Решение № 10732 от 21.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10732 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110118322 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от К. Г. А. против [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 11 613,83 лева, представляваща непогасена главница по договор за кредит № [№]/03.11.2009 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.04.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 10 336,40 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 28.06.2013 г. (датата на подаване на заявлението в съда) до 04.04.2022 г. (датата, предхождаща подаването на исковата молба), сумата от 1 601,50 лева, представляваща непогасен остатък от просрочени лихви (неолихвяеми вземания) /съгласно направено изменение на иска по отношение на част от вземанията по реда на чл. 214 ГПК, допуснато с протоколно определение от 27.03.2023 г./, за които суми по ч. гр. дело № 27994/2013 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48-ми състав е издаден изпълнителен лист от 17.07.2013 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2690/2013 г. по описа на ЧСИ С.Х. с рег.

№ *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство.

Ищцата твърди, че в хода на производството по ч. гр. дело № 27994/2013 г. по описа на Софийски районен съд са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги и изпълнителен лист от 17.07.2013 г., с който същата, в качеството си на кредитополучател, заедно с третото за процеса лице М.У., като съдлъжник по договора за кредит, са осъдени да заплатят на [фирма], чрез [фирма] следните суми: сумата от 11 613,83 лева, представляваща главница, дължима по договор за кредит № [№]/03.11.2009 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 28.06.2013 г. до окончателното й изплащане, сумата от 2 570,81 лева, представляваща просрочена лихва за периода от 24.08.2011 г. до 18.06.2013 г., сумата от 263,21 лева, представляваща наказателна лихва върху просрочената главница за 1 периода от 24.08.2011 г. до 19.06.2013 г., сумата от 509,98 лева, представляваща наказателна лихва върху просрочената лихва, както и разноски по делото в размер от 1 346,16 лева,, от които 299,16 лева за държавна такса. Посочва се, че за събиране на вземанията, удостоверени в изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 2690/2013 г. по описа на ЧСИ С.Х. с първоначален взискател [фирма] чрез [фирма] и последващ такъв [фирма] – настоящия ответник. Намира, че последният не е легитимиран носител на вземанията с оглед липсата на данни същите да са били включени в активите на търговското предприятие на [фирма] към момента на продажбата му на ответната търговска банка. К. А. твърди, че не дължи процесните вземания и поради погасяването им по давност, считайки за приложим тригодишния давностен срок спрямо лихвите и петгодишния спрямо главницата и останалите притезания. Излага, че в хода на изпълнителното дело на 09.10.2013 г. е наложен запор върху вземанията й в търговски банки, след което не са предприети валидни изпълнителни действия. Посочва, че през 2016 г. същата е направила частични плащания за погасяване на вземанията по изпълнителния лист в общ размер на сумата от 4 400 лева, последното от които на 09.11.2016 г. С тази сума са погасени част от дължимите разноски в изпълнителния процес и част от вземанията по листа, които не са предмет на настоящата искова претенция. Счита, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 09.10.2015 г. с изтичане на две години от последното изпълнително действие – налагането на запор от 09.10.2013 г. и поради липсата на други действия в този срок, независимо, че фактически същото продължава да е висящо.

Давността за процесните вземания е започнала да тече от 09.10.2013 г. и е изтекла, съответно на 09.10.2016 г. – по отношение на вземанията за лихви и на 09.10.2018 г. – по отношение на главницата, а с това и преди образуване на настоящото производство. Ищцата намира, че в изпълнителния процес е неприложимо основанието за спиране, установено в разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Ето защо, вземанията, предмет на исковата претенция се явяват недължими. По тези съображения отправя искане за уважаването и и за присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма] оспорва предявения иск като неоснователен и несъответен на доказателствата. Излага доводи, че правото на принудително изпълнение на вземанията по процесния изпълнителен лист от 17.07.2013 г. не е погасено по давност, доколкото в хода на производството по изпълнително дело № 2690/2013 г. по описа на ЧСИ Х. периодично са извършвани действия, довели до спиране и прекъсване на давностния срок. Посочва се, че взискателят не е бездействал и не се е дезинтересовал от делото. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на направените разноски в настоящия процес.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че в хода на производството по ч. гр. дело № 27994/2013 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 48-ми състав в полза на [фирма] чрез [фирма] и срещу ищцата К. Г. А. и третото за процеса лице М.С.У. е издаден изпълнителен лист от 17.07.2013 г., с който е разпоредено длъжниците К. А. и М.У. да заплатят на заявителя – при условията на солидарна отговорност помежду им следните парични вземания: сумата от 11 613,83 лева, представляваща просрочена главница по договор за кредит № [№]/03.11.2009 г., изменен на 24.02.2010 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 28.06.2013 г.

(датата на подаване на заявлението в съда) до окончателното й изплащане, сумата от 2 570,81 лева, представляваща просрочена лихва върху редовна главница за периода от 24.08.2011 г. до 18.06.2013 г., сумата от 263,21 лева, представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 24.08.2011 г. до 19.06.2013 г., сумата от 509,98 лева, представляваща наказателна лихва върху просрочена лихва, както и разноски по 2 делото в размер от 1 346,16 лева, от които 299,16 лева държавна такса и 1 047 лева адвокатско възнаграждение.

Изяснява се, че изпълнителният лист е издаден на основание подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК – извлечение от счетоводните книги на търговската банка, обективиращо данни за задълженията по договор за потребителски кредит № [№]/2009 г. от 03.11.2009 г. и Анекс № 1 от 24.02.2010 г. към 20.06.2013 г. с кредитополучател К. Г. А. и солидарен длъжник М.С.У., с размер на отпуснатия кредит от 12 000 лева за текущи потребителски нужди, с краен срок на погасяване 24.02.2020 г., обявен за предсрочно изискуем на 19.06.2013 г. на основание т. 19 и т. 19.1 от договора – поради допуснато просрочеие в плащането на повече от две месечни погасителни вноски.

Не е спорно, а и от представения и приет по делото препис от изпълнително дело № [№]/2013 г. по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд следва, че последното е образувано по молба на взискателя [фирма] чрез [фирма] с вх. № 46700/20.09.2013 г. въз основа на процесния изпълнителен лист от 17.07.2013 г. за събиране на материализираните в него вземания срещу длъжниците К. Г. А. и М.С.У.. От съдържанието на молбата (приета като част от изпълнителното дело) се изяснява, че на основание чл. 18 ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител правата по законовия текст, в частност проучване на имущественото състояние на длъжниците, извършване нансправки и снабдяване с документи и книжа във връзка с последното, както и правото да определя изпълнителния способ.

Установява се, че на длъжника К. А. е връчена покана за доброволно изпълнение на 22.10.2013 г.

Съдържащите се в изпълнителното дело материали сочат, че със запорни съобщения с изх. № 61794/09.10.2013 г. и с изх. № 61796/09.10.2013 г. на ЧСИ Х., адресирани съответно до [фирма] и до [фирма], като трети задължени лица, е наложен запор върху вземанията по банковите сметки, открити в търговската банка на името на длъжника К. А.. Съобщенията са получени от адресатите на 15.10.2013 г. В отговор, с писмо с вх. № 54749/25.10.2013 г. и писмо с вх. № 53477/18.10.2013 г. търговските банки уведомяват съдебния изпълнител, че длъжникът К. А. има открита сметка В [фирма] и в [фирма], които са блокирани до пълния размер на сумата, посочена в запорното съобщение, като към този момент сметките са без авоари, а по същите няма наложени предходни запори.

Изяснява се, че с молба от 21.05.2015 г. и молба от 22.04.2016 г. настоящата ищца К. А. е поискала от съдебния изпълнител да бъде вдигнат наложения по делото запор върху трудовото възнаграждение на съдлъжника М.У., с изразена готовност за лично погасяване на задълженията чрез ежемесечно внасяне на сума в по-висок размер от вноските, удържани от другия длъжник. С разпореждане на ЧСИ исканията са оставени без уважение.

С постановление на помощник – частен съдебен изпълнител от 13.04.2022 г. изпълнителното производство по изпълнително дело № 2690/2013 г. по описа на ЧСИ С.Х. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради това, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, а впоследствие – след влизане в сила на постановлението е разпоредено вдигане на наложените запори.

За изясняване на делото от фактическа страна, с оглед твърденията и на двете страни за извършени плащания за погасяване на суми по процесния изпълнителен лист, както и данните за това, следващи от отразеното на гърба на изпълнителния лист, приложен към представения заверен препис от изпълнително дело, е допусната и изслушана съдебносчетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно и обосновано, изготвено при анализ на събраните по делото доказателства, в частност представения заверен препис от изпълнителното дело, отговорило последователно на поставените задачи и останало по същество неоспорено от страните. Експертизата изяснява, 3 че съгласно изпратените запорни съобщения в хода на образуваното изпълнително дело № 2690/2013 г. по описа на ЧСИ Сия Халаджева за събиране на сумите по процесния изпълнителен лист от 17.07.2013 г. размерът на задълженията на длъжниците К. А. и М.У., изчислен към 23.10.2013 г. възлиза на сума в общ размер от 19 169,65 лева, която включва задълженията по изпълнителния лист: 11 613,83 лева главница, 378,22 лева законна лихва върху същата за времето от 28.06.2013 г. до 23.10.2013 г., неолихвяеми вземания в общ размер от 3 344 лева, от които: 2 570,81 лева просрочена лихва върху редовна главница за периода от 24.08.2011 г. до 18.06.2013 г.; 263,21 лева – наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 24.09.2011 г. до 19.06.2013 г. и 509,98 лева – наказателна лихва върху просрочена лихва за периода от 24.09.2011 г. до 19.06.2013 г.; присъдени разноски в размер от 1 346,16 лева, разноски по изп. дело в размер от 489,12 лева и разноски ЧСИ в размер от 1 998,32 лева. Съгласно констатациите в заключението са налице плащания в общ размер от 4 272,05 лева, от които 1 870 лева, платени чрез внасяне от длъжника К. А. с последно плащане на 09.11.2016 г. и 2 402,05 лева – от длъжника М.У. след наложени запори върху получавани от същата трудови възнаграждения от третите за процеса лица „Фортуна“ и „Транскапитал“с последен превод на 05.07.2016 г. – видно от данните, отразени в табрличен вид в таблица № 4 от заключението. Изяснено е, че част от тази сума – в общ размер от 3 577,38 лева е преведена на взискателя, а останалата от 694,27 лева към ЧСИ. С така платените суми в полза на вцискателя са погасени присъдените разноски по изпълнителния лист в размер от 1 346,16 лева, разноски по изпълнителното дело, сторени от взискателя в размер от 489,12 лева и част от неолихвяемите вземания по изпълнителния лист в общ размер от 1 742,50 лева. При съобразяване на извършените плащания останалите непогасени чрез плащане вземания по процесния зипълнителен лист към 24.11.2016 г.