Решение № 194 от 20.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Пловдив, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Славейка Ат. Костадинова

Членове:

Катя Ст. П.

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20215001000845 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №708 от 23.12.2019 г.,постановено по т.д.№538/2018 г. по описа на О.С.П.,ТО,XVII-ти състав,е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска,предявен от „Ю.Б.“АД с ЕИК ********* /с предишно наименование „Ю.И.Е.Д.Б.“АД/ със седалище и адрес на управление ****,против Г. Т. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес:**** да бъде осъден да заплати сумите:

-86 312,09 швейцарски франка-част от усвоена и непогасена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот №******* от 10.01.2008 г. и допълнителни споразумения към него,общият размер на която главница се претендира в размер на 87 133 швейцарски франка;

-1 850,18 лв.-разноски за нотариални такси по същия договор за кредит и допълнителни споразумения към него, ведно със законната лихва върху сумите,считано от датата на подаване на исковата молба-09.07.2018 г. /исковата молба е подадена по пощата с пощенско клеймо 09.07.2018 г./ до окончателното изплащане на сумите.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от „Ю.Б.“АД /с предишно 1 наименование „Ю.И.Е.Д.Б.“АД/ с ЕИК *********,в която е поддържано оплакването,че решението е постановено в нарушение на чл.293,ал.3 ТЗ.Жалбоподателят счита,че ответника не е оспорил действителността на договора за банков кредит,респ. На погасителния план към него.Изложил е становището,че погасителния план няма самостоятелен характер и не поражда задължение за плащане.Второто оплакване във въззивната жалба е,че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.143 от ЗЗП,на което основание съдът е обявил нищожността на клаузите на чл.1,чл.2,ал.1,чл.6,ал.2 и чл.2022 от договора за банков кредит.По отношение на тези клаузи жалбоподателят счита,че не е била налице хипотезата на чл.143,т.10 от ЗЗП,тъй като ответникът е имал възможност да се запознае предварително със съдържанието на договора и съзнателно е избрал кредита да му бъде отпуснат в швейцарски франкове поради изгодния валутен курс към датата на сключването на договора.Жалбоподателят е изложил и съображения,че неправилно в обжалваното решение съдът е приел,че клаузите са неравноправни по смисъла на чл.143,т.11 ЗЗП и чл.143,т.12 от същия закон.

Въз основа на поддържаните във въззивната жалба съображения,банкатажалбоподател е поискала да се отмени обжалваното решение и да се постанови въззивно решение по съществото на спора,по силата на което да се уважат изцяло исковете,предявени срещу Г. Т. П..

Ответникът по въззивната жалба-Г. Т. П.,чрез пълномощника си адв. Р.С.,е подал писмен отговор,в който е изразил становище,че жалбата е неоснователна и е изложил в тази насока подробни доводи.

На основание подадената от „Ю.Б.“АД въззивна жалба е било образувано възз.т.д.

№153/2020 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив,по което е постановено решение №260002 от 24.08.2020 г. и с него обжалваното първоинстанционното решение №708 от 23.12.2019 г.,постановено по т.д.№538/2018 г. по описа на ОС-П.,е било потвърдено изцяло.

След това,срещу постановеното от апелативния съд решение №260002 от 24.08.2020 г. е подадена касационна жалба от „Ю.Б.“АД с ЕИК ********* и на база същата е образувано гр.д.№285/2021 г. по описа на ВКС, IV-то гр. отделение.По последното дело е постановено определение №207 от 22.03.2021 г.,с което е прието,че въззивното решение в частта,с която съдът се е произнесъл на основание чл.79 ЗЗД по иск за разноските за нотариални такси,във връзка с договора от 10.01.2008 г.,не подлежи на касационно обжалване,тъй като цената на иска е 1850,18 лв. и е под установения в закона /чл.280,ал.3,т.1 от ГПК/ минимален праг за достъп до касационно обжалване.С оглед на това,със същото определение касационната жалба на „Ю.Б.“АД е оставена без разглеждане в частта й срещу решението от 24.08.2020 г. на АС-Пловдив по отношение на предявения иск за разноските за нотариални такси,във връзка с договора за банков кредит от 10.01.2008 г.Извън това,с определението от 22.03.2021 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на решението от 24.08.2020 г. на АС-Пловдив,постановено по в.т.д.№153/2020 г.,в частта по предявения иск на основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.430 ТЗ за сумата 86 312,09 швейцарски франка-част от получена и непогасена главница по договор за кредит за покупка на 2 недвижим имот от 10.01.2008 г.

След това,с решение №60182 от 22.10.2021 г.,постановено по гр.д.№285/2021 г. по описа на ВКС,IV-то гр. отделение,е отменено решение №260002 от 24.08.2020 г.,постановено по т.д.№153/2020 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив /явно в частта,в която решението е било допуснато до касационно обжалване/ и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на апелативния съд.В мотивната част на решението си касационният съд е дал указания при новото разглеждане на делото да бъде изслушано допълнително заключение на вещо лице,което да даде отговор за размера на усвоената и непогасена главница по договора за кредит №*******/10.01.2008 г.,съгласно първоначалния погасителен план към него и двустранно подписаните споразумения /приложения и молби/,без да взе предвид тези допълнителни споразумения,за които се е установило по делото,че не са подписани от длъжника.Дадени са и указания с оглед отговора на повдигнатия правен спор,въззивната инстанция да извърши преценка на клаузите на чл.6,ал.2 и чл.20-22 от договора за банков кредит в чуждестранна валута,предвид оспорването им като неравноправни съгласно чл.143,ал.2 ЗЗП.

Настоящото т.д.№845/2021 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив е образувано вследствие горното отменително решение на ВКС.

Пловдивският апелативен съд в настоящия си съдебен състав,като се запозна с акта,предмет на обжалване,с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и като съобрази събраните по делото доказателства,доводите на страните и дадените от ВКС указания,намира за установено следното:

Процесуалната допустимост на въззивната жалба,валидността и допустимостта на атакувания с нея съдебен акт са преценени като налични още при първоначалното разглеждане на същата жалба и понастоящем няма причина за ревизирането на тази преценка.А що се отнася до въпросите за законосъобразността и правилността на обжалваното решение,то съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по тези въпроси въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата,а в конкретния случай следва да съобрази и приетото в отменителното решение на ВКС.Наред с това,настоящият съд следва да се съобрази и с определение №207 от 22.03.2021 г. на ВКС,с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „Ю.Б.“АД срещу частта на решението от 24.08.2020 г. по в.т.д.№153/2020 г. на АС-Пловдив по отношение на предявения иск в размер на 1850,18 лв. за разноските за нотариални такси във връзка с процесния договор за банков кредит от 10.01.2008 г.И именно поради това определение,първоначално постановеното въззивно решение от 24.08.2020 г. следва да се приеме за влязло в сила в частта,с която съдът се е произнесъл по иска за заплащане на нот. Такси по договора в размер на 1850,18 лв.,респективно е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение в частта,с която същият иск е отхвърлен.При настоящото разглеждане на делото следва да бъде извършена преценка само относно основателността на осъдителния иск за заплащане на исковата сума от 86 312,09 швейцарски франка,претендирана като част от усвоената и непогасена главница по процесния договор за кредит.В контекста на изложеното и след така направените 3 уточнения въззивният съд приема следното:

С предявеният осъдителен иск в размер на 86 312,09 швейцарски франка,банкатаищец „Ю.Б.“АД с ЕИК ********* /с предишно наименование „Ю.И.Е.Д.Б.“АД/ е поискала ответникът Г. Т. П. с ЕГН ********** да бъде осъден да й заплати тази сума като част от усвоена и непогасена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот №******* от 10.01.2008 г. и допълнителни споразумения към него,общият размер на която главница се претендира в размер на 87 133 швейцарски франка.Поискала е още посочената сума да й бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на подаване на исковата молба-09.07.2018 г. /исковата молба е подадена по пощата с пощенско клеймо от 09.07.2018 г./ до окончателното изплащане на сумата.

По повод на горния иск,банката-ищец е изложила следните основни твърдения:

Поддържано е твърдението,че между банката и ответника е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот №******* от 10.01.2008 г.,по силата на който банката е предоставила на ответника кредитен лимит в швейцарски франкове в размер равностойността на 50 000 евро за покупка на посочен недвижим имот и за други разплащанията,като кредитът е бил усвоен на 31.01.2008 г. и по-конкретно-била е усвоена сума от 82 332 швейцарски франка.Твърди се още,че крайният срок за погасяване на кредита е бил 394 месеца,считано от датата на усвояване,а в чл.3 от договора е било уговорено заплащане на възнаградителна лихва и в ал.3 от същия член била предвидена неустойка за просрочие на погасителните вноски и в случай на предсрочна изискуемост,а в чл.4-тизаплащане на такса за управление на кредита,годишна такса за управление и административна такса за обработка на документи.По чл.10,т.3 било уговорено задължение на кредитополучателя да заплаща всички разноски,свързани с оценка,предоставяне,регистриране,вписване и застраховане на обезпеченията,както и разноските по организиране и провеждане на принудителното изпълнение.

Банката-ищец е изложила и твърдения,че отношенията по договора били предоговорени впоследствие с допълнителни споразумения от 30.04.2010 г. и 30.06.2011 г.,като със същите били преоформени задълженията чрез натрупване към редовната главница,а за кредитополучателя били предвидени периоди на облекчено погасяване и същият се задължил да заплаща на банката равни месечни погасителни вноски,чийто конкретен размер бил определен в споразуменията.Предоговорени били и лихвените условия по договора.Било уговорено със споразуменията и в какви случаи кредитополучателят губи правото да ползва облекчения ред за погасяване на дълга и било предвидено още,че след изтичане на периода на облекчено погасяване,към дълга се натрупвала начислената,но непогасена през този период лихва.В продължение на това се твърди от ищеза,че в резултат на извършените преоформяния и увеличаването на размера на предоставения кредит с цитираните споразумения,размерът на усвоената от ответника главница възлизал на 88 642,46 швейцарски франка.

Изложено е още и твърдението,че по време на действието на договора за кредит вземанията по същия са били прехвърлени от банката с договор за цесия от 11.03.2008 г. на 4

„Б.Р.С.З“АД-цесионер,което се установявало и от обстоятелството,че допълнителните споразумения към договора били сключени именно с дружеството-цесионер.Впоследствие с договор от 20.05.2016 г. последното дружество прехвърлило на банката-ищец като цесионер всички вземания по договора включително и акцесорните такива,а длъжникът бил надлежно уведомен за извършените цесии.

Банката-ищец е изложила и твърдението,че е изпълнила добросъвестно своите задължения за предоставяне на кредита,който бил усвоен изцяло от кредитополучателя,но последният изпаднал в продължително неизпълнение,като забавата му по отношение на задължението за главница датирала от 10.09.2012 г.,а за лихва-от 10.06.2012 г.При това положение за банката възникнало право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем на основание чл.18,ал.1 и 2 от договора,като в първата алинея било предвидено при непогасяване изцяло или частично на която и да е вноска по кредита,банката да има право да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем,а ал.2-ра предвиждала клауза за автоматична предсрочна изискуемост,съгласно която при неиздължаване на три последователни месечни вноски,изцяло или отчасти,целият остатък от кредита се превръщал автоматично в предсрочно изискуем,считано от датата на падежа на последната вноска,като изискуемостта настъпвала без да е необходимо волеизявление на страните.Банката упражнила правата си по чл.18,като отправила покана до ответникас която на основание чл.18 във вр. с чл.19 от договора обявила предсрочната изискуемост на цялото задължение.Уведомлението било връчено чрез пълномощник на ответника на 30.05.2018 г.