Решение № 1935 от 10.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1935 гр. Плевен, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20254430100173 по описа за 2025 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.

Д. А., с ЕГН **********, чрез адв. В. Б. от САК, против „***” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, бул. „***“ №*** с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД.

Твърди се, че между страните бил сключен Договор за паричен заем №***/04.01.2023г., по силата на който на ищеца бил предоставен заем от 2500 лева, при фиксиран лихвен процент 40,00% и посочен годишен процент на разходите - 48,70%.

Твърди се, че в разпоредбата на чл.4 от Договора било предвидено условие за предоставяне на допълнително обезпечение по кредита, отговарящо на определени условия. Сочи се, че при непредоставяне на обезпечение било предвидено начисляването на неустойка в размер на 972,07 лева. Твърди се, че неустойката била начислена при подписването на договора 1 и включена в Погасителния план към него, като разсрочена на вноски по 88,37 лева. Твърди се също, че сумата по заема изцяло била погасена от ищеца.

Навеждат се доводи, че процесия договор е нищожен, поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на ГПР в договора, поради което била дължима само чистата стойност на заема, останалите суми били недължимо заплатени.

Твърди се, че в посочения ГПР не била включена дължимата сума при непредоставено обезпечение, която според ищеца била разход по кредита, който следвало да бъде включен. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включвал в ГПР, както и изобщо кои разходи били взети предвид при определянето му, било в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, според ищеца. ГПР имал единствено цифрово изражение, което било незаконосъобразно, без да се посочели взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.

Навеждат се още доводи, че прочитът на клаузите на в чл. 4 от договора, налагало разбирането, че по своето същество неустойката представлявала скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които посочените клаузи въвеждали за потребителя, били на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търсел паричен кредит в сравнително нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка била включена в погасителния план към датата на подписване на договора.

Неустойката по своя характер притежавала санкционна функция, но не зависела от вредите от това неизпълнение, а целяла да се кумулира със задължението, с което се отклонявала от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречало на принципа на добросъвестността.

Начислената неустойка била типичен пример за неустойка, която накърнявала добрите нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване.

С оглед обстоятелството, че същата била включена наред с основното задължение по погасителния план също водело до извод, че не целяла обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание се заобикалял закона, с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК.

2

Сочи се, че така предвидената неустойка в размер на 972,07 лева, задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл.

143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП водело до извод за неравноправност на клаузата.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на процесния Договор за потребителски кредит. Претендира се също така да бъде осъден ответника, да върне на ищеца недължимо платени от него суми за възнаградителна/договорна лихва в размер на 256,93 лева за периода 18.01.2023г. – 07.06.2023г. и за неустойка в размер на 972,07 лева за периода 18.01.2023г. – 07.06.2023г. за непредставено обезпечение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Направени са доказателствени искания. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответника „***” ЕООД, ЕИК***, депозира отговор на искова молба чрез адв. Г. Д. от САК, който сочи, че процесуалните действия на адв. Б. са извършени без представителна власт. По същество изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че договорът за кредит е действителен, като изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е спазено. Сочи се, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не съдържа допълнително изискване в договора да е посочено и как точно е изчислен ГПР, както и че е следвало като при неяснота, потребителя да направи запитване с искане за разяснение, каквото не е налице. Твърди се, че посочените в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК реквизити могат да се съдържат и в други съпътстващи сключването на потребителския договор документи. Твърди се, че в случая действат Общи условия към договори за предоставяне на потребителски кредити на физически лица от „***" ЕООД, в които е описан начина на изчисляване на ГПР. Твърди се, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е относима само към изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит, а не и към верността му. Излага, че нарушение на цитираната норма е налице само когато договорът не съдържа реквизит по т.

10, ако изобщо в договора не е посочен размер на ГПР, но не и когато такъв е посочен в договора, но е неправилно определен, каквито са твърденията на ищеца. Твърди се, че въпросите, свързани с начина на изчисляване на ГПР и 3 некоректността на това изчисляване, не са елемент от състава на конкретното законово задължение и на нарушението по чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че разходът за неустойка изрично се изключва от разходите, формиращи ГПР и не влияе върху неговия размер. Твърди се, че се касае до неустойка, която е дължима само в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължение по договора. Оспорват се твърденията на ищеца за нищожност на неустоечната клауза, като се твърди, че клаузата е индивидуално уговорена, свързана е с допълнително поети задължения от страна на заемодателя; същата не е неравнопоставена и изпълнява своята стимулираща, обезпечителна и наказателна функция. Твърди се, че поемането на акцесорно задължение не е поставено като условие за сключване на договора. Навеждат се доводи, че сключеният между страните договор е търговски по своя характер. Развити са съображения за договорната свобода, и че в случая е налице съгласие на страните по договора относно начина на формиране на неустойката. Изложени са аргументи, че неустоечната клауза не е неравноправна по смисъла на ЗЗП , не нарушава принципа на добросъвестността и не създава значителна неравнопоставеност между страните.

Ответникът представя справка за плащанията и моли да не бъде назначавана съдебно-счетоводна експертиза.

Отправя искане претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Не са направени са доказателствени искания. Прилагат се писмени доказателства по опис.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от ***.

Исковата молба се поддържа по изложените съображения. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представеното копие на Договор за паричен заем №***/04.01.2023г., че е сключен между страните, като по силата на същия, на ищеца бил предоставен заем от 2500 лева, при фиксиран лихвен процент 40,00% и посочен годишен процент на разходите - 48,70%, общо дължима 4 сума от заемателя: 2756,93 лева.

Съгласно чл.4 от Договора е предвидено условие за предоставяне на допълнително обезпечение по кредита, отговарящо на определени условия, вкл. са уговорени допълнителни услуги: ако заемателят желае да ползва допълнителни услуги по договора - възможности за отлагане или намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж, улеснена процедура по предоставяне на допълнителни средства, при условие, че от страна на заемателя бъде предоставено в деня на подписване на договора за заем обезпечение в два предвидени варианта -две физически лица - поръчители, които да отговарят на определени условия или банкова гаранция - с бенефициер заемодателя.

Установява се още, че според обективираното в чл. 4, ал.2 от договора, при непредставяне на обезпечение, в тежест на заемателя е била предвидена неустойка в размер на 972,07 лева, платима разсрочено, заедно с погасителните вноски по заема. Видно е от представляващия неразделна част от договора погасителен план, че сумата за неустойка в размер на по 88,37лева месечно, е включена като част от всяка погасителна вноска в размер на 250,63 лева, или общ размер на месечната вноска е 339 лева. Така определена, дължимата за връщане сума по процесния Договор е възлязла на 3729лв.

Между страните не е налице спор, че ищецът е изпълнил задълженията си за заплащане на уговорените суми в размер на 2500 лева за главница, 256,93 лева за договорна лихва, регламентирана в чл.2, ал.6 от Договора и 972,07 лева начислена неустойка за непредоставено обезпечение по чл.4 от съглашението.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира от правна страна следното:

По процесният договор, страни са ищецът - като потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът - заемодател, като небанкова финансова институция - търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника- потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по 5 настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника нужди, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно.

Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Установи се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,70%. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва регламентираната в чл.4, ал.2 от Договора неустойка.

Съобразявайки разясненията, дадени от СЕС при тълкуване Правото на ЕС в Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C 714/22, сезирания с настоящия спор съд изследва дали предвидената неустойка попада в рамките на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на 3, буква ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на член 3, буква и).

За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C ***/19, EU:C:2020:***, т . 31), което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerova, C ***/14, EU:C:2016:***, т. 84).