Решение № 35 от 21.02.2018, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр. Ловеч…21.02.2018 година

ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД,граждански състав……………… в публично заседание на двадесет и трети януари двехиляди и осемнадесета година…….. .…………. . в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ПОЛЯ

ДАНКОВА

2.ПЛАМЕН ПЕНОВ аря

ГАЛИНА АВРАМОВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от чл.съдията Данкова гр. Дело № 698 по описа на ЛОС за

2017 година, за да се произнесе съобрази :

****ски районен съд се е произнесъл с решение № 156 от

31.10.2017година, постановено по гр.д.№ 69/17 година и отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявеният от М.

С.Ч. ***,Х.Р.И.,***,Р.Х. *** Н.Х.В. ***, установителен иск с основание чл.124,ал.1 от ГПК против Община-****, за признаване право на собственост върху поземлен имот с площ от 1385 кв.м.,представляващ част от поземлен имот с площ от 2843 кв.м. и идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на град ****, ул. “****“-урбанизирана зона,с номер по предходен план парцел І-кв.6,при актуални граници и съдени:имоти с идентификатори

***,***,*** и ***,както и искането за частична отмяна на Акт за частна общинска собственост №6063/16.08.2016 година,утвърден от Кмета на Общината. Осъдил М.С. Ч., ЕГН ********** ***,Х.Р.И., ЕГН ********** ***,Р.Х.Р., ЕГН ********** *** Н.Х.В., ЕГН ********** *** да заплатят на ОБЩИНА-****, ЕИК ****, седалище в град ****,Лов.обл.,площад „****“ № 9, представлявана от Кмета Д-р М.Б., сумата от 500.00 /петстотин/ лева,представляваща сторени разноски в производството.

Подадена въззивна жалба вх. № 5948/14.11.2017 г. от М.С.Ч., ЕГН **********, Х.Р.И. ЕГН **********, Р.Х.Р. ЕГН **********, Н.Х.В. ЕГН ********** чрез Й.Н.В. - съпруг и пълномощник против първоинстанционното решение. Считат същото за незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано.. Считат, че съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт, тъй като не се е съобразил с действието на правните норми във времето. Излагат, че ищците притежават годен титул за собственост на имота, предмет на установителния иск, поради което и съдът е следвало да го уважи с всички произтичащи от това правни последици. Молят обжалваното решение да бъде отменено изцяло като порочен съдебен акт и въззивният съд да се произнесете по съществото на спора като уважи предявения иск, ведно с всички законни последици, като им бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.

От представените писмени доказателства по гражданско дело 69 /2017 година на ****ски Районен съд от становището на страните пред въззивната инстанция, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Съдебно решение №156 от 31 октомври

2017 година на ****ски Районен съд по гражданско дело 69/ 2017 година е валидно и допустимо, а след обсъждане на представените в двете инстанции писмени доказателства, съдът счита че е и правилно.

Легитимацията на ищците като наследници на С.М.И.се установява по удостоверение за наследници от 08.09. 2016 година, от което е видно че С.И.е починал на 19-ти октомври 1960 година.

Законни наследници на С.И.към датата на откриване на наследството през 1960 година са били В.К.М.съпруга починала на 24 ноември 1988 година, М.С.Ч. дъщеря, Р.С. И.дъщеря/ починала на 23 юли 1997 година/, Х.Р.И.- съпруг на Р.И.и нейните деца Р.Х.Р. и не В.Х.В..

М.Ч. -като наследник на С.И.е подала заявление на 20 януари 1992 година до Поземлена комисия *****относно възстановяване на собственост на недвижими имоти в землището на град *****по преписка №1790 /20 януари 1992 година - 6 броя ниви ливади овощни градини и пасища. Под номер първи и втори са посочени нива от с площ 2,6 декара в местността „****” и ливада с площ 1,5 декара в местността „****”- номер 973 декларация за внасяне в ТКЗС.

Представената по делото в оригинал преписка на Поземлена комисия *****№1790 /20 януари 1992 година съдържа удостоверение от 23 март 1993 година с извлечение от данъчните регистри през 1949 година, където на името на наследодателя С.И.са посочени нива и ливада в местността „****”. По представеното заявление-декларация на М.Д.Ч. за внасяне в ТКЗС земеделски земи е посочена - нива в местността „****”-1,3 декара, ливада в местността „****”- от 0,8 декара, а в опис декларацията към заявлението на Р.Р.за внасяне в ТКЗС на имотите фигурира -нива в местността „****”- от 1,3 декара и ливада в същата местност от 0,7 декара.

Издадено решение 17 90- 360 от 05.01.1993 година, с което е възстановено право на собственост на наследниците на С.И.върху нива 2,6 декара в местността „****”,землище град *****пореден номер 973 по заявление-декларация в ТКЗС.Решението е подписано само от един член на поземлената комисия и секретар. В допълнителна страница номер 1 към това решение за възстановяване право на собственост в стари реални граници е посочена ливада от 1,5 декара в местността „****” със забележка, че в местността „****” трябва да се установи има ли земя под завод „А.” и ако има да си изясни това обстоятелство. С писмена молба № 26 от 14-ти май 1992 М.Ч. и Р.Р.като наследници на С.И.са поискали да им бъде възстановена собственост върху имот съставляващ парцел 1 промишлена зона, пети, седми, квартал 2.С решение №360 от 16 февруари 1993 година Поземлена комисия *****е възстановила право на собственост на наследниците на С.И.върху пет имота и е отказала да възстанови право на собственост в стари реални граници върху нива от 2,6 декара в местността „****”, с мотиви, че имота е застроен и ще бъдат обезщетение по член 10д въз основа на допълнителна молба. С писмо номер 26 от 7 май 1993 година поземлена комисия *****е уведомила Наследниците на С.И., че молбата им от 14-ти май 1992 година е била разгледана и съгласно член 10 алинея 7 от ЗСПЗЗ се възстановява право на собственост върху част от парцел първи -5 в квартал 6 по регулационния план на град *****промишлена зона, признава се право на собственост върху парцел 5 квартал 2 и част от парцел 7 ,квартал 2 по регулационния план на град *****и на основание член 20б,ал.1 от ЗСПЗЗ ще бъдат обезщетение. В преписката на поземлена комисия се съдържа скица в оригинал №178 от 15-ти април 1992 година на парцел първи квартал 6, в която е записано, че с решение КЗК 23 точка 6 от 30-ти декември 1982 година на комисия за земята при НАПС земята е предоставена на МВР за противопожарна отбрана.

В преписката не се съдържа решение от 1995 година на поземлената комисия в оригинала или препис .Това решение е представено само като доказелство по делото под номер Т1080 от 03.051995 година на поземлена комисия-****.В него е посочено, че се възстановява право на собственост на наследниците на С.М.върху 2,506 дка в местността „****”/каквато не фигурира по заявлението от 1992 г./ съставляващо имот 18050 по картата на землището на град *****със съседи -имот номер 18051- наследници на М.И., имот 120 залесена територия държавна, имот по 18049 наследници на Г.Д.П., имот 02 -населено място общинска собственост.. На 24-ти Юли 1997 година въз основа на това решение М.Ч. и Р.И.са се снабдили с нотариален акт за собственост на имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №145, Том III, дело номер 842 от 1997 година относно овощна градина в местността „****”с площ 2 ,506, съставляваща имот 018050 по картата на землището на град *****при граници имот 018051 наследници на М.И., имот 000120 -залесена територия, имот 018049-наследници на Г.И., кадастрален номер 00062 -населено място с ограничение трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с член 18 от ЗСПЗЗ. По делото е представена скица 172 от 29-ти август 1996 година, която не се съдържа в преписка номер 17 90/1 992 година на поземлена комисия ****,не е подписана и съдът счита,че не следва да се съобразява. Този документ не е подписан от изготвило го длъжностно лице, не е подписан от председател на Поземлена комисия, няма дата и не съдържа заверка и печат на Поземлена комисия, поради което съдът приема,ч е е недостоверен. В преписката на ПК-*****№1790/92 година се съдържа решение №1080 от 01.12.1999 година, с което се изменя решението 1080 от 03.05.1995 година във връзка с направени измервания на земята на основание член 18 алинея 4 от ППЗСПЗЗ в доказани реално съществуващи стари С него е възстановено право на собственост на С.М.И.в съществуващи стари реални граници върху изоставени трайни насаждения с площ 1. 121 декара в местността „****”, съставляващо имот 018050 по картата на землището на град *****при съседи имот 018049 Д.Г.К., имот 063292- горскостопанска територия на държавна агенция по горите, имот 018051- изоставени трайни насаждения на Г.Н.Н.. Посочено, е че заверената скица на имот 01 80 50 е неразделна част от това решение, но в преписката на поземлена комисия и в делото липсва каквато и да е скица на конкретизирания имот от 1999 година. По горе съдът проследи хронологично реституционната процедура от фактическа страна, за да се установи завършила ли е и с какъв акт.

Ловешки окръжен съд намира,че реституцията на процесния имот не е завършила нито се с произнасяне на решението 10 80 от трети май 1995 година,нито с решение 10 80 от първи декември 1999 година на ПК-****. Изводът на съда се подкрепя и от факта, че имот местността „****” не е заявяван за възстановяване в стари реални граници по преписка 1790/1992 г. на ПК-****. В делото не са представени данни на кой от имотите по заявлението на наследниците на С.И.по преписка 17 90 от 15-ти януари 1992 година на ПК *****съответства имота в м.”****”, тъй като има разлики в площта, а граници в нито едно от заявлението и писмените молби на заявените имоти не са посочени. Следователно безспорно е от данните по преписката, че заявителите не са посочвали за реституиране имот в местността **** от 2 .506 декара ,такъв имот не фигурира нито по заявлението на наследниците на С.И., нито по опис декларациите за внасяне в ТКЗС и удостоверението за деклариране на имотите към 1949 година.В този смисъл не може да се направи извод за идентичност и възстановяване в стари реални граници на посочените по заявлението имоти и имота, който е възстановен в местността „****”,землище на град ****. След като никъде в преписката заявените за възстановяване имоти не са били индивидуализирани с граници и съседи не може да се направи извод за съответствие на конкретизираните по заявлението имоти имота в местността „****” въпреки разликата в наименованието на местността и площите.

В настоящият процес въззивниците заявяват претенции за собственост върху поземлен имот с идентификатор 72 343. 500. 5 с площ от 2843 квадратни метра представляващ част от Упи

1 квартал 6 отреден за противопожарна охрана целия с площ 4215 квадратни метра, който считат че съответствува на имота в м.”****”. От записванията по акт №6063 за частна общинска собственост от 16 Август 2016 година, от представената скица по регулационния план на гр. *****в преписката на Поземлена комисия *****№1790/1992 година № 178 /15.04.1992 година е видно , че въз основа на одобрения със заповед 892 / 1978 година, изменен със заповед 558/1983 година регулационен план на гр.*****парцел първи в квартал шести е бил отреден за противопожарна охрана и предоставен на МВР. Със заповед РД- 18 16 от 6 март 2009 година за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър на град *****поземления имот е индивидуализиран с идентификатор 72 343.500.5. Община *****се е снабдила с акт за частна общинска собственост номер 6063 от 16 Август 2016 година на основание член 56,ал.1,т.2,ал.1,т.7 от Закона за общинска собственост/вписан в службата по вписванията град *****с регистрационен номер 28 54 от 18 август 2016-та година/. С решение 274 от 29 август 2016 година на Общински съвет *****е дадено съгласие да бъде учредено безвъзмездно и безсрочно право на строеж върху поземлен имот с идентификатор 72 343. 500. 5 по КККР на град *****с площ 2843 квадратни метра съставляващ част от урегулиран поземлен имот Упи 1 квартал 6 промишлена зона на град *****по рег.план, одобрен със заповед 558 от първи август 1983 година наОНС- Ловеч отреден за противопожарна охрана с обща площ 4215 квадратни метра в полза на Министерство на вътрешните работи за построяване на обект съответстващ на предназначението на ППР за нуждите на РСПБЗН ****. Последвало е издаването на заповед 712 от пети октомври 2016 година на кмета на община ****, с която на основание цитираното решение от 29 август 2016 година на общински съвет *****,член 37, ал. 6,т.1 и ал.7 от Закона за общинска собственост, член 63/2/ във връзка с 63 /1/,т.1 от Наредбата за реда за придобиване управление и разпореждане с общинско имущество на общински съвет *****е учредено в полза на Министерство на вътрешните работи безвъзмездно и безсрочно право на строеж върху процесния имот,указано изготвянето на проект за изменение на ПУП и обособяване на нов урегулиран поземлен имот. На 23-ти януари 2017 година в Служба по вписванията град *****е вписан договор за учредяване на безвъзмездно право на строеж №624 между община *****и Министерство на вътрешните работи относно процесния имот за застрояване на обект, съответстващ на предназначението противопожарна охрана. С писмено заявление 152 от 12-ти октомври 2016 година М.Ч. и Р.Р. са поискали да бъде спряно изпълнението на решението на общински съвет *****от 29 август 2016 година и като собственици на част от поземлен имот 72 343 505 с площ 1385 декара да бъдат обезщетени. С писмо от 11 ноември 2016 година в механа община *****е уведомил М.Ч. и Р.Р., че няма данни за възстановяване право на собственост на наследниците на С.И.върху парцел първи, квартал 6 регулационния план на град ****, че не са постъпвали възражения по изготвената кадастрална карта и кадастрални регистри на град *****и не са налице основания за тяхното обезщетяване.

Разпечатката съдържа 25 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac379394-899a-4a39-9244-4d9ebcf27be3