Решение № 100 от 20.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора М. Ст. Д. като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20265000500180 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№12856/05.12.2025г. от Н. Н.

А., с ЕГН:**********, с адрес З., чрез адв. М. срещу Решение №510/02.12.2025г. по гр. д. № 131/2025 г. на ОС-Пазарджик, с което се отхвърля иска на Н. Н. А., с ЕГН **********, с адрес З. срещу Върховен касационен съд, на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинените му неимуществени вреди от постановеното Определение № 820/29.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1982/2019 г., ІІІг. о., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2025 г. до окончателното плащане на сумите, поради нарушение на правото на Европейския съюз, на основание чл. 2в от ЗОДОВ , като неоснователен и се ОСЪЖДА Н. Н. А., ЕГН ********** да заплати на Върховен касационен съд, сумата от 150 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност 1 на първоинстанционното решение, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено и вместо това да се уважи иска изцяло. С жалбата не са направени доказателствени искания.

В законния срок, от ответника Върховен касационен съд е подаден отговор на жалбата, с който се оспорва същата като неоснователна и се иска да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

От ОП-Пазарджик не е подаден отговор по жалбата.

Постъпила е и частна жалба вх.№2274/25.02.2026г. от Н. Н. А., с ЕГН:********** против Определение №147/19.02.2026г. по гр. д. № 131/2025 г. на ОС-Пазарджик, с което се оставя без уважение искането на ищеца Н. А. за изменение на Решение № 510/02.12.2025 г., постановено по гр.д. № 131/2025 г.по описа на ОС-Пазарджик, в частта за разноските, с която ищецът е осъден да заплати на Върховен касационен съд сумата от 150 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. Иска се да се отмени атакуваното определение и да се измени решението в частта за разноските, като се отмени присъденото в полза на ВКС юрисконсултско възнаграждение.

От ВКС и ОП-Пазарджик не са подадени отговори по частната жалба.

Пловдивският апелативен съд, на основание чл.269, изр.1 ГПК, прецени, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. На основание чл.269, изр.2 ГПК, по останалите въпроси, касащи правилността на атакуваното решение, въззивният съд е ограничен от посоченотого в жалбата.

В тази връзка, с жалбата се възразява, че неправилно е приложен чл. 2в ЗОДОВ и правото на Европейския съюз и че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен правен извод, че при постановяване на Определение № 820/29.11.2019г. по гр.д. № 1982/2019, ВКС не е прилагал правото на ЕС, поради което чл. 2в ЗОДОВ и ХОПЕС били неприложими. Сочи се, че този извод противоречи па практиката на Съда на ЕС, съгласно която държавата отговаря за вреди, причинени от съдебната власт при нарушаване на правото на ЕС, включително при явно неправилно тълкуване или неприложение на релевантни норми. Поддържа се, че достъпът до съдебна защита по чл. 47 ХОПЕС е елемент от правото на ЕС, а отказът да се разгледат по същество оплаквания, свързани с права, защитени от правото на ЕС, може да 2 представлява „достатъчно съществено нарушение". Съответно, че основанията на чл. 280 ГПК не освобождават националната юрисдикция от задължението да осигури ефективна защита, когато оплакванията засягат дискриминация, равенство и човешко достойнство - ценности, които са защитени от правото на ЕС, поради което изключването на приложимостта на последното е неправилно.

В жалбата се възразява също, че първоинстанционният съд е извършил неправилна оценка на доказателствата и е игнорирал свидетелските показания. Сочи се, че решението му е постановено при нарушаване на чл.

235, ал. 2 ГПК, тъй като съдът не е обсъдил цялостно и обективно показанията на свидетелите Д.Г. и С.Р., които са пряко относими към установяване на твърдените неимуществени вреди и които са конкретни, последователни и взаимно допълващи се.

Оспорва се като неправилен изводът на първоинстанционния съд, че липсвала причинна връзка. Поддържа се, че изискването вредите да се свържат с „абсолютно точно определено" съдебно решение е неправилно.

Счита се, че при иск за вреди от нарушение на правото на ЕС, следва да се оцени естеството на нарушението, значението на отказа от правосъдие, фактът, че оплакванията са достигнали до последната инстанция ВКС. Твърди се, че причинната връзка е доказана чрез свидетелски показания относно непосредствената реакция па ищеца след узнаване на неблагоприятния съдебен акт и че първоинстанциоппият съд не е обсъдил тези факти по същество.

Оспорват се като неправилни правните изводи в атакуваното решение относно характера на вредите. Ищецът твърдял психически и емоционални вреди - болки, страдания, безсъние, тревожност, чувство за липса на защита, които се установяват основно чрез свидетелски показания. Сочи се, че отказът да бъдат кредитирани, при липса на противни доказателства, представлява нарушение на чл. 172 ГПК. Липсвали основания да се оспори достоверността на свидетелите, които имат преки впечатления от ежедневното поведение на ищеца.

В жалбата се оспорват като неправилни изводите на първонистанционния съд за неприложимост на XOПEC и EKПЧОС.

Поддържа се, че дори и ЕКПЧОС да няма характер на право на ЕС, ХОПЕС е 3 приложима винаги когато съдът упражнява правомощия, водещи до ограничаване на достъпа до правосъдие. Счита се, че определението на ВКС по чл. 280 ГПК е именно упражняване на юрисдикционни правомощия, засягащи правото на ефективна защита и че изводът на първоинстанционния съд, че ХОПЕС не се прилага, е неправилен.

Като взе предвид направените в жалбата възражения, в съвкупност с фактите, на които е основан иска, както и наведените от насрещната страна доводи, съдът намира следното:

Ищецът Н. Н. А., с ЕГН **********, с адрес З. е предявил иск с правна квалификация по чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ за осъждане на Върховния касационен съд на Република България, с адрес гр.София, 1000, бул.“Витоша“ №2 да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинените му неимуществени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, извършено от ответника чрез постановено Определение 820/29.11.2019г. по гр.д.1982/19г. на ВКС ІІІ г.о., с което не се допуска касационно обжалване на Решение №59/25.02.2019г. по гр. дело №51/2019г. по описа на Окръжен съдПазарджик, с което е потвърдено решение №1496/13.12.2018г. по гр.д.

№440/18г. по описа на РС-Пазарджик, с което са отхвърлени предявени от Н.

Н. А. искова срещу ГД“Изпълнение на наказанията“ ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Искът е основан на твърдения, че чрез постановяване на горепосоченото Определение 820/29.11.2019г. по гр.д.1982/19г. на ВКС ІІІ г.о., с което не е допуснал касационно обжалване на неизгодното за ищеца решение на ОСПазарджик, с което е потвърдено решението на РС-Пазарджик за отхвърляне на исковете на Н. А. срещ ГД“ИН“ по чл.71, ал.1 от Закона за дискриминацията, ВКС е допуснал достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Като нарушени са посочени чл.2 от Договора за Европейския съюз, чл.10 от Договора за функциониране на Европейския съюз, чл.20 и чл.21 от Хартата за основните права на Европейския съюз.

Твърди се, че ищецът Н. А. е претърпял неимуществени вреди вследствие постановеното от ВКС определение, изразяващи се в болки, страдания, унижение, нечовешко отношение, изтезаване, чувство за малоценност, главоболие, безсъние, нервност, незащитеност, беззаконие, 4 тревожност, безсилие, безпокойство, чувство за отхвърленост от съдебната система, за липса на правосъдие, подиграване.

Поддържа се, че тези неимуществени вреди са в пряка причинноследствена връзка с действията на орган на правозащитната система, в случая Върховен касационен съд на Република България, изразяващи се в отказ от допускане до касационно обжалване на решение на Окръжен съд - Пазарджик, което решение е негативно за ищеца и той счита да е понесъл вреди. Сочи се, че с недопускането до касационно обжалване на спора делото по предявените от ищеца искове, са накърнени правата и законните интереси му, защитени от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и по точно чл.14 от същата - нарушение на забраната за дискриминация.

Ответникът ВКС оспорва иска изцяло, като излага съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност. Поддържа, че искът е недопустим, тъй като не може да се търси отговорност чрез пререшаване на съдебно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт – Определение № 820/29.11.2019 г. по гр. дело № 1982/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о.. Направени са и твърдения, че предявения иск е неоснователен, тъй като не е налице причинно-следствена връзка между постановения съдебен акт на ВКС и изброените от ищеца лични негативни преживявания /изпадане в състояния на унижение, изтезание и др./.. Изложени са също така съображения, че не е допуснато касационно обжалване, тъй като в депозираната касационна жалба против решението на Окръжен съд – Пазарджик ищецът не бил изложил подробни аргументи, за което той носел последствията от това свое процесуално поведение. Освен това, в процесното определение, ВКС бил обсъдил изложението на касатора, в т.ч. съдържащите се в него оплаквания срещу постановения въззивен акт, като е приел, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, доколкото касаторът не е формулирал въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. В същото подробно било изложено и становището за липсата на предпоставките за допускане на жалбата на основание чл. 280, ал. 2, предл. „трето“ от ГПК (очевидна неправилност). В отговора се поддържа, че в обхвата на своята компетентност като правораздавателен орган от последна инстанция, ВКС е приел, че не са налице предвидените в националния процесуален закон предпоставки за допускане касационна разглеждане на обжалваното въззивно решение. Сочи се, че чрез това си действие, касационният състав не е допуснал нарушение на 5 правото на ЕС, доколкото въобще не е обсъждал по същество дали е налице дискриминация или не спрямо ищеца. Счита се, че такова обсъждане би било извършено единствено, ако бе допуснато касационно обжалване, което не е сторено. Ето защо, не може да се приеме, че ВКС е нарушил цитираните норми от правото на ЕС с постановения

Отделно от изложеното, ответникът е направил възражение за настъпила погасителна давност на предявения иск, с оглед датата на окончателния съдебен акт на ВКС - 29.11.2019 г.

По делото няма спор, че с Определение № 820/29.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1982/2019 г., ІІІг. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 59/25.02.2019 г. по в. гр. д. № 51/2019г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено решение № 1496/13.12.2018 г. по гр. д. № 440/18г. г. на Районен съд -Пазарджик, с което са отхвърлени предявените от ищеца Н. А., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в затвора в Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр. за установяване, че ГДИН е извършила нарушение на чл. 4 от ЗЗДискр., изразяващо се в дискриминация, чрез неравно третиране по признак "лично положение", изразяващо се в неосигуряване ползването на котлон и малка фурна в помещението, в което е настанен, считано от 14.04.2014 година.

За яснота, следва да се посочи, че преразглеждането на влязлото в сила определение на ВКС е недопустимо, като преценката на съда по настоящото дело обхваща единствено въпроса дали при постановяването му ВКС е нарушил визираните от ищеца норми от правото на ЕС, дали се касае за достатъчно съществено нарушение и дали ищецът е претърпял посочените в Им неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с това нарушение. Съдът намира също, че освен посочените изрично в ИМ като нарушение норми от правото на ЕС, от изложените в ИМ твърдения относно изпитани от ищеца незащитеност, беззаконие, безсилие, чувство за отхвърленост от съдебната система, липса на правосъдие, е изводимо, че ищецът е визирал и нарушение на правото му на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес съгласно чл.47 ХОПЕС, в какъвто смисъл се съдържат и доводи във въззивната жалба.