Решение № 1805 от 24.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1805 гр. Варна, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20213110106136 по описа за 2021 година

Предявени са от П. П. П., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи искове с правно основание с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът, след допуснато от съда увеличение на исковете да заплати сумата от 1722,14 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2018г.- 10.07.2020г., общо 212,78 часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба27.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер от 329,77 лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 01.01.2018г.- 10.07.2020г. извънреден труд, изчислени, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до 26.04.2021г.

Ищецът твърди, че за периода 01.01.2018г.- 10.07.2020г. е полагал труд на длъжност „младши експерт“ в І-ва Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението – Варна, която е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението в МВР, поради което е бил със статут на държавен служител.

Твърди, че конкретно за периода 01.01.2018г.- 10.07.2020г. е положил общо 1488 часа нощен труд, който съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 1700,78 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 212,78 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е 1383,07 лв. Претендира съдебно-деловодни разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва съществувалото служебно правоотношение в релевирания период на сочената от ищеца длъжност.

Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

Оспорва предявения иск с довода, че е платил всички отработени от ищеца часове 1 извънреден труд. Твърди освен това, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време, на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, които в случая са ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. Твърди още, че в целия исков период е действала Заповед № 8121з-791/28.10.2014г., която в т. 1 посочва, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 и 6.00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв, което е платено. Ищецът погрешно е формирал претенцията си за заплащането на положения от него нощен труд като същото е извършено правилно по смисъла на твърдяната от ответника нормативна уредба. Претендира съдебно-деловодни разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.01.2018г.- 10.07.2020г. е полагал труд на длъжност „младши експерт“ в І-ва Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението – Варна, която е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението в МВР; че в периода 01.01.2018г.- 10.07.2020г. ищецът е работил на 24-часови смени.

Представена е кадрова справка на ищеца, от която се установява, че за периода 01.01.2018г.-10.07.2020г. е заемал длъжността командир на екип в група ПСД .

Представена е по делото Заповед на министъра на вътрешните работи №8121з791/28.10.2014г., съобразно която, в т.1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.

По делото са представени преписи на протоколи за отчитане на видовете полаган от ищеца при ответника труд.

Представени по делото са и копия на преводни документи за плащане на ищеца на основно и допълнителни възнаграждения за полагания от него труд в процесните периоди.

Депозирано е заключение на съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Я.Л., вх.№ 40562/18.10.2021г., прието от съда и неоспорено от страните, изготвено съобразно пълната документация по делото, от което се установява, че общия брой отработени и заплатени часове нощен труд, за периода от 01.01.2018г. – 10.07.2020 г., възлизат на 1512 часа.

Преизчислен положения нощен труд в дневен коефициент със ставка 1,143 се равнява на 1728,21 часа, като разликата след преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 216,21 часа – дневен извънреден труд. Посочва се, че извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези 216,21 часа не е изплащан на ищеца за периода 01.01.2018г. – 10.07.2020 г.Общата сума за посочените 216,21 часа извънреден труд за периода 01.01.2018г. – 10.07.2020 г. възлиза на 1722,14 лева. Размерът на мораторната лихва, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието за което се отнася до 26.0.21г. е 329,77лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Между страните по делото е било налице действително служебно правоотношение.

Основното задължение на служителя е да престира труд, а основното задължение на работодателя е да му плаща възнаграждение за извършената работа. В тежест на ищеца е да установи, че е полагал извънреден труд за исковия период от 01.01.2018г. – 10.07.2020 г., както и размера на претендираното възнаграждение за положения извънреден труд, а в тежест на работодателя е да установи, че е заплатил уговореното дължимо допълнително трудово възнаграждение за положения извънреден труд.

2

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.

В процесния период о т 01.01.2018г. – 10.07.2020 г . са действали последователно Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 /29.07.2016г. , издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в двете наредби са идентични, че „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.

Следва да бъде съобразено обстоятелството, че в Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.

При наличие на такава непълнота в специалната уредба , касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Възражението, че със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. работодателят е компенсирал положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение, поради което и не следва превръщането на нощните часове в дневни да се отразява на отчитането на извънреден труд, е неоснователно. Това е така, тъй като посочената в чл.9 от наредбата методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Поради което и не може да се приеме, че с предвиждането на допълнително възнаграждение за нощен труд със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. работодателят е запълнил празнотата в специалните норми. Приложение на общо основание имат нормите на чл.9 и сл. от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която именно е и определена методологията за превръщането на нощните часове в дневни със съответния коефициент.

Това виждане е застъпено в решение № 14/27.03.2011 г. по гр. д. № 405/2011 г. на IV ГО на ВКС и решение № 103/27.07.2012 г. по гр. д. № 299/2011 г. на IV ГО на ВКС.

Тъй като, разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 от Наредбата визират условия за "увеличаване" на трудово възнаграждение с определен коефициент, разпоредбата на ал. 2 се отнася единствено до изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което не може да се сподели тълкуването, че то е приложимо единствено при "трудово възнаграждение, 3 заработено по трудови норми" и при "продължителност на нощното време, по-малка от продължителността на дневното". Не може да се сподели становището, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се "приравнява". Ако това е вярно, то служител, който полага повече от 8 часа труд през нощта, ще бъде поставен в понеблагоприятно правно положение, защото за него "приравняване" няма да е налице, което е недопустимо. Предвидената възможност в специалния закон ЗМВР нощния труд да не надвишава осем часа / а не седем, както предвижда КТ/, не може да бъде основание да бъдат поставени държавните служители, работещи в системата на МВР, в неравностойно положение и положеният от тях през нощта труд да не се приравнява на дневен както се процедира по отношение на работниците, полагащи труд по трудови правоотношения, регулирани по КТ.

П о тези съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.

По отношение на размера на исковата претенция, съдът следва да възприеме заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която същият възлиза на 1722,14 лв. за 216,21 часа , поради което предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР следва да бъде изцяло уважен, доколкото същият е идентичен с изчисления от вещото лице размер , а на обезщетението за забава – 329,77 лв. Ответникът не е изплатил дължимото възнаграждение за извънреден труд в пълния размер и дължи обезщетение за забава за заявения период.