Определение № 42226 от 11.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42226 гр. София, 11.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20231110122564 по описа за 2023 година като разгледа постъпилата молба от Д. Д. В., ищец по гр.д. № 20231110122564 по описа на СРС за 2023 г., за изменение на Решение № 14479 от 25.07.2025 г. в частта за разноските, намери за установено следното:

Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна.

По възражението за липса на реално плащане:

Ищцата твърди, че по делото липсват доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар.

Това възражение е неоснователно. При служебна справка и преглед на приложените корици от първоначално образуваното гр.д. № 1028/2022 г. по описа на РС-Кърджали, съдът констатира, че на л. 191 се намира Договор за правна защита и съдействие. Видно от същия, възнаграждението е определено в размер на 13 800 лв. за защитата по главния иск, предмет на настоящото производство. На страници 295 и 296 от същото дело са приложени фактура и банково бордеро, удостоверяващи плащането на цялата сума от 14 760 лв.. Следователно, разноските са доказани като реално направени.

В договора за правна защита обаче е посочено, че остатъкът от сумата до пълния размер от 14 760 лв., а именно 960 лв., представлява възнаграждение по насрещен иск. Този насрещен иск е отделен и не е предмет на разглеждане в настоящото производство по гр.д. № 20231110122564/2023 г. на СРС. Поради това, присъждането на разноски за защита по него е неправилно. В тази част молбата се явява основателна и решението следва да бъде изменено, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се намалят с 960 лв.

По възражението за прекомерност:

Ищцата за първи път с настоящата молба прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, позовавайки се на липса на фактическа и правна сложност.

Това възражение е недопустимо.

1

Според установената процесуална практика, страната може да направи възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение най-късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В мотивите към постановеното решение съдът изрично е посочил, че ищцата не е направила възражение за прекомерност в хода на производството.

Пропускът да се релевира своевременно това възражение води до преклудиране на правото същото да бъде направено на по-късен етап. Съдебната практика е последователна, че съдът не може служебно да преразглежда определеното по волята на страните възнаграждение при липса на своевременно направено възражение.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност, по искане на насрещната страна, да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок съгласно т. 11 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се правят исканията за присъждане на разноски. Когато по делото има открити съдебни заседания и страната, която се позовава на чл. 78, ал. 5 ГПК, е редовно призована за тях, тя следва да заяви възражението си за прекомерност срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява преклудирано (в този смисъл: определение № 135/18.03.2019 г. по ч. т. д. № 938/2018 г. на ВКС, І т. о.). Без значение е дали въпросната страна се е явила, респ. е изпратила процесуален представител в проведените открити съдебни заседания. / Така ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4385 гр. София, 19.12.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, по касационно гражданско дело № 20228003104667 по описа за 2022 година , постановено по реда на чл.

274, ал. 2 ГПК/

С оглед горното общият размер на разноските, които Д. Д. В. следва да бъде осъдена да заплати, става 14 184 лв. (четиринадесет хиляди сто осемдесет и четири лева), от които 13 800 лв. адвокатско възнаграждение, 184 лв. държавна такса и 200 лв. депозит за вещо лице.

Поради изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 14479 от 25.07.2025 г., постановено по гр.д. № 20231110122564 по описа на СРС за 2023 г., В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като НАМАЛЯВА размера на присъденото в полза на „,,,,“ ООД адвокатско възнаграждение от 14 760 лв. на 13 800 лв., като постановява следното:

ОСЪЖДА Д. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. Кърджали, ж.к. „,,,,“ 1, вх. А, ет. 2, ап. 9, да заплати на „,,,,“ ООД, ЕИК ,,,,, със седалище и адрес на управление гр. София, район 2

„Средец“, ж.к. „Яворов“, ул. „,,,“ № 2, ап. 2, вместо записаното: сумата в размер на 15 144 (петнадесет хиляди сто четиридесет и четири) лева, представляваща направени по делото разноски, от които 14 760 лв. адвокатско възнаграждение, 184 лв. държавна такса и 200 лв. депозит за вещо лице, правилно да се чете сумата в размер на 14 184 лв. (четиринадесет хиляди сто осемдесет и четири лева), от които 13 800 лв. адвокатско възнаграждение, 184 лв. държавна такса и 200 лв. депозит за вещо лице.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Д. В., ЕГН ********** в останалата й част за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на адвокатското възнаграждение до размера от 900 лв. като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване в дву седмичен срок от получаване на препис.

Препис за страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3