се свеждало съгласно формулировката в процесната заповед до „ненадлежно документиране и фиктивно разходване на средства в брой“. Подчертава, че самото нарушение съставлявало неправомерно/протИ.законно разпореждане с парични средства в брой на бюджетна организация и свързаното с това еднолично съставяне на документи, без подпис на работодател, което правело датата, поставена от служителя недостоверна и негодна да се определи момента на разпореждане със средствата, както и целта на разпореждането.

Твърди, че свързването на недостоверно и безконтролно датиране на разходните ордери с процесуалните срокове на КТ е неправилно и в протИ.речие с описаната в заповедта фактическа обстановка, а изключването на част от нарушенията от обхвата на съдебната проверка, е довело до процесуално нарушение от страна на съда.

Приема за погрешни и необосновани изводите на съда, че нарушенията на трудовата дисциплина не са индивидуализирани, съответно не е могла де се оцени тежестта им с оглед налагане на най-тежкото наказание и се аргументира, че в процесната заповед ясно е посочен, както размера на щетата – 1441,76 лева, представляващи недостиг на парични средства, така и в какво се изразява нарушението – липса на парични средства поради необосновано, ненадлежно документирано и фиктивно разходване на средства в брой. Допълва, че първоинстанционният съд в протИ.речие с материалния закон бил приел, че бюджетните средства в брой на читалището могат да се разходват по преценката не на законния представител на организацията, вписан в ТР, а на лице, работещо на трудов договор, при това единствен служител в читалището.

Въззивникът счита, че в първоинстанционното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че по поставения въпрос към допуснатата ССЕ – „Налице ли е цитираната в процесната заповед липса на парични средства от касата на ***?“, вещото лице не е дало отговор нито в заключението си на база събраните писмени доказателства, нито при изслушването му в о.с.з., а районният съд е отказал да допусне поисканата от ответника повторна експертиза за изясняване на това обстоятелство.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Т. И.

Б., чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. Ю. Д., с който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и се оспорват изложените в нея твърдения. Въззиваемата счита изводите на първоинстанционния съд за правилни, законосъобразни и изцяло съобразени със събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на 2 първоинстанционното решение.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ от Т. И. Б. срещу *****”.

Ищцата твърди, че страните са били обвързани от трудов договор, по силата на който е работила при ответника на длъжност "административен секретар". Със заповед № 2/11.04.2022 г. на председателя на *****” й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, считано от 11.04.2022 г., за нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.4 вр. с чл.190, ал.1, т.7 КТ, но трудовият договор не бил прекратен; същевременно работното й място било запечатано. Ищцата счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, включително и заради липсата на изрична заповед за прекратяването му поради наложеното наказание уволнение. Твърди, че не е извършвала нецелесъобразно разходване на средствата на читалището; че е нарушен чл.17, ал.2, т.6 от Закона за народните читалища и липсва решение на настоятелството за наложеното й наказание. Счита, че заповедта не е мотивирана, както и че е изтекъл срокът по чл.194, ал.1 КТ.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е оспорил предявените искове с твърдението за 3 законосъобразност на наложеното наказание, подкрепяйки го с обстойно изложени доводи.

Искането е за отхвърляне на предявените искове.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че досежно част от нарушенията едногодишният срок по чл.194, ал.1 КТ е изтекъл, при което ги е оставил без обсъждане в мотивите на своя акт. На съдебна преценка са останали две от нарушенията, а именно – съставяне на РКО от 12.04.2021 г. за 78 лева – газ и РКО от 15.04.2021 г. за 92 лева – хранителни стоки. Тези два разхода е отчел, че съответстват на изложеното в показанията на св. Р.З., че поради липсата на отоплителна инсталация в помещението на читалището се е налагало ищцата да ползва собствена газова печка, както и че за мероприятията, организирани от читалището, с негови средства е организирала почерпка на участниците. Съдът е констатирал също така липсата на мотиви в уволнителната заповед, при което за съда останало неясно защо работодателят е приел за установено извършване на нарушение по чл.190, ал.1, т.4, пр.1 и по чл.190, ал.1, т.7 КТ.

Мотивирал се е, че дори и да се приеме, че разходването на описаните средства от ищцата е без знание и одобрение на ръководството на читалището, предвид ниската стойност на изразходваните средства и целите, за които са изразходвани – осъществяване дейността на читалището, а не облагодетелстване на ищцата, допуснатите нарушения на трудовата дисциплина в тяхната съвкупност не обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, съобразно критериите на чл.189, ал.1 КТ. Отчетено е и допуснато от работодателя съществено нарушение на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, обосноваващо незаконосъбразността на уволнителната заповед на самостоятелно основание, доколкото със заповед № 2/11.04.2022 г. на председателя на ****** на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, но не е прекратено трудовото й правоотношение. Така формираните от районния съд правни изводи са обосновали решението му. Като резултат от формираните правни изводи съдът е уважил искът по чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Отчитайки, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е с обуславящо значение за другите два иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ и предвид изхода на процеса относно главния иск, е уважил и акцесорните, обусловени от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 и т. 3 от КТ и чл. 225 КТ.

Във връзка с доводите в жалбата настоящият съдебен състав следва да добави следното:

Страните не спорят, а и се установява от приложените доказателства, че са били обвързани от трудов договор, по силата на който ищцата е работила при ответника на длъжност "административен секретар", както и че със заповед № 2/11.04.2022 г. на председателя на *****” й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, считано от 11.04.2022 г., за нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.4 вр. с чл.190, ал.1, т.7 КТ.

Видно от протокол от проведено на 26.03.2022 г. отчетно събрание на *****” е взето решение данните за необосновани финансови разходи, извършени от Т. Б., да бъдат предоставени на съответните органи.

4

С протокол от заседание на настоятелството на читалището от 03.04.2022 г. е взето решение за упълномощаване на председателя на читалището да изготви необходимите документи за освобождаване от длъжност на административния секретар.

До ищцата е била изпратена покана за даване на обяснения във връзка с извършените от нея разходи с РКО от 08.01.2021 г. за 78 лева - eклер с шоколад; РКО от 02.02.2021 г. за 77, 84 лева - газ за отопление; РКО от 02.02.2021 г. за 200, 42 лева - хранителни стоки; РКО от 04.02.2021 г. за 462 лева - строителни материали; РКО от 04.02.2021 г. за 132 лева канцеларски материали; РКО от 04.02.2021 г. за 138 лева - хранителни стоки; РКО от 24.02.2021 г. за 95 лева - газ за отопление; РКО от 08.03.2021 г. за 88, 50 лева - хранителни продукти; РКО от 12.04.2021 г. за 78 лева - газ; РКО от 15.04.2021 г. за 92 лева - хранителни стоки. Последната е отказала да даде обяснения, като отказът е удостоверен с подписите на двама свидетели.

Със заповед № 2/11.04.2022 г. на председателя на ******” за нарушения на трудовата дисциплина, извършени в периода 08.01.2021 г. – 15.04.2021 г., изразяващи се в незаконосъобразно разходване на средства на читалището в размер общо на 1441, 76 лева по гореописаните РКО, на ищцата Т. И. Б. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.190, ал.1, т.4, пр.1 КТ /злоупотреба с доверието на работодателя/ вр. с чл.190, ал.1, т.7 КТ /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/.