Решение № 171 от 22.11.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. С., 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20232200600338 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 49 / 16.03.2023г. по НЧХД № 448 / 2022г. на Районен съд – С. подс.

Г. С. Г. е признат за виновен в това, че на 06.04.2022 г. около 12:00 часа в с.К., общ.С. причинил на А. Г. З. лека телесна повреда изразяваща се в контузия на гърба и дясната глезенна става, които осъществяват медико – биологичния признак „болки и страдания“ – престъпление по чл. 130 ал.2 от НК, за което на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата по бюджета на съдебната власт в размер на 1 000 лева.

Подс. Г. е осъден да заплати на А. Г. З. направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 400 лева.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подс. Г.. В жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Не било установено по несъмнен и безспорен начин, че именно подсъдимият нанесъл удари с брадва на тъжителя и му причинил телесни увреждания. В допълнението към въззивната жалба се твърди, че не било установено къде и кога в процеса на скандала били нанесени ударите на тъжителя, каква била тяхната сила и в коя част на тялото са попаднали. Не била разпитана основната свидетелка Я. С. Г.а, сестра на подсъдимия, причина за възникналия скандал и очевидец на инцидента, която следвало да бъде разпитана пред въззивната инстанция, но не е направено изрично искане в тази насока. Искането е за отмяна на присъдата изцяло и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото с тъжбата обвинение, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.

1

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подс. Г. поддържа жалбата. Моли за отмяна на атакуваната присъда на основанията, посочени в жалбата и за присъждане на направените съдебно-деловодните разноски. Твърди, че при нанесен евентуален удар с брадва последствията не биха били такива като описаните в съдебномедицинското удостоверение, включително и при удар с тъпото на брадвата. Подсъдимият въобще не бил удрял тъжителя, а искал само да го сплаши.

Процесуалният представител на частния тъжител изразява становище, че първинстанционният съдебен акт е правилен и обоснован. В самия отговор на подсъдимия депозиран пред първоинстанционния съд, същият заявил, че грабнал брадвата и подгонил с нея тъжителя и приятеля му, на което свидетел била и сестра му и в този връзка казаното от свидетелите кореспондирало с издаденото съдебномедицинско удостоверение два часа след инцидента и приложената преписката, по която били дадени сведения по-малко от два часа след инцидента.

Счита вината на подсъдимия за доказана по несъмнен начин и моли да бъде потвърдена обжалваната присъда. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за настоящата инстанция.

Частният тъжител твърди, че пред първоинстанционния съд подсъдимият сам казал, че го е ударил.

Подс. Г. заявява, че нямало как да е ударил тъжителя, защото той бил на разстояние от него. Моли да бъде оправдан.

Въззивната жалба и допълнението към нея са подадени в срок, от надлежна страна.

С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на невлязлата в сила присъда направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.

Анализирайки доказателствата, събрани в хода на проведеното пред районния съд съдебно следствие, първоинстанционният съд е направил обосновани фактически констатации, които настоящата инстанция възприема.

Тъжителят А. З. и подс. Г. Г. се познавали от преди, тъй като били бивши колеги. Тъжителят бил приятел на свид.Г. Н. К. от гр.Д., който от 2015 г. живеел на съпружески начала със сестрата на подс. Г. – Я. С. Г.а. През месец март 2022г., поради честите скандали помежду им Я. Г.а, заедно с двете им деца напуснала свид. Г. К. и отишла да живее в дома на родителите си – свид.И. Й. и свид.С. Й. в с.К.,общ.С..

Свид.Г. К. започнал да прави опити да се сдобри със съпругата си като за тази цел два пъти посещавал адреса на родителите й в с. К.,общ. С., като искал да види нея и децата си, но всеки път възниквал скандал и той си тръгвал. Поради тази причина К. решил да повика със себе си своя приятел–тъжителя А. З.,тъй като той се познавал с брата на жена му – подсъ. Г., който живеел с нея и родителите си на същия адрес в с.К.,общ. С..

На 06.04.2022 г. свид.К. купил цветя и подаръци и заедно с тъжителя А. З., всеки със собствения си лек автомобил отишли до къщата на родителите на Я. Г.а в с.К.,общ. С. около 12:00 часа. Когато пристигнали пред дома им, свид.К. звъннал по телефона на Я.

Г.а, но тя не отговорила на обаждането му, звъннал по телефона на майка й свид. И. Й., но и тя отхвърлила обаждането, поради което той започнал да удря по пътната врата, за да излезе някой. Това било чуто от намиращия се в двора брат на Я. Г.а – подс. Г. Г., който се доближил до пътната врата, за да разговаря със свид. К.. Последният го помолил да извика Я. Г.а, за да поговорят. Той се съгласил и влязъл в къщата, за да говори със сестра си, но тя отказала да се среща с бившия си мъж. Подс.Г. отново 2 излязъл навън, този път заедно с баща си свид. С. Й. и съобщил на свид.К., че Я. Г.а не желае да го вижда. След този отказ между свид.К. и бащата на Я. Г.а, свид. С. Й. възникнал словесен спор, при който двамата се сбили, паднали на земята и започнали да си нанасят взаимно удари. Тогава се намесил подс. Г., за да помогне на баща си, като взел намиращата се в близост брадва и със тъпата й част ударил свид. К. в задната част на тазобедрената област (седалището). Това било видяно и от тъжителят З., който бил наблизо и решил да помогне на приятеля си. Той се приближил до подсъдимия и започнал да му вика на висок тон за да спре, но подс. Г. се обърнал към него и като държал в ръцете си брадвата започнал да го гони. Тъжителят побягнал, но тъй като имал двигателни проблеми бил застигнал бързо от подсъдимия, който замахнал няколкократно към него и успял да го удари двукратно с тъпата част на брадвата в областта на гърба и в областта на десния глезен. През това време вън от къщата били излезли Я. Г.а и майка й свид. И. Й., които също видели боя между свидетелите С. Й. и Г. К., както и това, че подс. Г. държи в ръцете си брадва. Я. Г.а побягнала в посоката където се намирали двамата мъже и видяла как тъжителят А. З. успява да изтръгне брадвата от ръката на брат й. Тогава тя го настигнала и го помолила да й даде брадвата.

Той се съгласил да я даде, а тя от своя страна я хвърлила навътре към двора, за да не се случи по-сериозен инцидент. Междувременно свид. С. Й. взел един нож и започнал да го размахва срещу тъжителя и свид. Къосев, но те успели да избягат до автомобилите си откъдето подали сигнал до спешен телефон 112, за да извикат полиция. След това изчакали на място около 15-20 минути, но тъй като полицейския инспектор отговарящ за района на с. К. бил възпрепятстван да дойде, те си тръгнали. Междувременно тъжителят А. З. се обадил по телефона на свид. Р. А., с която живеел на съпружески начала и й разказал за случилото се както и, че е бил ударен с брадва в областта на гърба и крака. Непосредствено след инцидента тъжителят З. заедно със свид. Г. К. отишли в „Център за спешна медицинска помощ“ гр. С.. Свид. К. бил прегледан и от съдебен лекар – д-р Ч. и му било издадено СМУ № 111/22г., от което е видно, че е получил телесни увреждания които представляват „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. На същата дата, 06.04.22г. на К. бил издаден и Лист за преглед на пациент от „Център за спешна медицинска помощ“ гр. С., където в графа „Обективно състояние“ е описано, че освен телесните увреждания посочени в СМУ му е причинено нараняване в областта на задната дясна част на седалището, описана като „регио глутеа декстра“.

На 06.04.2022 г. в 15:17 часа тъжителя З. също посетил съдебен лекар, който след извършен преглед му издал СМУ № 112/2022 г., видно от което в резултат на побоя е получил множество увреждания между които и контузия на гърба и дясната глезенна става с болки в тези области. В същото удостоверение е посочено, че получените увреждания са му причинили „болки и страдания“ .

На следващия ден, 07.04.2022 г. тъжителя З. и свид.К. подали Заявления до Началника на РУ - С., в които описали случилото се и дали писмени сведения за това.

Образувана била преписка № ЗМ-566/2022 г. по описа на РУ-С., по която била извършена проверка. Били снети сведения от Я. Г.а, свид. С. Й., свид. И. Й. и подс. Г..

С протокол за доброволно предаване от 13.04.2022 г. подс. Г. предал 1 брой брадва, състояща се от метална част и сап с дължина 1,2 м., като в него той посочил, че брадвата е лично негова. На всеки един от участниците в инцидента, а именно на тъжителя А. Г. З., на свид.Г. Н. К., на свид. С. Г. Й. и на подс. Г. С. Г. били съставени Протоколи за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР. Полицейската преписка 3 била изпратена на РП-С., която с Постановление от 13.05.2022 г. е отказала да образува досъдебно производство като е приела, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, а наличните водят до извод за наличие на извършено престъпление от частен характер.

На 14.04.22г. свид. С. Й. също посетил съдебен лекар и му е било издадено СМУ № 129/22г., от което е видно, че причинените му телесни увреждания са довели до „болки и страдания“ .

Така установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд е извел от събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства. Съдебният акт не е постановен при непълнота на доказателствата.

Районният съд, проявявайки процесуална активност, е събрал всички възможни и достатъчни доказателства, относими към предмета на делото, които напълно изясняват обстоятелствата и фактите от съществено значение за решаването на настоящия спор.

При така събрания доказателствен материал, правилно и обстойно обсъден в мотивите към присъдата, съдът е извършил всички следствени действия, необходими за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и с оглед на същите доказателства правилно е приел за изяснени онези факти, които са от съществено значение за правилното и законосъобразно решаване на спора. Поради това въззивният съд приема, че не е налице непълнота на доказателствата и не се налага на това основание отмяна на съдебния акт.

Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата задълбочено, анализирал ги е поотделно и в тяхната съвкупност, като при спазване разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, е изложил подробни съображения кои доказателства и доказателствени средства възприема и защо, обсъдил е задълбочено констатираните противоречия в доказателствения материал и изложил подробни съображения за това защо възприема едни и не възприеми други доказателствени източници. Въззивната инстанция обстойно провери атакуваната присъда по повод оплакването за необоснованост на присъдата, съдържащо се във въззивната жалба и констатира, че същото е неоснователно. Обжалваната присъда не е необоснована. Приетите за установени от районния съд фактически положения, подробно изложени по-горе, изцяло се подкрепят от наличния доказателствен материал. Фактическата обстановка по спора е правилно установена и изведена от събраните доказателства, прецизно анализирани и внимателно преценени, които са мотивирали правилния извод за доказаност на обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, предявено с частна тъжба срещу подс. Г.. Районният съд правилно и законосъобразно е осъдил подсъдимия Г. С. Г. по повдигнатото му обвинение, Окръжният съд намира фактическите изводи относно инкриминираното деяние, неговите обективни и субективни признаци, както и относно неговия извършител, съдържащи се в мотивите към присъдата, за обосновани и аргументирани, тъй като те се основават изцяло на събраните по делото доказателства.