Решение № 2073 от 12.11.2019, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 2073 12.11.2019 година

Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав

На тринадесети септември

2019 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

Секретар: Станка Деведжиева

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 2502 по описа за 2019 г.,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление № 19-0273-000066 от 12.02.2019г на Началник група към ОДМВР - Пловдив, РУ Хисар, с което на основание чл.638, ал.3, вр.чл.461, т.1 от КЗ, на М.Ц.И. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лв., за извършено административно нарушение по чл.483, ал.2 от КЗ.

Решението подлежи на обжалване пред

Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0273-000066 от 12.02.2019г на Началник група към ОДМВР - Пловдив, РУ Хисар, с което на основание чл.638, ал.3, вр.чл.461, т.1 от КЗ, на М.Ц.И. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лв., за извършено административно нарушение по чл.483, ал.2 от КЗ.

Жалбоподателят

М.Ц.И. обжалва наказателното постановление, като формулира претенция за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, като излага в жалбата съображения за това. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и пледира за отмяна на наказателното постановление с аргументи за несъставомерност на деянието.

Въззиваемата страна – РУ Хисар, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против М.Ц.И., за това, че на 28.01.2019г. около 11:27 часа в община Хисаря на път Втори клас № 2-64 – км.14-ти, посока с.Песнопой, като водач на лек автомобил при обстоятелства: управлява л.а.Тойота, с рег. № **** /А./, който не е регистриран на територията на Република България и няма сключен договор за задължителна ГО на автомобилистите от влизане в България и до напускането на територията й е извършил:

1. Лице по чл.483, ал.1, т.2, сключило гранична застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на ГКПП, от който влиза на територията на РБългария няма валидна гранична застраховка гражданска отговорност до напускане на територията на РБългария.

С това виновно е нарушил чл.483, ал.2 от КЗ.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 28.01.2019г., съставен от Д.Т.Ш. – ** към ОДМВР - Пловдив, РУ Хисар, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Горната фактическа обстановка обаче отчасти се установява от доказателствата по делото, отчитайки приложените по същото писмени доказателства, които съдът намира за обективни и достоверни.

Съгласно разпоредбата на чл.483, ал.2 от КЗ „Лицето по ал. 1, т. 2 е длъжно да сключи гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт, от който влиза на територията на Република България. Лицето по ал. 1, т. 2 трябва да има валидна гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите до напускането на територията на Република България.”. На свой ред разпоредбата на чл.483, ал.1, т.2 от КЗ предвижда задължение за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за всяко лице, което управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка. В конкретния казус за жалбоподателя липсва задължението, което му е вменено във вина като поведение, а именно да сключи коментирания договор за гранична застраховка, тъй като той не се явява „лице по ал.1, т.2”, понеже, управляваното от него МПС, не е от трета държава, защото същото е регистрирано в държава членка на ЕС – В.. Прочее за управлявания от него автомобил жалбоподателят е имал сключена застраховка гражданска отговорност, като по делото е представена застрахователната полица с № 0536Н000050507813300N. Всъщност чл.483, ал.4, т.1 от КЗ е категоричен, че не се сключва договор за гранична застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за моторно превозно средство от друга държава членка, както вече се посочи по-горе, че процесният автомобил е именно такъв.

Изложеното дотук налага изводът, че жалбоподателят, от една страна, не е субект на административно нарушение по чл.483, ал.2 от КЗ, тъй като попада в обхвата на разпоредбата на чл.483, ал.4, т.1 от КЗ, а от друга страна същият е имал валидно сключен договор за застраховка „ГО” на автомобилистите във В..

Както бе посочено и по-горе, задължение за сключване на застраховка гражданска отговорност не възниква, ако автомобилът е от държава членка на ЕС (чл. 483, ал. 4 КЗ). В настоящия случай това обстоятелство е безспорно, доколкото автомобилът обичайно се намира на територията на В.

(именно там е издаден и поставен регистрационният номер на автомобила ). В този порядък, следва да бъде посочена и нормата на чл. 486, ал. 2