Решение № 519 от 31.07.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20248002104501 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 93 584/28.08.2024 година, подадена от А. И. М., против решение № 4004/04.07.2024 година на Софийски градски съд, въззивен ІІ-Г състав, постановено по гр. д. № 4139/2024 година.

С обжалваното решение съставът на Софийския градски съд е обезсилил първоинстанционното решение № 574/10.01.2024 година, поправено с решение № 776/14.01.2024 година, двете на Софийския районен съд, 58-ми състав, постановени по гр. д.

№ 31 849/2021 година, с което са уважени предявените от А. И. М. против Военно окръжна прокуратура [населено място] искове с правно основание чл. 227 от ЗОВСРБ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 115 444.00 лева, представлява обезщетение за освобождаване от военна служба и на сумата от 650.00 лева, представляваща доволствие, а също така и сумата от 1838.16 лева представляваща обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД общо за двете главни задължения за периода от 15.01.година до датата на предявяване на исковете пред АССГ на 12.03.2021 година, заедно със законната лихва върху двете главни задължения, считано от датата на предявяване на исковете на 12.03.3021 година до окончателното плащане, като е поставил връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В подадената от А. И. М. касационната жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на 1 съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от касатора против Военно окръжна прокуратура [населено място] да бъдат разгледани по същество и съответно уважени.

Ответникът по касационната жалба Военно окръжна прокуратура [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 11 874/31.10.2024 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея въззивно решение.

А. И. М. е бил уведомен за обжалваното решение на 12.08.2024 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 93 584/28.08.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 3927/05.08.2025 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това приложим ли е чл. 227 от ЗОВСРБ при освобождаване от военна служба на военен магистрат без освобождаването му от длъжност по ЗСВ?; за това кои са предпоставките , при които за военните магистрати възниква правото на обезщетение при освобождаване от военна служба по чл. 227 от ЗОВСРБ без освобождаването от длъжност „магистрат“ по ЗСВ?; за това идентични понятия, съгласно ЗОВРБ, ли са понятията освобождаване от кадрова военна служба и освобождаване от длъжност?; и за това допустимо ли е съдът да определи служебно ответник по иска?, като по тези въпроси съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС намира следното:

Съгласно чл. 227, ал. 1 от ЗОВСР при освобождаване от военна служба военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Касае се до гратификационно (благодарствено плащане) за това, че лицето е служило във въоръжените сили за определения срок от време. От мястото на разпоредбата следва, че тя се прилага за военната служба, съответно за лицата, попадащи в обхвата на действие на ЗОВСРБ.

Съгласно чл. 1 от този закон същият урежда обществените отношения, свързани с отбраната и с въоръжените сили на Република България, от което следва, че и разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от него се отнася до случаите на освобождаване от военна служба на военнослужещите във въоръжените сили на Република България.

Структурите, включващи се в тези въоръжени сили, са посочени в чл. 50 от ЗОВСРБ, като военните съдилища и прокуратури не се включени в тях в мирновременния състав на силите по ал. 1. Същите, съгласно § 1в от ДРЗОВСРБ са част от силите от системата за национална сигурност на Република България, поради което хипотетично биха могли да бъдат включени в структурата на въоръжените сили във военно време, въз основа на акт ва МС, съгласно чл.

50, ал. 2 от ЗОВСРБ. От това следва, че съгласно посочените законови разпоредби, военните съдилища и прокуратури не са част от въоръжените сили на Република България.

Аналогичен извод следва и от разпоредбите на чл. 1, чл. 7, чл. 25, чл. 73 и чл. 152 от ЗОВСРБ (отм.). Същевременно съгласно чл. 37 от последния закон Министърът на 2 отбраната приема и освобождава офицерите на кадрова военна служба във военните съдилища и във военните прокуратури по решение на ВСС, която служба по силата на чл.

115, ал. 3 от закона се упражнява като професия по ред, определен в закона, в ЗСВ и сключения договор. Наред с това чл. 231 от ЗОВРБ (отм.) предвижда, че кадровите военнослужещи от военните съдилища и военните прокуратури получават основни и допълнителни месечни възнаграждения и обезщетения по този закон за сметка на бюджета на съдебната власт. От това следва, че още при действието на ЗОВРБ (отм.) военните съдилища и прокуратури не представляват част от въоръжените сили на Република България, което е видно и от § 10 от ПЗРЗВОСРБ (отм.), предвиждащ уреждане на правоотношенията свързани с отделянето на бюджетите на военните съдилища и военната прокуратура от бюджета на МО, както и въпросите свързани с предоставеното им имущество. Това отделяне е наложено с оглед на това, че по силата на чл. 105, ал. 2 от КРБ общото ръководство на въоръжените сили се осъществява от МС, докато съгласно чл. 119, ал. 1 от КРБ военните съдилища са част от структурата на съдебната власт в Република България, като по силата на чл. 126, ал. 1 от КРБ това се отнася и до военната прокуратура.

Вследствие на това откриването и закриването на военните съдилища и съответната на тях прокуратура, тяхната структура и функциониране, се уреждат от ЗСВ (отм.), а впоследствие от действащия към настоящия момент ЗСВ. Тези нормативни актове уреждат и начина на възникване и прекратяване на правоотношенията на военните съдии и прокурори, правата и задълженията на същите по време на съществуването на тези правоотношения, както и развитието на същите (повишаване, понижаване, преместване, командироване, награди, дисциплинарни нарушения и свързаните с тях наказания и други, а също така формирането и заплащането на трудовото възнаграждение и други дължими се обезщетения.

В това отношение военните съдии и прокурори са поставени наравно с останалите такива, като тяхното положение и статут не се различават от тези на останалите съдии и прокурори.

Различието между тях е във вида на разглежданите от военните съдии и прокурори дела и в тома, че на същите се приемат на военна служба и им се присвоява военно звание. Именно последното различие води до това, че за военните съдии и прокурори могат да се прилагат както ЗСВ, така и ЗОВСРБ.С оглед на това с § 80 от ПЗРЗИДЗСВ, обнародван в ДВ бр.

133/11.11.1998 година, за изменение на ЗСВ (отм.) е предвидено, че за неуредените в този закон въпроси, свързани с трудови правоотношения, се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда, а за военните съдии, военните прокурори и военните следователи-разпоредбите на ЗОВСРБ. Аналогично е разрешението в § 14 от ПЗР на действащия към настоящия момент ЗСВ. Във връзка с това в действащия ЗОВСРБ съществува раздел ХІV „Военна служба във военните съдилища и прокуратура“ от глава седма „Военна служба“. В чл. 262, ал. 7 от този раздел е посочено, че военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури получават за сметка на бюджета на съдебната власт основни и допълнителни месечни възнаграждения, определени от ВСС, както и материално осигуряване и обезщетения по ЗОВСРБ, ако ЗСВ не предвижда друго, а в ал. 8 на същия текст е предвидено, че за неуредените от ЗСВ въпроси относно правата, задълженията и ограниченията на правата на военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури се прилага ЗОВСРБ. От 3 това следва, че когато конкретна хипотеза се урежда и от двата закона предимство имат правилата на ЗСВ.

Във връзка с вече изложеното разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ЗОВСОРБ урежда отношенията по повод обезщетенията при освобождаването на военнослужещите от военна служба, като се има предвид окончателното прекратяване на правоотношението по което се престира труд. Съответно обезщетението при освобождаването на съдия, прокурор или следовател от длъжност е уредено в чл. 225 от ЗСВ, като в ал. 1 от разпоредбата е посочено, че при освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20, като заплащането се извършва при условията на ал. 2-ал. 6 от разпоредбата.

В посочената разпоредба не се съдържа изключение от нея за военните съдии и прокурори.

Поради това за същите приложение трябва да намери разпоредбата на чл. 225 от ЗСВ, във връзка § 14 от ПЗРЗИДЗСВ, обнародван в ДВ бр. 133/11.11.1998 година, и чл. 262, ал. 8 от ЗОВСРБ когато се освобождаването им от длъжност, а не тази по чл. 227 от ЗОВСРБ. Това следва и от обстоятелството, че военните съдии и прокурори се приемат на военна служба и им се присвоява военно звание въз основа на решението на ВСС за назначаването им на съответната длъжност, съответно се освобождават се от такава длъжност след освобождаването им от магистратска длъжност със съответното решение на ВСС. Възможно е военният съдия или прокурор да е бил на военна служба и да е имал военно звание, преди назначаването му на магистратска длъжност. В този случай при назначаването му на магистратската длъжност, той ще продължи да бъде на военна служба, но ще се промени насрещната срана по правоотношението и е възможно да бъде присвоено друго военно звание, като това важи и за преходните случаи с прехвърлянето на военните съдилища и прокуратура към съдебната власт. Същевременно освобождаването на военния съдия или прокурор от длъжност с решение на ВСС води до освобождаването му и от военна служба.

Доколкото обаче по време на службата си като военен съдия или магистрат лицето е упражнявало дейности свързани с правосъдието то не е осъществявало дейност във въоръжените сили на Република България, за която се дължи обезщетение по чл. 227, ал. 1 от ЗОСВРБ.

Самото приемане на военния магистрат на военна служба и присвояването на военно звание не създават отделно правоотношение, което съществува паралелно на това, по което той полага труд, при прекратяването на което да му се дължи отделно обезщетение от това по чл.

227, ал. 1 от ЗОВСРБ. Военната служба на военните съдии и прокурори, както и присвоеното им военно звание, трябва да се разглеждат като елемент от основното им правоотношение, поради което освобождаването от такава служба не води до задължение за отделно обезщетение. В този случай се дължи единствено обезщетение по чл. 225 от ЗСВ, а заплащането на допълнително такова по чл. 227 от ЗОВСРБ, без лицето да е извършвало дейност във въоръжените сили, би довело до неоснователно обогатяване. Възможна е и хипотезата, при която военният съдия или прокурор да бъде освободен от военна служба и когато загуби качеството си на такъв, поради преминаването си на друга магистратска 4 длъжност, извън военните съдилища или военната прокуратура. В този случай доколкото, както се посочи военната служба на военните съдии и прокурори, както и присвоеното им военно звание, трябва да се разглеждат като елемент от основното им правоотношение, на същите не се дължи обезщетение по чл. 227 от ЗОВСРБ, тъй като не са загубили правото си на обезщетение по чл. 225 от ЗСВ.