Акт № 830 от 10.11.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. Перник, 10.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Симона Пл. Колева при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело № 20261720106776 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 237, вр. чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на С. В. С. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Ищецът твърди, че „Банка ДСК“ ЕАД – праводателят на ответното дружество о договор за цесия, се е снабдил срещу ищеца с изпълнителен лист, издаден на 22.02.2008 г. по ч.гр.д. № 843/2008 г. на ПРС, въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, вр. чл. 237, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 242 ГПК, за принудително събиране вземанията по който инициирало образуването на изп.д. № 326/2008 г. по описа на ЧСИ С.Д. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, като новата давност за вземанията, е изтекла към момента на депозиране на исковата молба.

При изложените твърдения ищецът обосновава правен интерес да търси съдебна защита, като се иска признаване за установено в отношенията между страните, че поради изтекла погасителна давност в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД не съществува изискуемо вземане спрямо С. В. С. за следните суми: 5020,93 лева – главница по Договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, лихва в размер на 1385,72 лева за периода до 29.01.2008 г., както и 133,13 лева – съдебни разноски (всички суми с равностойност в евро при прилагане на фиксирания валутен курс на българския лев към еврото – 1 EUR = 1.95583 BGN и закръгляване, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България), за които суми е издаден изпълнителен лист на 22.02.2008 г. по ч.гр.д. № 843/2008 г. на ПРС, въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, вр. чл. 237, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 242 ГПК. Претендират се разноски.

Ответната страна е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Признава основателността на иска за недължимост по принудителен ред на сумата, предмет на исковата молба, поради изтекла погасителна давност. Излага подробни съображения, че с поведението си не е станало повод за завеждане на процеса, с оглед приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК при определяне отговорността за разноските в производството.

С оглед изявлението на ответника ищецът е направил изявление за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК при признание на иска.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за отричане на съществуващо в полза на ответника право на принудително изпълнение и притезания, посочените в исковата молба суми, поради погасяването им по давност. Съобразно твърденията на ищеца – признати и от ответника, изпълнителното производство е прекратено поради настъпила перемпция, което обуславя тази квалификация на спорното право, вместо квалификация за оспорване на изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК.

Нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК урежда по общ начин предявяването на установителен иск, като въвежда правния интерес от него като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. В случая наличието на изпълнителен титул в полза на ответника за вземанията обосновава и правен интерес на ищеца от депозиране на настоящите искове.

В процесния случай ответникът е признал иска и всички факти, пораждащи спорното материално право, а с доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно снабдяването с изпълнителен лист и образуването на изпълнително дело за оспорените вземания, началния и крайния период на изтекла погасителна давност, след която дата действия по изпълнение не са предприемани.

Налице е изрично изявление на ищеца за постановяване на решение при признание на иска, не са налице отрицателните процесуални предпоставки, визирани в чл. 237, ал. 3 ГПК, с оглед на което съдът е прекратил съдебното дирене и дължи произнасяне на решение по процесуалния ред на чл. 237, ал. 1 ГПК, с което да уважи предявените отрицателни установителни искове, без да излага мотиви по същество.

По разноските:

Видно от приложените към исковата молба доказателства се установява, че преди иницииране на настоящия процес ищецът чрез адв. В. Н. се е позовал на изтеклата погасителна давност пред ответника, заявил е, че няма доброволно да изпълни задълженията и е отправил искане за заличаване на данните за задълженията му. Ответникът с изпратения обратно писмен отговор е заявил, че оспорва направеното възражение за изтекла погасителна давност с доводи, че изтичането на погасителната давност е от компетентността на гражданския съд и доколкото няма доказателства задълженията на ищеца към дружеството да са погасени, обработваните данни продължават да бъдат необходими, като е отказал да заличи същите. Следователно не може да се приеме възражението на ответника за прилагане последиците на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото именно извънпроцесуалното му поведение е станало причина за иницииране на настоящия процес.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски.

В процесния случай ищецът е бил освободен от задължението за внасяне на държавни такси и разноски в производството на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК държавната такса в размер на 133,74 евро следва да бъде заплатена от ответника, а в полза на адв. Н. – осъществявал безплатна правна помощ, видно от договора за правна защита и съдействие, присъдено възнаграждение в посочената хипотеза.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С. В. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *******, ул. *************** – чрез адв. В. Н., срещу „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, , район „Младост”, ж.к. "Младост 4", ул. "Бизнес Парк - София" №1, сграда 15, вх. A, ет. 4, обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕАД не съществува изпълняемо право (право на принудително 2 изпълнение) спрямо С. В. С. за следните суми: 5020,93 лева – главница по Договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, лихва в размер на 1385,72 лева за периода до 29.01.2008 г., както и 133,13 лева – съдебни разноски – всички суми с равностойност в евро при прилагане на фиксирания валутен курс на българския лев към еврото – 1 EUR = 1.95583 BGN и закръгляване, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, за които суми е издаден изпълнителен лист на 22.02.2008 г. по ч.гр.д. № 843/2008 г. на ПРС, въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, вр. чл. 237, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 242 ГПК, поради изтекла погасителна давност за вземанията.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати в полза на адв. В. П. Н., л. № ********** в Регистрите на адвокатурата сумата в размер на 340,00 евро – възнаграждение за безплатна правна защита на С. В. С. по гр.д. № 6776/2026 г. по Договор за правни услуги от 04.06.2026 г.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Перник сумата в размер на 133,74 евро – държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 237 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3