Решение № 589 от 20.10.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. гр. Хасково, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР Н. ВУНОВ при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело № 20215640102839 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по искова молба от „Профи Кредит България" ЕООД срещу Д. К. Д..

Ищецът твърди, че на 31.10.2018 г. между него, като кредитор и ответника като длъжник бил сключен договор за потребителски кредит /ДПК/ № 3037477309, по силата на който му предоставил заем за срок от 24 месеца, в размер на 2 000,00 лв. срещу задължението да го върне, като заплаща месечна вноска по погасителен план в размер на 123,64 лв. включваща и дължимото договорно възнаграждение, като общото задължение по кредита било в размер на 2 967,36 лв. Заедно със сключване на договора от ответника за същият срок бил закупен и пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение за ползването му в размер на 2 400,96 лева, при размер на месечната вноска по допълнителните услуги 100,04 лева. Така, общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 5 368,32 лева, при общ размер на месечната вноска 223,68 лева и дата на 1 погасяване 20-ти ден от месеца. Поддържа се, че ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 31.10.2018 г. превел сумата в размер на 2 000,00 лв. по посочена от длъжника банкова сметка. На 10.04.2019 г. по заявление на ответника бил сключен Анекс № 1 към ДПК № 3037477309, с който страните се договорили да бъде отложена погасителна вноска № 4, която следвало да бъде заплатена в края на погасителния план, при което погасителните вноски се променили от 24 на 25 броя, а погасителния план бил коригиран. На 02.07.2019 г. между страните бил сключен и Анекс № 2 към ДПК № 3037477309, с който страните се договорили да бъдат отложени погасителни вноски № 7 и 8, които следвало да бъдат заплатени в края на погасителния план, като погасителните вноски били променени от 25 на 27 броя и погасителния план бил отново коригиран.

Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК кредитополучателят дължал на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, което следвало да се погасява разсрочено, в рамките на погасителния план, но било налице неизплатено договорно възнаграждение за периода от 20.04.2020 г. до 20.02.2021 г. в размер на 309,67 лв. Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от ОУ по ДПК, ответникът дължал на ищеца възнаграждение в размер на 2 400,96 лв. по него, от които бил заплатил сума в размер на 1 300,52 лв. и оставали дължими още 1 100,44 лв. Въпреки изтеклият на 20.02.2021 г. срок на договора обаче, Д. К. Д. не изпълнил договорните си задължения, като заплатил изцяло само дванадесет месечни погасителни вноски и частично една такава. Така той дължал на ищцовото дружество сума в общ размер на 2 627,24 лв., от които: главница в размер на 1 065,81 лв., договорно възнаграждение в размер на 309,67 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1 100,44 лв. и законна лихва в размер на 151,32 лв., дължима от 20.02.2021 г. - датата на изтичане на погасителния план до 29.09.2021 г. Във връзка с неизпълнение на договорните му задължения, „Профи Кредит България" ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 2212/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково, и по него била издадена заповед за изпълнение за част от сумите, като заявлението в частта на претендираното възнаграждение по сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги било 2 отхвърлено. Срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение от ответника. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по сключения между тях договор за потребителски кредит № 3037477309 сумите, както следва: главница в размер на 1 065,81 лв., договорно възнаграждение в размер на 309,67 лв. и законна лихва в размер на 151,32 лв. за периода от 20.02.2021 г. до 29.09.2021 г., ведно със законната лихва считано от 28.09.2021г. до окончателното изплащане; както и да бъде осъден да заплати сумата в размер на 1 100,44 лв, представляващо неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът счита исковете за изцяло неоснователни, като оспорва изложените в исковата молба обстоятелства. Поддържа, че уговореното между страните споразумение за допълнителен пакет услуги било недействително, поради противоречието му с чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че от представената справка към 01.03.2021 г. се установявало, че той заплатил с 493,62 лева повече от общата сума на главница и договорни лихви по кредита в размер на 2 967,36 лева. Оспорва твърдението, че част от заплатената от него сума, а именно - сумата в размер на 478,58 лева отишла за погасяване на лихви за забава по т. 12.1 от ОУ, като заявява че със заплащаните вноски, всяка в размер на 223,68 лева, погасявал редовно задълженията си за главница и договорна лихва в общ размер на 123,64 лева на месец, а със сумата от 100,04 лева погасявал предсрочно задълженията си за договорни лихви и главница. Оспорва и твърдението за дължимост на такса за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 90 лева съгласно т.17.4 от ОУ, като възразява, че не дължал такава, тъй като с поведението си не бил дал повод за принудително събиране на процесните вземания, а отделно от това не било спазено изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени, както и за присъждане на разноски по делото.

В срока за отговор ответникът е предявил насрещен иск. Освен посочените по-горе обстоятелства се твърди, че в изпълнение на ДПК към 01.03.2021 г. внесъл общо 3 460,98 лева, тоест с 493,62 лева повече от общата сума за дължимите главница и договорни лихви. Тази сума представлявала изпълнение на месечни погасителни вноски по недействителното 3 споразумение за допълнителен пакет услуги, поради което била платена без основание и по силата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежала на възстановяване от неоснователно получилото ги дружество. Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да се осъди "Профи Кредит България" ЕООД да заплати на Д. К. Д. горепосочената сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на насрещната искова молба, както и направените разноски по делото.

В дадения едномесечен срок за отговор на насрещния иск е подаден такъв от първоначалния ищец, който го счита за недопустим и моли производството в тази част да бъде прекратено. В случай че съдът го приеме за допустим – го оспорва изцяло по основание и по размер, и моли да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 31.10.2018 г. страните са сключили ДПК „Профи кредит Стандарт“ № 3037477309, който наред с Искането на ответника за сключването му, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към него, Погасителен план от 31.10.2018 г., Общите условия на ищеца към ДПК, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 31.10.2018 г., Платежно нареждане от 31.10.2018 г., Погасителен план от 31.10.2018 г., Анекс № 1 към ДПК № 3037477309 с Погасителен план към него от 11.04.2019 г., Анекс № 2 към ДПК № 3037477309 с Погасителен план към него от 15.07.2019 г., Извлечение от 01.12.2021 г. по сметка към ДПК № 3037477309, са представени по делото и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2212/2021 г. по описа на РС - Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 7824/29.09.2021 г. по описа на Районен съд Хасково в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 4

629/01.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми по Д П К № 3037477309 о т 31.10.2018 г.: 1 065,81 лв. главница, 309,67 лв. - договорно възнаграждение за периода от 20.04.202 0 г. д о 20.02.2021 г., 11,88 лв. - лихва за забава за периода от 21.12.2018 г. до 20.02.2021 г., 151,32 лв. - лихва за забава за периода от 20.02.2021 г. до 29.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2021 г. – до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 66,75 лв., а с Разпореждане № 1064/01.10.2021 г. е отхвърлено искането за сумата от 1 100,44 лв. - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответника и с Разпореждане № 1242/25.10.2021 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че кредитът по процесния договор е бил усвоен от ответника, който е заплатил по него сума в общ размер от 3 460,98 лв. Вещото лице е изготвило два варианта за размера на дължимите суми, като в първия те съвпадат с претендираните от ищеца, а във втория – при приспадане на платените от ответника суми за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договора и за такса за извънсъдебно събиране на вземането от вноските за главница и договорна лихва, Д. К. Д. ги е погасил напълно, без да е изпадал в забава.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените първоначално при условията на обективно кумулативно съединение искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания. По отношение на предявените от ищеца осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и от ответника 5 насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е необходимо изрично да се посочи, че в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е допустимо да се приемат такива, след като са налице условията за съвместното им разглеждане - т. 11.б. на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Разгледани по същество, исковете от „Профи Кредит България" ЕООД са неоснователни, като съображенията за това са следните:

По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че между страните е бил сключен валиден договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съдържанието му е подробно регламентирано в представените ДПК „Профи кредит Стандарт“ № 3037477309 о т 31.10.2018 г. и Общите условия на ищеца към него. Те са подписани и от ответника, като автентичността им не е оспорена от него. Ето защо следва да се приеме, че той е породил уговорените с него правни последици, а именно дружеството му е отпуснало кредит в размер на 2 000,00 лв., който е трябвало д а погаси чрез изплащането на определени вноски в предвидените срокове и размери. Тук е уместно да се отбележи и че същият отговаря на установените в закона изисквания за форма и съдържание на този вид договор. Изпълнението на основното задължение на ищеца се установява от приетото и неоспорено платежно нареждане от 31.10.2018 г., от което е видно, ч е на тази дата сумата от 2 000,00 лв. е била изцяло преведена по банкова сметка на ответника, като в нея ясно е посочено основанието за превода, а именно процесния ДПК.