Решение № 394 от 16.07.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Видин, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20251320100151 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на И. К. Г. от гр. ******, общ. ******, чрез А. Б.

- С. против Ц. Е. Д. от гр. ******, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК.

Твърди се от ищеца, че на 24.06.2008г. му е била връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 332/2008г. по описа на ЧСИ В. Т. с район на действие ОС Видин.

Изпълнителното производство е образувано от взискателя Ц. Е. Д. по издаден в негова полза изпълнителен лист по НОХД № 98 от 2007г. на Районен съд Белоградчик срещу ищеца, който е осъден на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на Ц. Е. Д., сумите 5679.95 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на нанесена телесна повреда и 9000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.08.2006г. до окончателното изплащане. разноски в размер на 500 лева.

На 26.05.2008г. взискателят е поискал с молба налагане на запор и административна мярка. На 17.06.2008г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху трудово възнаграждение. Наложена е и принудителна административна мярка на 18.06.2008г. На 12.09.2008г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение от 17.09.2008 г. до трето задължено лице - ..Мултифункционално строително предприятие" ЕООД. Запорът е наложен от 30.10.2008г. До 30.08.2013г. взискателят е превеждал по 62.03. лева на месец.

С молба от 04.04.2014г. взискателят е поискал справка в НАП за наличие на трудови 1 договори, банкови сметки и налагане на запор. С молба от взискателя от 14.08.2015г. е поискана справка за трудови договори и налагане па запор. От справките е видно, че длъжникът няма регистрирани трудови договори от 2015г. На 30.05.2017г.. взискателят е депозирал молба за справки за месторабота, наличие на банкови сметки и налагане на възбрана. От справките е видно, че няма открити банкови сметки. На 28.08.2018г. взискателят е депозирал молба за опис на движими вещи. Съдебният изпълнител е изпратил призовка до длъжника от 04.08.2018г. за принудително изпълнение-опис на вещи. Опис не е извършен.

На 18.10.2019г. взискателят е поискал справка за банкови сметки и налагане на запор.

Съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до ПИБ за налагане на запор от 04.11.2019г., връчено на банката на 07.11.2019г. и запорно съобщение до длъжника от 04.11.2019г.. за налагане на запор, връчено му на 06.11.2019г.

На 28.06.2021 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка за наличие на актуални банкови сметки, трудови договори и евентуален запор. Съдебният изпълнител е извършил справка в регистъра на банковите сметки и в НАП за регистрирани трудови договори. Не са открити регистрирани банкови сметки и трудови договори.

На 18.01.2024 г. . взискателят е поискат справка за наличие на трудови договори, банкови сметки и евентуален запор. Съдебният изпълнител е извършил справка в НАП- не са налице трудови договори.

От 07.11.2019 г. до подаване па настоящата искова молба не са извършвани каквито и да било принудителни действия и са изминали повече от 5 години.

При проследяване на хронологията па извършените действия се установява че след налагането на запора на банкови сметки в ПИБ АД от 07.11.2019 г. до датата па исковата молба, не са предприети и извършени валидни изпълнителни действия по смисъла на чл. 116 б. „в“от ЗЗД.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответницата вземанията по процесния изпълнителен лист поради изтекла погасителна давност.

Ответницата в указания срок, чрез упълномощен процесуален представител, е подала отговор на исковата молба, с който не е оспорила описаните в исковата молба факти и обстоятелства, както и че са изминали повече от 5 години от последното валидно извършено изпълнително действие, прекъсващо давността по изпълнителното дело. Заявила е, че не оспорва иска, но е посочила, че не е станала причина за водене на делото, тъй като не е могла да осъществи контакт с ищеца- длъжник, за да се прекрати изпълнителното дело.

По делото са събрани писмени доказателства, приложен е препис на изп.д. № 332/2008г. по описа на ЧСИ – В. Т..

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа страна :

2

Установява се, че в полза на ответницата - взискател е издаден изпълнителен лист от 25.06.2007г. по НОХД № 98/2007г. по описа на Районен съд – Белоградчик против ищеца И.

К. Г. за сумата от 5679.95 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на нанесена телесна повреда и 9000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.08.2006г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 500 лева.

От представения препис на изп. дело № 332/2008г.. по описа на ЧСИ В. Т. с район на действие ОС Видин, се установява, че същото е образувано въз основа на издадения изпълнителн лист по посоченото по-горе дело. Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от ответника на 14.05.2008г.

От направените отбелязвания е видно, че по изпълнителното дело от наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, са постъпвали ежемесечни регулярни суми, които са изплащани в полза на взискателя – ответник, като последното плащане е от 30.08.2013г. за сумата от 62.03 лева.

С молби от 04.04.2014г. и от 14.08.2015г. взискателят е направил искане за извършване на принудително изпълнително действие спрямо длъжника. Същото действие е предприето и на 30.05.2017г. , както и на 28.08.2018г. , както и на 18.10.2019г. Със запорно съобщение, връчено на 07.11.2019г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в банка «ПИБ»АД, но плащане не е последвало. Други принудителни изпълнителни действия не са извършвани.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник.

Предявеният иск е допустим, тъй като предмет на разглеждане е именно вземанието на ответника по издадения на 25.06.2007г. изпълнителен лист.

Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, а в тежест на ответника е да докаже, че правото на принудително изпълнение съществува. Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изпълнителното е да установи, че са налице предпоставките за прекъсване или 3 спиране на течащата в полза на длъжника давност.

Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС “Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“

В конкретния случай страните не спорят по фактите, както и не спорят, че последното принудително изпълнително действие е извършено на 07.11.2019г. , но плащане не е постъпило. Ответницата по настоящото дело е заявила, че не оспорва предявения иск.

Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение, погасителната давност е всякога пет години. В настоящия случай се касае за частно вземане за присъдени суми по съдебен ред, което означава че погасителната давност е петгодишна. Последното принудително изпълнително действие е било на 07.11.2019г. Други изпълнителни действия не са извършвани от съдебния изпълнител. В петгодишния давностен срок обаче попада извънредното пандемично положение. Съгласно чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност за вземането не е текла. В случая, давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 21.05.2020 г., така, петгодишният давностен срок е изтекъл на 15.01.2025г. С оглед на гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.

Ищецът е заявил, че няма претенции за разноски поради, което такива не следва да му бъдат присъждани.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск, че ищецът И. К. Г. с ЕГН ********** от гр. ******, общ. ******, ул. ****** не дължи на Ц. Е.

Д. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ****** сумата от 5679.95 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на нанесена телесна повреда и 9000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.08.2006г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 500 лев по издаден изпълнителен лист 25.06.2007г. по НОХД № 98/2007г. по описа на Районен съд – Белоградчик, поради погасяването им по давност.

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

5