Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 943 от 30.07.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 974/2026
Вид
Решение № 943
Подписан
30.07.2026
Състав
Милена Трифонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, т.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 18, ал. 4 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 943 гр. Варна, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20263110200974 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на П. Я. П. с ЕГН ********** срещу НП №274/29.04.2025г. на ЗАМЕСТНИК КМЕТ на Община Варна, с което му е наложено на осн. чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП административно наказание ''глоба'' в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи, че не били отразени правилно обстоятелствата, при които било извършено нарушенито. Твърди се, че жалбоподателят притежава документ за инвалидност и е паркирал автомобила си на определеното място за паркиране на леки автомобили, притежаващи инвалиден стикер, с наличен знак Д-21. Поради тези съображения се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно. Моли за присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание въззизвникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Й. Ч., който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Пледира за отмяна на постановлението поради допуснати съществени процесуални нарушения. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна се представлява от ю.к. С.Д., която оспорва въззивната жалба. Моли НП да бъде потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна 1 следното:

На 24.03.2025 г., около 10:08 часа в гр. Варна, при движение на бул.

„Съборни“№40 свид. И. Н. забелязал л.а. „Шкода“ с рег № ***, който бил паркиран в зона на действие на знак В-27 в нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

След направена служебна проверка служителят от „Общинска полиция“ гр.

Варна установил собственика на автомобила, а именно възз. П. Я. П., след което съставил фиш за глоба на последния. След постъпило възражение от П. и въз основа на съставения фиш св. К. Т. съставил АУАН №00005200 за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. АНО възприел изцяло посочените в АУАН фактически и правни констатации и на осн, чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП определил на жалбоподателя глоба в размер на 20 лева.

Разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят св. Т., потвърждава констатациите в АУАН, като посочва, че същия е съставен въз основа на образуваната преписка по съставяне на фиш за глоба. Пред съда уточнява, че не знае къде се намира с точност мястото на констатираното нарушение, а именно №40 на бул. „Съборни“.

Свид. Н. в показанията си посочва, че потвърждава изложеното в съставената глоба с фиш, но не може да обясни мястото на нарушението.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни, безпристрастни, кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Т. и Н. и от приложените по делото писмени и веществени доказателства: скица от СГКК, писмо от Община Варна с вх. № 77321/12.09.2025г., копие от извадка от технически проект „проектиране на „синя зона“ на територията на централна градска част-гр. Варна, зона широк център“, АУАН, заповед за компетентност, и др.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена в срок от надлежна страна и по същество е основателна.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице - командир на отделение в сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна, съгласно Заповед №4079/23.11.2023г. на Кмета на Община Варна.

АУАН и НП са съставени в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени дата, място и обстоятелства на 2 извършване на нарушението.

Съдът намира, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят отмяната на НП.

Нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП поставя изискване към всички участници в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Както в АУАН, така и в атакуваното НП е посочено, че жалбоподателят П. е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като паркирал лекия си автомобил в зоната на действие на пътен знак Б27 в гр. Варна, бул.

„Съборни“№40.

Видно от писмо с вх. №77321/12.09.2025г. на Община Варна, район „Одесос“, имот с административен адрес бул. „Съборни“40 е разположен на кръстовището с бул. „Владислав Варненчик“, като в него се намира триетажна сграда. За същото свидетелства и скица на поземлен имот №15-68974513.05.2026г. издадена от СГКК-гр. Варна Видно от представената извадка от техническия проект на посочената за извършено нарушение зона е изградена велоалея отделена с ограничаваща навлизането в нея с пластмасови делинеатори, което прави по принцип обективно невъзможно паркирането на автомобили на указаното в НП място, за което на жалбоподателя му е вменено извършването на административно нарушение.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява само, че административният орган е приел, че жалбоподателят е паркирал лекия автомобил на бул.“Съборни“ № 40. Не се установи на какво разстояние от този номер се намира знак В-27 и дали в действителност паркираният автомобил е попадал в зоната на действие на този знак. Разпитаните в съдебно заседание свидетели не можаха да посочат с категоричност мястото на нарушението, нещо повече св. Т. заяви, че не му е известно къде се намира № 40, нито какво представлява. По делото няма приложен снимков материал, който да допринесе с по-голяма точност установяването на твърдяното от наказващия орган местоположение на автомобила на процесната дата и час.

Следователно по делото липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение. Въпреки събраните по делото доказателства, не се установи къде точно е паркирал П. П. и дали това е зоната за действие на знак Б-27.

По разноските:

На основание чл. 63д ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК и с оглед изхода на делото на въззивната страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 НПК на претендираното и 3 платено от въззивната страна адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима на основание чл.

144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По арг. от чл.

36 ЗАдв. минималните размери на адвокатските се определят в наредба на Висшия адвокатски съвет. В случая минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 400,00 лв. съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Следователно платеното възнаграждение не се явява прекомерно.

Предвид горното, претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер от Община Варна.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2 вр. ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Н П № 274/29.04.2025 г. на заместник - кмет на Община Варна, с което на П. Я. П., ЕГН ********** за нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказания “ГЛОБА” в размер на 20 лева на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на П. Я. П., ЕГН **********, сумата от 178,95 (сто седемдесет и осем евро и деветдесет и пет евроцента), представляващи адвокатско възнаграждение.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4