Определение № 984 от 24.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 984 гр. Варна, 24.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20263100500377 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на на „А1 България“ ЕАД ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Илинден, ул.“Кукуш“ №1 с р е щ у Решение № 94/09.01.2026г., пост. по гр.д. № 5738/2024г. по описа на ВРС, частта, с която се отхвърля специалния установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл. 415, ал.1, т.1 вр. чл.

92 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумите от

693.80 лв. – неустойка за неизпълнение на договор 506086706, партида 110223938, ID на договор М6941067 от 14.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 27.02.2024 г. до окончателното изплащане, включваща вземанията за: обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 2 лв., начислено със сметка № 09014933849 от 22.05.2023 г.; неустойка, начислена със сметка № ********** от 01.10.2023 г. в размер на 230.60 лв.; неустойка, начислена със сметка № *********** от 01.10.2023 г. в размер на 230.60 лв. и неустойка, начислена със сметка № ********** от 01.10.2023 г. в размер на 230.60 лв.,както и

2.42 лева - мораторна лихва върху вземането за неустойка в общ размер на 693.80 лв., начислена за периода от 23.05.2023 г. до 26.02.2024 г., всички присъдени по ч.гр.д.№ 2360/2024г. на ВРС.

Във въззивната жалба се сочи, че решението на ВРС е неправилно и необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Конкретно се изразява несъгласие с извода на районния съд, че вземането за неустойка не е възникнало, тъй като не е доказано развалянето на договора. Сочи се, че договорът е сключен при общи условия по смисъла на чл. 298 от ТЗ и същите са задължителни за страните предвид качеството им на търговци- чл. 298, ал.

1, т. 2 от ТЗ. Сочи се, че основанието, на което е прекратен договора е т.54.12.

1 от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществени мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД, съгласно която договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от 124 дена. При установено наличие на забава от страна на абоната за заплащане на дължимите по договора суми продължила повече от 124 дена прекратяването настъпва автоматично и не е обвързано със задължение на мобилния оператор да отправи писмено предизвестие до абоната и/или да го уведомява за прекратяването. Т.е. прекратяването е поставено под условиезабавено плащане над определен срок. При сбъдването на това условие договорът се счита за едностранно прекратен и това прекратяване не зависи от волята на страните по договора. Датата на уговореното прекратяване е определяема още при сключване на договора и зависи изцяло от поведението на абоната. На следващо място се оспорва извода на първостепенния съд за нищожност на неустоечната клауза, като се сочи, че липсва основание да се свързва нищожността на неустойката със забрана за неоснователно разместване на блага, какъвто критерий не е посочен в цитираното от съда ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Като се позовава на съдебна практика на касационната инстанция и въззивни състави се сочи, че конкретната неустойка в договорения размер не излиза извън рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Настоява се, че въпросът за накърняване на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка следва да бъде решаван чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Настоява се, че следва да се държи сметка и за качеството на абоната, който в процесния казус е търговец и като такъв следва да води своите дела при полагане на завишена грижа, а именно тази на добрия търговец, която предполага способността му да преценява от позицията си на професионалист рисковете на сключваните от него сделки. По отношение на обезщетението в размер на 2 лева се сочи, че текстът на т.27.1. от ОУ на оператора е съобразено с решение № 276 от 19.07.2018г. на КРС и разпоредбата е одобрена от КРС. В допълнение на 16.05.2019г. е постигнато Споразумение с КРС и размерът на обезщетението от 2 лв. за обработка на просрочени задължения е добавен и в самият текст на т. 27.1. от ОУ. Сумата по същността си представлява вид такса, определена от оператора на мобилни услуги предварително и включваща направени от него разходи за събиране и обработка на просрочени задължения.

Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в неговата цялост, както и за присъждане на сторените в производствата разноски.

Въззиваемата страна – „АЛЕРС“ ООД ЕИК 206960710 гр.Варна, чрез пълномощник адв. И. В., оспорва ВЖ като неоснователна. Поддържат се всички възражения, въведени в отговора на исковата молба, обосноваващи неоснователност на иска, в частта, в която е отхвърлен от първоинстанционния съд. Настоява се въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и за пресъждане на разноски.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на 2 чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на на „А1 България“ ЕАД ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Илинден, ул.“Кукуш“ №1 срещу Решение № 94/09.01.2026г., пост. по гр.д. № 5738/2024г. по описа на ВРС, частта, с която се отхвърля специалния установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл. 415, ал.1, т.1 вр. чл.

92 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумите от

693.80 лв. – неустойка за неизпълнение на договор 506086706, партида 110223938, ID на договор М6941067 от 14.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 27.02.2024 г. до окончателното изплащане, включваща вземанията за: обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 2 лв., начислено със сметка № 09014933849 от 22.05.2023 г.; неустойка, начислена със сметка № ********** от 01.10.2023 г. в размер на 230.60 лв.; неустойка, начислена със сметка № *********** от 01.10.2023 г. в размер на 230.60 лв. и неустойка, начислена със сметка № ********** от 01.10.2023 г. в размер на 230.60 лв.,както и

2.42 лева - мораторна лихва върху вземането за неустойка в общ размер на 693.80 лв., начислена за периода от 23.05.2023 г. до 26.02.2024 г., всички присъдени по ч.гр.д.№ 2360/2024г. на ВРС.

НАСРОЧВА производството по възз.гр.дело № 377/202 6 год. на ВОС з а 18.03.2026г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение по телефон и с призовка.

На въззивника да се връчи препис от ОВЖ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3