Решение № 200 от 09.12.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Петрич, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андроника Ил. Ризова Ръжданова при участието на секретаря Людмила Маламова като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова Административно наказателно дело № 20211230200932 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. К. К. от гр. П., ул. „О. П.“ № *, вх. *, ЕГН ********** против Наказателно постановление № 244а-32/12.01.2021 г. на Директора на ОД на МВР - Благоевград, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание "Глоба“ в размер на 300 лева.

Жалбоподателя оспорва НП и моли съда да го отмени. В съдебно заседание дава подробни обяснения.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От същият чрез процесуален представител са депозирани писмени бележки с искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се и разноски.

Териториално отделение – Петрич, към Районна прокуратура – Благоевград, редовно уведомени, не изпращат представител.

1

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 21.10.2020 г. около 11:30 ч. в гр. П. било прието, че на закрито обществено място, а именно в сградата на магазин „Била“ жалбоподателят Г. К. не е поставил защитна маска за лице, при наличие на обявено в Република България извънредно положение с Решение от 30.09.2020 г. на Народното събрание и въведена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, със заповеди № РД-01-548/30.09.2020 г. на Министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка, изразяваща се в това, всички лица, които се намират в закрити или открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице, като е посетил закрито обществено място, а именно в сградата на магазин „Била“, като не е поставил защитна маска за лице, с което виновно е нарушил чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.

За така констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 314а -327/22.10.2020 г.

Актът бил връчен на същата дата на нарушителя, без в него да са отразени възражения. Такива не са постъпили и в регламентирания с чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок.

Въз основа на АУАН при идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 244а-32 от 12.01.2021 година на Директора на ОД на МВР – Благоевград, което е връчено на жалбоподателя на 18.01.2021 г.

В хода на съдебното производство е разпитан свидетеля К. З., който чрез показанията си възпроизвежда възприетата в наказателното постановление фактическа обстановка. Прочетени са показанията на свидетеля К., дадени пред друг съдебен състав.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР-Благоевград, съгласно заповед № 244з-843/24.03.2020 г.

Директора на ОД на МВР-Благоевград и в шестмесечния преклузивен срок, 2 предвиден в ЗАНН.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Актът и издаденото въз основа на него постановление са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът е бил връчен на жалбоподателя, той се е запознал с неговото съдържание и в срока по чл. 44 от ЗАНН, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Както в акта, така и в постановлението са посочени датата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено.

Съдът намира, че релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци, са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание на деянието.

Наред с горното, обаче съдът счита, че от събраните писмени и гласни доказателства не се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение на Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. /отм./ и действаща към момента на нарушението. Т. 5 от същата Заповед гласи: „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3, а в т. 7 се посочва:

„Поставянето на защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал, шлем и др.) на всички открити обществени места, е препоръчително“.

В настоящия казус безспорно от разпита на свидетеля З. и обясненията на жалбоподателя в съдебно заседание се доказа, че последният е установен пред 3 магазин „Била“, който е търговски обект, като при проверката се е намирал в т.н. „предверие“ – салон или фоайе на обекта, до самия вход/изход от обекта.

Свидетелят З. в съдебно заседание дава следното описание на мястото на нарушението: „Там, където установихме лицето е обща закрита част, в която се намират стълбището и входовете… беше в предверието… /на стр. 21 от делото/. Жалбоподателят в тази насока твърди: „Бях на външната врата от външната страна, където се влиза … Аз имах маска в джоба си, но не бях влязъл в магазина…/на стр. 65 от делото/. Свидетелят К. също потвърждава, че проверката е била във фоайето на магазин "Била". Макар и формално фоайето да се явява покрито помещение, то не е търговски обект по смисъла на закона.

Ето защо съдът намира, че горното се разминава с посоченото деяние както в АУАН, така и в НП. В тази връзка съдът изцяло кредитира свидетелските показания на свидетелите З. и К. и жалбоподателя, макар последният да е заинтересован от изхода на делото, съдът, счита същите за логични и житейски обосновани.

В конкретния случай, за да е изпълнен съставът на административното нарушение, то следва да е извършено и от субективна страна. Нещо, което изключва вината е това, че К. преди това е бил три месеца в чужбина /Дания, Швеция и Норвегия/, където не е било задължително носенето на маска на обществени открити и закрити места, т.е., той не е съзнавал и не е допускал, че извършва нарушение на общоприети правни норми.

От друга страна в конкретния случай, на жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, който в редакцията към датата на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. Видно от чл. 63 от ЗЗ, действащ също към процесната дата, е предвидено при възникване на извънредна епидемична обстановка, министъра на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като с издадена на основание чл. 63 от ЗЗ Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на министъра на здравеопазването, са били 4 въведени противоепидемични мерки на територията на Р. България . В т. 5 и 7 на Заповедта се цитират начина на провеждането на противоепидемичните мерки във всички открити и закрити обществени места. За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и или са предназначени за обществено ползване (в т. ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги).

От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят се е намирал на обществено място, непосредствено във и до търговски обект, като е известно на съда, че входът/изходът е с две големи плъзгащи се врати и една по-малка и се състои от предверие-салон, в който обект се организира обслужването и контролира реда. Съгласно т. 4 от същата заповед, всички физически и юридически лица, които са собственици или управляват обекти с обществено предназначение, търговски или други обекти, които предоставят услуги на гражданите, прилагат мерките, като създават организация за контрол на входа на обекта по отношение броя на влизащите лица и носенето на защитни маски за лице. По делото не се установи и не бяха събрани доказателства, че обектът е имало такова контролиращо лице, което да е видяло жалбоподателя да влиза без маска в магазин "Била", което пък налага на извода, че наистина жалбоподателят е бил непосредствено преди влизането в обекта.

От всичко гореизложено съдът приема, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение и в случая са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

От друга страна следва да се приеме, че нарушението, ако се приеме, че такова е извършено формално, е с по-ниска степен на обществена опасност по няколко причини. Действително към месец септември 2020 г. е било обявено извънредно положение в страната предвид ковид обстановката. От друга страна обаче към момента са изминали две години от извършване на деянието, няма данни жалбоподателят да е бил болен от Ковид и да е заразил някого поради това, че не е бил с поставена маска. Освен това се събраха безспорни доказателства за влошеното му здравословно състояние - същият страда от тумор на бъбреците, лекува се, като наскоро е претърпял поредна операция за поставяне на стент. Ето защо наказанието Глоба, дори и в минималния размер, наложен от АНО, се явява прекомерно тежко за К..

5

Жалбоподателят не е представил доказателства за направени разноски – не се представлява от адвокат, комуто да е заплатен хонорар, липсват сторени разноски за държавна такса или свидетели и експерти, поради което такива не му се дължат.

Водим от горното и основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН , Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 244а-32/12.01.2021 г. на Директора на ОД на МВР - Благоевград, с което на Г. К. К. от гр. П., ул. „О. П.“ № *, вх.

*, ЕГН ********** за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето , е наложено административно наказание "Глоба“ в размер на 300 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Благоевград в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________ 6