Определение № 2015 от 16.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2015 гр. София, 16.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20248002900416 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от А. Д. И., чрез адв. М.Д. срещу решение №153 от 02.10.2023г., постановено по в.т.д. №20235000500349 по описа на Апелативен съд- Пловдив, с което след частична отмяна на решение №69 от 16.03.2023г., постановено по гр.д. №275/2022г. на Окръжен съдХасково, е отхвърлен искът на А. И. срещу „Застрахователна компА.я Лев Инс“ АД, гр.София с правно основА.е чл.432 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение над размера от 15 000 лева до размера от 30 000 лева, за претърпени неимуществени вреди в резултат от травматични увреждА.я, причинени от ПТП на 22.04.2021г., по вина на А.Р.И., като водач на л.а. „Ауди А4“, с рег. №Х2407КТ, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като на ответника са присъдени съответна част от разноските по делото.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен изцяло предявения иск чрез присъждане на още 15 000 лева обезщетение /до пълния размер от 30 000 лева/, ведно със законната лихва от 06.02021г., като на касатора бъдат присъдени и разноските по делото. Излагат се аргументи, че въззивният съд при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е обсъдил в цялост вида и характера на увреждА.ята, периода на лечение и възстановяване, усложненията и 1 настъпилите негативни последици за здравето и живота на ищцата; не е отчел практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, вкл. не е съобразил и конкретните икономически условия, намиращи отражение в застрахователните лимити, респ. е нарушил принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по множество правни въпроси, които обобщено се свеждат до значимия за изхода на спора въпрос- как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г. и множество решения по чл.290 ГПК.

Ответникът „Застрахователна компА.я Лев Инс“ АД, гр.София не представя отговор на касационната жалба в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на стрА.те, приема следното:

Касационната жалба с оглед изисквА.ята за редовност е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови въззивното решение, с което отменя първоинстанционното решение за уважаване на иска с правно основА.е чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 15 000 лева до претендирА.те 30 000 лева и го отхвърля, въззивният съд излага мотиви, че прекият иск срещу застрахователя е доказан по основА.е, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от ищцата, съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, възлиза на сумата от 15 000 лева.

Съдът приема за установено, че при процесното ПТП, осъществено на 22.04.2021г., ищцата /31 годишна/ получава травматично уврежданесчупване на гръдната кост, което е типична коланна травма, дължаща се на действието на инерционните сили при правилно поставен обезопасителен колан, и отговаряща на установения мехА.зъм на произшествието.

Въззивният съд, след обсъждане на доказателствата по делото, стига до извод, че справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД, определено съобразно формулирА.те критерии с ППВС №4/1968г., е 15 000 лева. Счита, че този размер съответства на характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на болките и страдА.ята, проведеното лечение и възстановителния процес, липсата на трайни неблагоприятни последици за здравето на ищцата и на промени в начина й на живот, икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК 2 предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основА.ята по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато. Поставеният правен въпрос е значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Налице е и допълнителното основА.е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка дали при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразена задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и трайната съдебна практика по чл.290 ГПК.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение за проверка за съответствие с практиката на ВКС по въпроса – как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя.

Касаторът е освободен от задължение за внасяне на държавна такса на основА.е чл.83, ал.2 ГПК.

Воден от горното и на основА.е чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №153 от 02.10.2023г., постановено по в.т.д. №20235000500349 по описа на Апелативен съдПловдив.

Делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседА.е.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4