Определение № 1190 от 07.08.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1190 гр. Велико Търново, 07.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Миланези

Членове:

Еманоел Вардаров

ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20254100500791 по описа за 2025 година

Производство по чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№15847/15.07.2025г. и допълнение към частната жалба с вх.

№16022/17.07.2025г. чрез ВТРС до ВТОС от В. Д. Г. с ЕГН**********, с адрес: гр.Русе ул.„Алея Възраждане“№142 бл.„Вит“ ет.IX ап.38(чрез адв.В. Д.К. от ВТАК - съдебен адрес: гр.В.Търново ул.

„Ц.Церковски“№39 офис№302) против Определение№1637/03.07.2025г. по гр.дело№1490/2025г. на ВТРС, с което е прекратено производството по делото и е определено същото да се изпрати по компетентност на РС-Русе. Жалбоподателят не бил съгласен с посоченото определение на ВТРС, което счита за неправилно. Счита, че съдиите от РС-Русе били предубедени по делата с негово участие и в продължение на повече от 10 години са се отвеждали(цитират се множество наказателни, а също и гр.дела), поради което се съмнява в тяхната безпристрастност. В случая не били приложими разпоредбите на чл.105 от ГПК и на чл.115 ал.1 от ГПК, като освен това са налице убедителни доказателства за пристрастност на всички съдии от PC РУСЕ на основание, чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. Цитират се мотиви от определение на съдебен състав от РС-Русе. Твърди се, че с идентични мотиви съдебните състави при РС-Русе са се отвеждали от дела, по които молителят е бил страна. Посочва, че е водил дело за обезщетение за вреди против РС-Русе. Прилага преписи от определения и разпореждания на съдебни състави от РС-Русе. Моли да бъде отменено обжалваното Определение№1637/03.07.2025г. по гр.дело№1490/2025г. на ВТРС и бъде върнато делото делото на ВТРС за продължаване на съдопроизводствените действия. С Определение№1169/14.05.2025г. В. Д. Г. бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски по производството.

В срока по чл.276 от ГПК ЧСИ В. П.Н. с рег.№914 при КЧСИ, не взема становище по направеното искане.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.дело№1490/2025г. на ВТРС е образувано по подадена искова молба от В. Д. Г. против ЧСИ В. П.Н. с рег.№914 при КЧСИ и с район на действие РС-Русе, по предявени обективно съединени искове по чл.124 ал.1 ввр. чл.444 т.2 предл.I и предл.II от ГПК(за 1 установяване на факти), чл.441 ввр. чл.74 ал.1 от ЗЧСИ ввр. чл.45 от ЗЗД и в условията на алтернативност иск по чл.59 от ЗЗД.

С Определение№1169/14.05.2025г. по гр.дело№1490/2025г. ВТРС е: -оставил без разглеждане предявените от В. Д. Г. против ЧСИ В. П.Н. установителни искове за факти - че изпълнението по изп.дело№562/2024г. на ЧСИ В. П.Н. било насочено върху несеквестируеми вещи и че запорираното представлява храна за длъжника Г., като процесуално недопустими и е прекратил производството по гр.дело№1490/2025г. на ВТРС в тази му част; -приел за разглеждане предявения В. Д. Г. против ЧСИ В. П.Н. осъдителен иск с правно основание чл.441 ввр. чл.74 ал.1 от ЗЧСИ ввр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата 305.10лв. обезщетение за вреди от незаконосъобразно проведено изпълнение по изп.дело№562/2024г. на ЧСИ В. П.Н.; -освободил В.

Д. Г. от заплащане на държавна такса и разноски по производството.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ЧСИ В. П.Н. с рег.№914 при КЧСИ, с който е направено възражение за местна подсъдност на делото, като неподсъдно на ВТРС.

Ответникът посочва, че искът следва да бъде предявен пред съда, в района, на който е постоянния адрес или седалището на ответника, съгласно чл.105 от ГПК. И тъй като ЧСИ В. П.Н. е с район на действие ОС-Русе, поради това родово и местно компетентен да разгледа исковете бил PC-Русе .

Изложеното в жалбата се основавало на предположения, а не на законови разпоредби или на влезли в сила съдебни актове. Моли делото да бъде изпратено за разглеждане на местно компетентния РСРусе.

С Определение№1637/03.07.2025г. по гр.дело№1490/2025г. ВТРС е уважил направеното от ответника възражение за неподсъдност на производството във ВТРС, като прекратил производството по делото, като неподсъдно, поради направено от ответника с отговора възражение за местна подсъдност по чл.105 от ГПК и чл.115 ал.1 от ГПК е изпратил делото на РС-Русе.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК ввр. чл.121 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок(на 15.07.2025г.) по чл.275 ал.1 от ГПК от страна(уведомена на 11.07.2025г.), която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо тя следва да се разгледа по същество.

За да постанови изпращане на делото по правилата на местната подсъдност на РС-Русе, първоинстанционният съд е посочил освен общата разпоредба на чл.105 от ГПК(в случая седалището на ответника е в гр.Русе), също и разпоредбата на чл.115 ал.1 от ГПК, според която иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви по местоизвършването на деянието, за което в исковата молба се твърди, че също е извършено в гр.Русе. В тази връзка, съгласно чл.105 от ГПК искът се предявява по постоянния адрес/седалището на ответника. В същото време чл.115 ал.1 от ГПК постановява, че при иск за вреди от непозволено увреждане същият може да бъде предявен и по местоизвършване на деянието. В случая е предявен именно иск за вреди от непозволено увреждане, какъвто е този по чл.441 ввр. чл.74 ал.1 от ЗЧСИ ввр. чл.45 от ЗЗД. Следователно, ищецът може да избере дали да предяви иска по седалището на ответника или по местоизвършването на деянието. Посочено е, че твърдяното противоправно деяние в случая е насочване на принудителното изпълнение към несеквестируема сума(по договор за наем). ЧСИ е наложил запор върху вземането, като събирането му е довършено с постъпване на сумата по сметка на ЧСИ. С оглед изложеното, настоящият въззивен състав достига до извода, че деянието е 2 довършено по адреса(седалището) на ЧСИ, т.е. в случая изборната подсъдност по чл.115 ал.1 от ГПК съвпада с тази по чл.105 от ГПК.

Във връзка с изложените аргументи от страна на жалбоподателя, пораждащи съмнение за предубеденост на съдебните състави от РС-Русе, следва да се отбележи, че безпристрастността предполага липса на предубеждение и пристрастие. За изпълнение на изискването(за безпристрастност) е необходимо да е налице субективен и обективен критерий. Обективният критерий е обоснован от доверието, което съдилищата трябва да вдъхват в обществото. В този смисъл съмнението в безпристрастността подлежи на доказване. Субективният критерий предполага въз основа на фактите по делото да може да се докаже, че член на съда „е действал с лично пристрастие“ срещу ищеца(делото Hauschildt v. Denmark – 24.05.1989г.). Приема се да е налице презумпция за безпристрастност на съда „докато се представи доказателство сочещо на обратното“(делото Kyprianou v. Cyprus 2005 XIII), т.е. от фактите по делото следва да се установи логично и разумно, че е налице пристрастност спрямо конкретно лице. Подсъдността по чл.105 от ГПК, респ. чл.115 от ГПК не може да бъде дерогирана(и при подадено в срок възражение за неподсъдност) по съображения, относими към приложението на чл.22 ал.1 т.1.-т.6 от ГПК. Това е така, защото отвод може да се поиска по отношение на конкретен съдия(по аргумент от чл.23 ал.2 от ГПК) и при релевирани конкретни обстоятелства, които биха накърнили неговата безпристрастност при разглеждането и разрешаването на правния спор. Дали тези обстоятелства била могли действително да мотивират предубеждение в полза на едната и във вреда на другата от страните по делото, ще е според преценка, извършена с участие на съдията, чийто отвод е поискан.

Процесуалният закон не допуска възможност гражданското дело да се разпредели за разглеждане в друг равен съд, без преди това всички съдии от съответния компетентен съд да са се отстранили, съобразно на процедурата по чл.23 ал.2 от ГПК. Още по-малко такъв резултат може да се постигне в нарушение на правилото, регламентиращо местната подсъдност по чл.115 от ГПК.

Ето защо, и по смисъла на чл.115 ал.1 от ГПК искът за вреди от неправомерни действия на ЧСИ В. П.Н.(със седалище и адрес на дейността в гр.Русе) не е местно подсъден на ВТРС, поради което възражението на ответника за местна неподсъдност на спора е основателно и следвало да се уважи. Компетентен да разгледа спора е РС-Русе. Поради съвпадение на правни изводи на двете съдебни инстанции относно приложимите норми за подсъдност на спора, обжалваното определение следва да се потвърди.

Първоинстанционният съдебен акт има преграждащ характер, защото е пречка за развитието на делото пред сезирания съд, поради липса на положителна абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, свързана с допустимостта на исковото производство. Затова и определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството, поради неподсъдност подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК(т.9в на Тълк.решение от 09.12.2013г. по тълк.дело№1/2013г. на ОСГТК ВКС).

Водим от изложено и на основание чл.7 ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение№1637/03.07.2025г. по гр.дело№1490/2025г. на ВТРС с което производството по гр.дело№1490/2025г. на ВТРС е прекратено като неподсъдно, поради направено 3 от ответника с отговора възражение за местна подсъдност по чл.105 от ГПК и чл.115 ал.1 от ГПК и делото е изпратено на Районен съд гр.Русе.

Определението подлежи касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 от ГПК и при условията на чл.280 ал.1, ал.2 от ГПК с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се изпрати на страните по делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4