Определение № 1013 от 23.04.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1013 гр. София, 22.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20241000500905 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по съвместна частна жалба от Г. С. С., ЕГН ********** и Т. А. Т., ЕГН **********, чрез адв. Т. срещу определение № 446 от 05.02.2024г., по т.д. № 20231100900433 по описа на СГС за 2023г., т.о., VI-25 състав, с което е оставена без уважение молбата им за главно встъпване от 29.11.2023г. и са оставени без разглеждане установителните им искове за собственост на 34,72 кв.м. по предварителния договор за покупко-продажба от 18.05.2017 срещу ищеца/„Инженерконсулт 2015“ ЕООД и ответника/„Инженерконсулт“ ООД/в несъстоятелност/.

Частните жалбоподатели - Г. С. С. и Т. А. Т. считат, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Частните жалбоподатели твърдят, че с извършено преустройство на апартамент № *, ет. * от бл. **, м. *** „***“ с идентификатор *** с площ от 59,45 кв.м. бил разделен на две части. Една част от 34,70 кв.м. била присъединена към ап. *, вх. * на бл. **, който станал апартамент № 4А. Друга част от 24,75 кв. м. била присъединена към ап. № *, вх. * на бл. ** и след преустройството станал нов апартамент № 1, 2 от вход „В“. След преустройството не съществувал апартамент № 2 идентификатор *** с площ от 59,45 кв.м. Присъедняването на площа от 34,70 кв.м. към апратамент № 4 било довършено на 13.07.2018г. и по силата на чл. 97 от ЗС е станало собственост на собственика на ап. 4 – И. Б. А. А.. От този момент ап. 4А е с площ от 231,62 кв.м., който им е прехвърлен от И. Б. А. А. с два нотариални акта от 16.08.2023г.

На следващо място твърдят, че неправилно била приложена нормата на чл. 97 ЗС и присъединяването на частта от 34,70 кв.м. не било противопоставимо на ищеца. На следващо място твърдят, че от проверка в кадастъра се установявало, че имотът предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не съществувал в правния мир. СГС индиректно приел, че този 1 имот съществувал и на частните жалбоподатели било противопоставимо вписването на исковата молба в имотния регистър. На последно място твърдят, че не било налице надлежно вписана искова молба, тъй като е вписана искова молба за апартамент с идентификатор *** с площ от 59,45 кв.м. Притежаваният от тях имот е с идентификатор *** в вх. * на бл. **. Още повече, че вписана искова молба по отношение на несъществуващ имот била нищожна и не пораждала правно действие. Молят въззивния съд да отмени обжалваните определения, и да постанови друго, с което да уважи молбата по чл. 225 и да върне делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират разноски за производството по частната жалба.

Препис от частната жалба е връчен на първоначалния ищец - „Инженерконсулт 2015“ ЕООД, който е подал в срок писмен отговор, чрез адв. С.. Счита частната жалба за неоснователна и моли да се остави без уважение, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно и моли да се потвърди. Не претендира разноски.

Препис от частната жалба е връчен на първоначалния ответник - „Инженерконсулт“ ООД/в несъстоятелност/, който не е подал писмен отговор на частната жалба.

Софийският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази изложените от страните доводи, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

В молбата за главно встъпване се твърди, че обещателят по предварителния договор за покупко-продажба - „Инженерконсулт“ ООД, още през 2018г. чрез преустройство е присъединил 34,70 кв.м към апартамент 4, който в последствие е продал на И. Б. А. А..

Апартамент 4А с площ от 231,62 кв.м. е прехвърлен от И. Б. А. А. с два нотариални акта от 16.08.2023г. на главно встъпилите лица – 4/5 на Г. С. С. и 1/5 на Т. А. Т..

Третите лица претендиращи главно встъпване твърдят, че притежават правото на собственост върху част от същия недвижимия имот, който е предмет на делото по конститутивния иск между първоначалните страни по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С предявените с молбата за главно встъпване искове за собственост от Г. С. С. и Т. А. Т. срещу първоначалния ищец и първоначалния ответник, главно встъпилите лица искат да установят претендираното от тях право на собственост върху 34,70 кв.м.

За остави без уважение молбата за главно встъпване, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви съд, че правото на собственост в частичен обем от 34,70 кв.м. било непротивопоставимо на първоначалния ищец, тъй като исковата молба била вписана на 19.05.2023г., а главно встъпилите лица са придобили собствеността на 16.08.2023г.

Произнасянето на първоинстанционния съд е в противоречие със задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 9, б. „б“ от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 год. по тълкувателно дел № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Същността на главното встъпване, като процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по 2 първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. Чрез предявяване на искове срещу ищеца и ответника главно встъпилото лице в процеса претендира самостоятелни права върху предмета на спора. За да е налице правен интерес от главно встъпване третото лице следва да може както да получи защита по предявените от него искове, така и да осуети уважаването на вече предявения иск. Третото лице предявява самостоятелни права върху предмета на спора, когато претендира за себе си спорното право, затова самостоятелността на правото му се състои в несъвместимостта с претендираното от първоначалния ищец право, така, че уважаването на иска на главно встъпилото лице да може да осуети уважаването на първоначалния иск, да обуслови неговото отхвърляне. От значение за допустимостта на главното встъпване е дали третото лице заявява самостоятелни права върху предмета на спора, а не дали например претендира принадлежността на правото на собственост върху целия имот, или на какво основание претендира, че спорното право му принадлежи, както и кога се е осъществило. В този смисъл е правната доктрина и съдебната практика: определение № 17 от 18.01.2016 год. по ч. гр. д. № 456/2015 год. на І г. о., определение № 161 по ч. гр. д. № 2753/2017 год. На ВКС, І г. о. определение № 177 от 17.04.2009 год. по ч. гр. д. № 93/2009 год. ІІ г. о. и много други.

Неоснователно е искането на частните жалбоподатели за разноски. Отговорността за разноски за настоящото производство следва да се определи съобразно изхода на правния спор в исковото производство.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 446 от 05.02.2024г., по т.д. № 20231100900433 по описа на СГС за 2023г., т.о., VI-25 състав.

ДОПУСКА главно встъпване на Г. С. С., ЕГН ********** и Т. А. Т., ЕГН ********** по т.д. № 20231100900433 по описа на СГС за 2023г., т.о., VI-25 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3