Решение № 364 от 17.05.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Горна Оряховица, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20234120102246 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В Районен съд гр. Горна Оряховица е на производство искова молба от Е. Ц. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Стражица, ул. ****** представляван от пълномощника адв. М. Н., АК Велико Търново със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул.”Цанко Церковски“ № 38, ет. 7 против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК:

121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19.

Ищецът сочи, че е бил осъден да заплати в полза на ответника сумата в общ размер на 11013.70евро, дължима по договор за кредит от 31.07.2008г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 07.07.2010г. до окончателното плащане, от които: сумата в размер на 9345.83евро главница; сумата от 1667.87евро, представляваща договорна лихва за периода 16.05.2009г. до 06.07.2010г.; сумата в размер на 430.82лева разноски по делото за заплатена държавна такса и сумата от 665.41лева за юрисконсулстко възнаграждение. Сочи се, че това е станало с издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1546/ 2010г. на Районен съд гр. Горна Оряховица, като бил издаден и изпълнителен лист. Въз основа на това било образувано изп. дело № 307/ 2011г. на ЧСИ М.Г.. С молбата до съдебния изпълнител били поискани изпълнителни действия.

Ищецът счита, че посоченото изп.д. № 307/ 2011г. на ЧСИ М. Г. било прекратено по силата на закона на 12.04.2013г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Съображение за това се намират в ТР № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

1

Ищецът твърди, че след прекратяване на делото била започнала да тече нова погасителна давност, която била изтекла на 12.04.2018г.

Твърди се, че независимо от извършените по изп.д. № 307/ 2011г. били извършени следните действия: насрочен опис на 02.07.2013г., наложена на 29.01.2015г. възбрана върху наследствени ид. части на имот в с. М., вписана на 29.03.2015г., наложен на 26.08.2015г. запор на трудово възнаграждение, наложен на 16.08.2018г. запор на банкови сметки, всички тези действия не били валидно извършени и не са прекъснали давността, защото делото вече било прекратено, независимо от липсата на подобна констатация от съдебния изпълнител. Посочена е съдебна практика.

Страната изтъква, че наложения запор на трудово възнаграждение и запора на банкови сметки, не са породили ефект на прекъсване на давността , поради това, че Т. не е полагал труд по трудово правоотношение и не е имал банкови сметки. Ако се приемело това, че принудителните действия по прекратено изпълнително дело имат такъв характер, т.е. прекъсват давността, то следвало да се приеме , че тя е изтекла на 29.01.2022г.

Ищецът счита, че независимо от образуваното изп. дело № 385/ 2022г. на ЧСИ К., правоприемник на ЧСИ Г., вземането по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1546/ 2010г. на ГОРС е погасено по давност. Ищецът сочи обстоятелства, които сочат на това, че погасителната давност може да се счете за изтекла и към 16.08.2023г.

Ищецът твърди, че претенцията му се основава само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Твърди се, че по предявения иск Т. не дължи никакви суми за главница, лихви разноски на ответната страна по ч.гр.д. № 1546/ 2010г. на ГОРС, както и по изпълнителните дела. Всички вземания били погасени по давност.

Иска се постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Московска“ № 19, че ищецът Е. Ц. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Стражица, ул. ****** не дължи сумата в общ размер на 11013.70евро, дължима по договор за кредит от 31.07.2008г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 07.07.2010г. до окончателното плащане, от които: сумата в размер на 9345.83евро главница; сумата от 1667.87евро, представляваща договорна лихва за периода 16.05.2009г. до 06.07.2010г.; сумата в размер на 430.82лева разноски по делото за заплатена държавна такса и сумата от 665.41лева за юрисконсулстко възнаграждение, съгласно заповед № 2007 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 08.07.2010г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1546/ 2010г. по описа на ГОРС.

Ищцовата страна претендира присъждане на разноски. Правят се доказателствени искания.

Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Московска“ № 19 депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез юрисконсулт Ф.М.И..

Дружеството счита, че искът е процесуално недопустим и моли 2 производството да бъде прекратено. Ответната страна заявява, че според подадената искова молба ищецът не оспорвал съществуването на вземането въобще, а само правото на кредитора да претендира принудителното му вземане. Банката сочи, че кредитор на вземането не е вече тя, а „ЕОС Матрикс“ ЕООД, въз основа на договор за цесия между „ОТП Факторинг“ ЕАД ( правоприемник на ответника) и „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Ответната страна намира претенцията на Т. и за неоснователна. Банката също сочи, че между нея и ищеца е съществувало облигационно правоотношение по Договор за кредит за текущо потребление от 31.07.2008г., с който на Т. е била предоставена заемната сума в размер на 9890.00евро.

Ищецът се бил задължил да върне сумата в срок, уговорен в договора. След получаване на сумата, Т. не погасявал редовно задължението си към банката, поради което последната го обявила за предсрочно изискуем.

За събиране на вземането си банката инициирала ч.гр.д. № 1546/ 2010г. на Районен съд гр. Горна Оряховица и се снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за процесните суми.

На 16.08.2012г. бил сключен Договор за покупко – продажба на вземания (цесия) между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, по силата на който второто дружество придобило вземането срещу Т., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности.

Банката твърди, че до Е. Ц. Т. е изпратено уведомление за прехвърляне на вземането, което било връчено лично на длъжника по вземането.

Ответната страна сочи, че по изп.д. № 307/ 2011г. на ЧСИ М. Г. са извършени редица изпълнителни действия, които са прекъснали давността на вземането. Банката изразява несъгласие с твърдението, че е настъпила перемпция по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Конкретно се сочи, че са извършени следните действия по изпълнителното дело: 1. Изпълнителното дело било образувано на 12.04.2011г. под номер 307/2011г. по описа на ЧСИ М.Г., като са и възложени правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ и поискани изпълнителни действия. Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника на 21.04.2011г. чрез брат му; 2. от дата 22.04.2011г. до 23.08.2012г. имало ежемесечни постъпления по ИД; 3. На дата 02.07.2013г. била входирана молба за насрочване на опис на движими вещи от взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД; 4. С резолюция на ЧСИ М.Г. от 19.09.2013г. бил насрочен опис на движими вещи на 21.10.2013 г. от 10:00 до 17:00 часа.

Съдебният изпълнител пристъпил към принудително изпълнение по изпълнително дело № 20117300400307 с взискател „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , като извършил опис и оценка на движими вещи. Също така била насрочена публична продан от 28.10.2013г. до 28.11.2013г. и евентуално нова продан на 80% 07.01.2014г. до 07.01.2014г. в PC - Горна Оряховица. Ответната страна твърди, че описът не е извършен заради нередовното призоваване, съгласно информация от призовкаря на ЧСИ.

Събрани са данни, че Т. живее в Италия, а на адреса пребивава брат му; 5. На 02.02.2015г. била входирана молба за налагане на възбрана на недвижим имот в с. М., общ. Свищов, която е вписана на 27.03.2015г.; 6. На 16.08.2016г. бил поискан запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „Оранжерии Джулюница – Стефанов“ ЕИК: ******, съгласно сключен на 17.05.2016г.

3 трудов договор. На 08.09.2016г. бил постъпил отговор от работодателя, че лицето получава под минималната работна заплата и не е било възможно да му се правят удръжки съгласно чл.446 от ГПК; 7. На 16.08.2018г. бил наложен запор върху банковите сметки на Т. в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, като е получен отговор, че запора е наложен, но няма налична сума по сметката.

Ответната страна изразява несъгласие с твърдението за настъпила погасителна давност. Цитира се ТР № 2/ 26.06.2015. по т.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС.

Банката моли, на основание чл. 219 от ГПК, като трето лице помагач да се привлече „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Сочи се, че образуваното при ЧСИ К. изп. дело № 385/ 2022г. било прекратено с постановление, което е влязло в сила на 12.10.2022г. С нова молба на 10.02.2023г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подало искане за образуване на ново изпълнително дело, като е образувано изп.д. № 122/ 2023г. на ЧСИ К..

По това производство, на 11.04.2023г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца в „Пименс“ ЕООД. С това действия на взискателя , давността по вземането била прекъсната и не била изтекла, като сочел ищеца на 16.08.2023г.

Прави се искане за постановяване на решение, с което предявеният иск да се отхвърли. Претендират се разноски и се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. М. Н. , АК Велико Търново. Исковата молба се поддържа. Прави се искане за присъждане на разноски.

Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД се представлява от юриск. П. Т..

Страната оспорва предявения иск, моли за неговото отхвърляне.

Третото лице помагач - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, не изпраща представител, не взема становище, не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.

Предявената искова молба е процесуално допустима.

Предявен е иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК.

От събраните доказателства се установи следното.

По делото се установи, а и не се спори от страните, че със Заповед № 2007 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 08.07.2010г., по ч.г.д. 1546/2010г. на Pайонен съд гр.

Горна Оряховица е разпоредено Е. Ц. Т., ЕГН:**********, с адрес: гр.

Стражица, ул. ****** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: 121830616, гр.

София сумата 11013.70евро , дължима по Договор за кредит от 31.07.2008г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 07.07.2010г. до окончателното плащане, от които: сумата 9345.83евро , представляваща главница по Договор за кредит от 31.07.2008г., сумата от 1667.87евро, представляваща договорна лихва за периода 16.05.2009г. до 06.07.2010г., както и сумите 430.82лева държавна такса и 665.41лева юрисконсултско възнаграждение. С издаването на заповедта е разпоредено и е издаден и изпълнителен лист за посочените суми. От кредитора „Банка ДСК“ 4

ЕАД на 12.04.2011г. е подадена молба до ЧСИ М.Г., с район на действие ОС Велико Търново. С разпореждане на съдебния изпълнител с образувано изп.д.

№ 307/ 2011г. по описа на ЧСИ М. Г.. В молбата е поискано да се предприемат изпълнителни действия спрямо Т. , като е посочено, че възлагат на съдебния изпълнител всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. С разпореждане от 15.04.2011г. е разпоредено да се изготвят справки от Сектор „КАТ – ПП“ , Служба по вписванията, за наличие на трудови договори, сключени от Т., от Търговския регистър и ГРАО. Указано е да се представят и писмени доказателства за тези справки. На 15.04.2011г. е изготвена справка от Служба по вписванията. На 15.04.2011г. е изготвена справка от Търговския регистър, като е установено, че Т. не е действащ търговец. На същата дата е изготвена и справка за регистрираните трудови договори на Т., при която е установено, че лицето не работи по трудово правоотношение. На 18.04.2011г. е изпратено съобщение до ТД НАП Велико Търново , с което се уведомява, че е започнало изпълнително дело срещу Т.. На 18.04.2011г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която е била получена на 21.04.2011г. от брат на длъжника. На 26.05.2011г. по делото е получена справка от Сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Велико Търново, че Е. Т. не притежава регистрирани ППС. На 30.05.2013г. е постъпила молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр. София, с която дружеството е поискало да бъде конституирано като взискател по делото на основание Договор за цесия от 16.08.2012г., сключен между него и „Банка ДСК“ АД. На 05.06.2013г. е постановление на ЧСИ Г. като взискател по делото е конституиран посочения молител. По делото е представено уведомление с дата 03.09.2012г. от „ОТП Факторинг България“ до Е. Т., с което последния се уведомява, че вземането на банката по Договор за кредит от 31.07.2008г. е прехвърлено в полза на първото дружество.