Решение № 831 от 24.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 831 гр. Пловдив, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300500583 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. с чл.17, вр. чл.2 и чл.5 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по въззивна жалба входящ №7863/01.03.2024 г. на регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от Н. Й. К., чрез адв. К.

К., против решение №635 от 12.02.2024 г., постановено по гр. дело № 14998/2023 г. на ПдРС, ХVІІІ гр. състав, с което е задължен Н. Й. К. да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално, вербално, икономическо и друга форма на насилие по отношение на Д. С. С. и Д. Н. К.; забранено е на Н. Й. К. да се приближава до Д. С. С.и Д. Н. К., до жилището им, местоработата, училището и местата за социални контакти и отдих на същите, за срок от три месеца, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение; постановено е да се издаде заповед за защита, която да се връчи чрез районното полицейско управление по настоящия адрес на извършителя и пострадалото лице, а на страните ведно с препис от решението, и е указано, че при неизпълнение на заповедта за защита следва да се приложат мерките по чл.21, ал.3 ЗЗДН – задържане на 1 нарушителя и незабавно уведомяване на органите на Прокуратурата; осъден е Н. Й. К. да заплати на Д. С. С. сумата в размер на 800 лв., представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и да заплати глоба в размер на 200 лв. по сметка на Пловдивския районен съд в полза на бюджета на съдебната власт, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН и държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на Пловдивския районен съд в полза на бюджета на съдебната власт, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност, нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, като се твърди, че решението е постановено при непълнота на доказателствата. Излагат се съображения, че неправилно съдът е приел наличие на психическо и емоционално насилие, осъществено върху детето. Посочва се, че съдът е кредитирал социалния доклад, който е изготвен въз основа на изложеното от майката, като се е доверил и на съпруга на същата. Решението е постановено при непълнота на доказателствата, които се изразяват в това, че не е извършена проверка на свидетелските показания на свидетеля *** и е отказано събиране на доказателства във връзка с твърдения на жалбоподателя. Изложени са и съображения, че следва да се извърши разпит на Р. Б.. Иска се отмяна на решението на РС и постановяване на ново, с което да се отхвърли молбата за защита от домашно насилие, като се отменят издадените заповеди за незабавна защита и заповедта за защита, издадена след постановяване на първоинстанционното решение, и на жалбоподателя да се присъдят разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Съдът е изложил фактически и правни изводи по съществото на спора, а всички доказателства са обсъдени съвкупно, в тяхната взаимна връзка и зависимост. Двата акта на домашно насилие се потвърждават от декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, както и от показанията на св. ***. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, като прецени събраните по делото доказателства в съответствие с изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ 2 на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран.

Правилно е дадена материално – правната квалификация. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на съдебния акт.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

С оглед наведените във въззивната жалба доводи, и като се съобрази, че с производството се защитават интересите на малолетно дете, за които съдът следи служебно, се съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с молба за защита от домашно насилие, депозирана от Д. С. С. (към настоящия момент с фамилия М.), ЕГН **********, от гр. *** – лично и като майка на Д. Н. К., ЕГН **********, против Н. Й. К., ЕГН **********.

Молителката твърди, че ответникът е неин бивш съпруг и баща на малолетната Д. Н. К., както и, че бракът им е разтрогнат с решение №2145/17.11.2021 г., постановено по гр.д. №13321/2021 г. по описа на ПдРС.

Родителските права върху детето са предоставени за упражняване на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване на детето при бащата. След раздялата си с Н. К. започнала връзка с Н. М***, но бившият съпруг постоянно я преследвал, както и детето им. На **** г., около 22:40 ч., детето Д. било с нея, били седнали заедно с Н. М*** и Р. Б. пред заведение, находящо се на входа на болница „***“ в гр. ***. Детето по това време карало тротинетка по алеята около тях пред заведението. Тъй като Д. изчезнала от полезрението , се изплашила и започнала да го търси. В далечината видяла силует на мъж, който дърпа за ръка детето към колата си, за да го вкара в купето.

Приближила се бързо и видяла, че това е Н. К., който го дърпал, за да я качи в колата си, а Д. се дърпала и казвала: „Не, искам при мама!“. Притеснена от действията, извикала и му казала да пусне детето, повикала Р. Б. и я помолила да отиде да вземе Д. от колата, тъй като С.се страхувала от ответника, който многократно я заплашвал с убийство. На пасажерската седалка до ответника 3 имало младо момиче. Молителката чула, че Р. Б. иска детето, но К. не разрешил на Д. да слезе от колата. Всичко продължило около 5 минути – Р. го молила, но той отказвал да пусне Д., а след доста разправии между тях чула Р. да казва, че ще извика полиция. В един момент ответникът изхвърлил детето от задна дясна врата и буквално до краката му потеглил с мръсна газ с автомобила си. Детето било силно уплашено, стресирано и плачело. Веднага отишли в 01 РУП и подали жалба. На 11.10.2023 г., около 22:40 ч., Н. К. с непозната жена отново минал през заведението, спрял за секунди и, жестикулирайки, отправял закани към нея. Уплашена от него, отново подала сигнал на тел. 112. Твърди, че внезапните му посещения не са за първи път, следил ги навсякъде, а от около година непрекъснато се появявал, където е с детето, и ги тормозил психически. Звънял и отправял заплахи към молителката за живота и здравето, че ще я убие, че ще счупи главата, че ще счупи зъбите. Режимът, определен от съда, не се спазвал от ответника, нито изплащал месечната издръжка. При разговор с детето, Д. разказала как ответникът я заплашва, че ще я вземе от училище и няма да я върне при майка . Твърди, че детето има психически срив и не желае да осъществява контакт с баща си, страхува се да посещава учебни занятия в училище. Молителката и детето живеели в постоянен стрес и страх. Изпитвала страх за здравето и живота си, както и за здравето и живота на детето си. Моли съда за защита.

Ответникът Н. К. в подадения отговор излага съображения за неоснователност на твърденията. Не оспорва, че е бивш съпруг на молителката и баща на Д. К., но не и твърденията в молбата. Сочи, че никога не е обиждал, нагрубявал, преследвал, жестикулирал, заканвал или да е заплашвал с убийство Д. С.. Не е взимал дъщеря си Д. насила, не я е задържал принудително, не е имал разправии с Р., не е изхвърлял детето си от колата, не го е плашил или стресирал. Не е упражнявал спрямо детето и бившата си съпруга домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. Моли да се отхвърли молбата за защита.

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства съдът е приел, че по делото няма спор, че К. и С. (понастоящем – М.) са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с влязло в сила съдебно решение, и са родители на малолетната Д. К.. С посочения съдебен акт е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, като е определен режим на лични отношения между детето и неговия баща.

Според приетата логопедична оценка, детето има езикови и говорни проблеми, като вследствие от тях има пропуски в развитието на активния речник, на граматичната морфология, на фонемния анализ, на звукобуквеното съотнасяне. Предложено е отлагане на детето от задължителното 4 обучение в първи клас. Насочена е към логопедична езикова терапия.

По делото е приет изготвен от ДСП Пловдив социален доклад, в който социалните работници се позовават изцяло на изнесеното от майката.

Посочено е и, че при разговор с детето същото е заявило, че при последния разговор с баща му същият е заявил, че няма да види майка си повече, което я е уплашило. Детето споделило, че баща я е „блъснал“, за да излезе от колата му, в резултат на което тя е паднала и я заболяло. В доклада е отразено, че основни грижи за малолетната Д. се полагат от майката, която задоволява адекватно потребностите . Д., майка и партньорът живеят в жилище под наем, като за момичето е обзаведена едната спалня, съобразно потребностите и предпочитанията . Помощ и подкрепа в отглеждането майката получава от настоящия си партньор, свои и негови роднини и приятели, като роднини на г-н К. не са търсили момичето и не общуват с нея. Д. е ученичка в първи клас, посещава редовно учебните занятия, като споделя, че харесва да ходи на училище, където има приятели. Д. е емоционално привързана към майка си, като се наблюдават добри отношения между тях. Решенията, касаещи детето, се взимат самостоятелно от майката, не се обсъждат с бащата.

По делото е прието заверено копие от материалите по преписка № 9610/2023 г. по описа на Окръжна Прокуратура – Пловдив, образувана по заявление от Д. С. за инцидента на ****. пред заведението.

Разпитан е по един свидетел на всяка от страните – Н. М. – партньор, а понастоящем – съпруг на майката, и В. Г. – приятелка на бащата.

Св. М. потвърждава изложеното в молбата за защита и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН за случилото се на ****г. Посочва, че след инцидента детето не е могло да спи и е имало нужда от консултации с психолози. Д. споделяла, че баща иска да я вземе от училище и е заявил, че повече няма да види майка си, което я е уплашило. Според свидетеля денят на инцидента не е бил в определения режим за лични отношения между бащата и детето. Режимът не се спазвал от К., но те никога не са му отказвали да види детето си. Твърди, че К. е силно агресивен, през годините назад ги е следял, постоянно се появявал неканен. Доколкото е запознат, Д. се страхува за живота си, К. я е заплашвал и по телефона, и косвено. Твърди, че на ***г. К. отново минал, пак със същата непозната за свидетеля жена, и отправил жестове към тях - среден пръст, и, че ще им отреже главата. Те пак били 5 седнали отвън, но детето не било с тях.