Акт № 78 от 05.11.2026, Районен съд - Ген. Тошево
- Съд
- Районен съд - Ген. Тошево
- Дело
- 966/2026
- Подписан
- 05.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 78 гр. Г.Т., 05.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р. СЪД – Г.Т., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Росен М. С. при участието на секретаря Радостина Ил. С. като разгледа докладваното от Росен М. С. Гражданско дело № 20263220100966 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание искова молба с вх.
№2995/28.07.2026г. от П. С. С. с ЕГН – ********** с поС.ен адрес гр. Б., обл.
Д., ***, вх. Б, ет.3, ап.60 и Г. С. Г. с ЕГН – ********** с поС.ен адрес гр.Д., ***, вх. А, ет.2, ап.1, двамата чрез адв. Д. Ч. от АК – Б. със съдебен адрес - гр. Г.Т., обл. Д., ***, срещу О. Г.Т., представлявана от В. В. Д. - Кмет, адрес гр. Г.Т., ***, с посочено правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и цена на иска 1869,62 евро.
Претендира се да се признае за установено по отношение на ответника, правото на собственост на ищците в равни идеални части, върху дворно място с площ от 2000 кв.м, съставляващо реална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на с. И., бивш парцел V - 224 в кв.32 по плана на с. И., общ. Г.Т., разположена в северната част на имота, ситуирана между т.1, т.2, т.3 и т.4 по приложената към исковата молба комбинирана скица между парцели V - 224 и VI - 224 в кв.32 по плана на с. И. от 1950 г. и ПИ с идентификатор *** по КККР на с. И., общ. Г.Т., при граници и съседи: запад - ПИ с идентификатор *** (улица), север - ПИ с идентификатор ***, изток - ПИ с идентификатор *** и от юг - останалата част от ПИ с идентификатор *** (бивш парцел VI - 224), на 1 основание давностно владение и наследство от Г. М.Ф., С. Г. М. и Д.А.М., за периода от 1900г. до настоящия момент, чрез присъединяване на владението, осъществявано от ищците /22.11.1994г. до датата на предявяване на настоящия иск/, с владението, осъществявано от техните наследодатели: Г. М.Ф. /от 1900 г. до 18.04.1958 г./, С. Г. М. /от 19.04.1958 г. до 21.11.1994 г./ и Д.А.М. /от 19.04.1958 г. до 12.12.2008 г./.
Релевирани са доказателствени искания. Претендират се разноски.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Ищците твърдят, че са наследници по закон - внуци на Г. М.Ф., починал на 18.04.1958 г., който притежавал дворно място с площ от 5227 кв.м в с. И., О.
Г.Т., придобито по наследство от баща му М.Ф. през 1900 г. В имота били изградени жилищна сграда и стопански постройки, като същият бил обитаван и стопанисван последователно от Г. М.Ф. и семейството му, впоследствие от сина му С. Г. М. и съпругата му Д.А.М., а след тяхната смърт – от ищците.
Твърди се, че през целия период имотът е владян в едни и същи граници, явно, спокойно и необезпокоявано, като ищците продължили да полагат грижи за дворното място и сградите и да заплащат дължимите данъци и такси. С влизането в сила на регулационния план на с. И. през 1950 г. дворното място било урегулирано в два парцела – парцел VI-224 в кв. 32 с приблизителна площ 2297 кв.м и парцел V-224 в кв. 32 с приблизителна площ 2930 кв.м. По разписните листи към плана двата парцела били записани на името на Г. М.Ф. на 24.03.1950 г.
Твърди се, че през 2000г. ищците предприели действия за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение върху парцели V-224 и VI-224 и намиращите се в тях сгради. В хода на процедурата било установено, че парцел VI-224 не е актуван за общинска собственост, а парцел V-224 е актуван за държавна собственост с АДС № 2142 (2285) от 22.09.1961 г. за неизплатени данъци. Поради наличието на този акт процедурата по снабдяване с констативен нотариален акт не била довършена.
По действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на с. И., одобрени през 2024 г., двата бивши парцела са заснети като един поземлен имот с идентификатор ***, с площ 5227 кв.м и трайно предназначение на територията – урбанизирана. Ищците твърдят, че външните граници на имота не са променяни, а между двата бивши парцела не 2 съществува материализирана на терена граница.
През 2026г. ищците подновили действията си за признаване на правото им на собственост и се снабдили с препис от АДС № 2142 (2285) от 22.09.1961 г., от който установили, че парцел V-224 в кв. 32, представляващ дворно място от 2000 кв.м, бил обявен и зает за държавен като бивша собственост на Г. М.Ф. поради неизплатени данъци, въз основа на изпълнителен лист от 1952 г.
Ищците поддържат, че въпреки съставянето на акта за държавна собственост имотът никога не е бил фактически отнеман от наследодателите им, държавата не е предприемала действия по завземането му и владението върху него не е било прекъсвано, като последователно е осъществявано от наследодателите им и от самите ищци. Твърдят, че са придобили в равни идеални части, по наследство и давностно владение чрез присъединяване владението на своите наследодатели, правото на собственост върху реална част с площ 2000 кв.м от ПИ ***, представляваща бивш парцел V- 224 в кв. 32 по плана на с. И., разположена в северната част на имота и индивидуализирана по приложената към исковата молба комбинирана скица.
Според ищците наличието на АДС № 2142 (2285) от 22.09.1961 г. и произтичащата от него претенция за собственост на О. Г.Т. препятстват снабдяването им с нотариален акт, поради което претендират да бъде признато по отношение на ответната О. правото им на собственост върху посочената реална част от имота.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът О. Г.Т., представлявана от В. В. Д. – кмет, представя отговор на исковата молба, според който исковата претенция е допустима и основателна, а исковата молба за редовна от външна страна, като се излагат следните твърдения:
Ответникът твърди, че О. Г.Т. никога не се е считала за собственик на процесния имот в цялост, не го е владяла и не е извършвала действия по управление или разпореждане с него, включително действия по отдаването му под наем или продажбата му. Поради това О.та не е съставяла акт за общинска собственост върху процесния недвижим имот в цялост.
Твърди още, че преди предявяването на иска ищците не са отправяли до О. Г.Т. искане за доброволно уреждане на въпроса за собствеността по административен ред, не са представяли пред О.та титул за собственост и не са заявявали деактуване на това основание. Поради това ответникът 3 поддържа, че между страните не е съществувал спор относно собствеността и че О.та не е дала повод за завеждане на делото.
Ответникът моли искът да бъде уважен, но искането на ищците за присъждане на съдебно-деловодни разноски да бъде отхвърлено, тъй като О.та не е станала причина за образуване на производството.
Р. съд - Г.Т., след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.
В съдебно заседание са допуснати и изслушани двама свидетели.
Разпитаният по делото свидетел И.А.И. заявява, че познава ищците П. С. и Г. С. от детството си, тъй като са съседи в с. И.. Описва имота като дворно място с площ около 5–6 декара, в което се намират жилищна сграда и стопански постройки. Посочва, че имотът граничи с асфалтирана улица и черен път, ограден е с каменна ограда, частично разрушена на места, като в него има овощни дървета, голям орех и хамбар за царевица. Според свидетеля ищците са получили имота от родителите си С. и Дойка, които той лично познавал и които живеели в него. Свидетелят сочи, че след преместването на ищците в гр. Д. обработвал дворното място, като в периода 2015–2020 г. засявал царевица, а впоследствие имотът се обработвал от друго лице.
Заявява, че не е виждал други лица да ползват имота, освен ищците и техните наследници, и не му е известно да са възниквали спорове относно собствеността. Посочва, че в селото имотът е известен като собственост на семейството на ищците.
Свидетелят С. Д. Г. заявява, че е роден и живее в с. И. и познава ищците като свои съседи. Описва процесния имот като дворно място с площ около пет декара, с жилищна сграда и други постройки, разположено в средната част на селото и граничещо от две страни с асфалтиран и черен път. Посочва, че имотът е ограден с мрежа и каменна ограда, която на места е разрушена. По негови сведения ищците са получили имота от родителите си, които свидетелят не помни лично. Заявява, че цялото дворно място се обработва, като се засяват пшеница, рапица и царевица. Свидетелят работи при И.А. и сочи, че в продължение на четири години са обработвали имота, като П. възлагала обработването му на И.. Посочва, че жилищната сграда се намира откъм асфалтирания път, а в двора има и навес. Не знае кой е изградил 4 постройките. Заявява, че не му е известно да са възниквали спорове относно собствеността върху имота, който в селото е известен като имот на П. С..
Двамата свидетели установяват непосредствено ползването на имота през сравнително скорошен период, а И. има и лични впечатления от владението на родителите на ищците.
В съдебното заседание по делото с оглед на направеното от ответника признание на иска и стореното в съдебно заседание искане от страна на ищеца по чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, което не противоречи на закона и на добрите нрави и е в интерес на ищците, Р. съд – Г.Т. е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение съобразно направеното признание.
Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави и са в интерес на ищците.
С оглед на направеното признание на иска трябва да бъде признато за установено по отношение на О. Г.Т., правото на собственост на П. С. С. с ЕГН – ********** с поС.ен адрес гр. Б., обл. Д., ***, вх. Б, ет.3, ап.60 и Г.
С. Г. с ЕГН – ********** с поС.ен адрес гр.Д., ***, вх. А, ет.2, ап.1, в равни идеални части, върху дворно място с площ от 2000 кв.м, съставляващо реална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на с. И., бивш парцел V - 224 в кв.32 по плана на с. И., общ. Г.Т., разположена в северната част на имота, ситуирана между т.1, т.2, т.3 и т.4 по приложената към исковата молба комбинирана скица между парцели V - 224 и VI - 224 в кв.32 по плана на с. И. от 1950 г. и ПИ с идентификатор *** по КККР на с. И., общ. Г.Т., при граници и съседи: запад - ПИ с идентификатор *** (улица), север - ПИ с идентификатор ***, изток - ПИ с идентификатор *** и от юг - останалата част от ПИ с идентификатор *** (бивш парцел VI - 224), на основание давностно владение и наследство от Г. М.Ф., С. Г. М. и Д.А.М., за периода от 1900г. до настоящия момент, чрез присъединяване на владението, осъществявано от 5 ищците /22.11.1994г. до датата на предявяване на настоящия иск/, с владението, осъществявано от техните наследодатели: Г. М.Ф. /от 1900 г. до 18.04.1958 г./, С. Г. М. /от 19.04.1958 г. до 21.11.1994 г./ и Д.А.М. /от 19.04.1958 г. до 12.12.2008 г./.
На основание на чл.78 от ГПК на ищците следва да бъдат присъдени заплатените и поискани по гр. дело №966/2026г. по описа на Р. съд - Г.Т. разноски в размер на 1505,31 евро, от които Д.Т. иск – 25,56 евро; Д.Т. за вписване на искова молба в имотен регистър – 5,11 евро; възнаграждение за адвокат – 1474,64евро общо за двамата ищци.
Ответникът е сторил възражение за приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото и е признал предявения иск.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските се възлагат върху ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно. В случая, макар ответникът да е признал правото на собственост на ищците още с отговора на исковата молба, съдът намира, че не е налице първата предпоставка за приложението на цитираната разпоредба.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че за процесната реална част от имота е съставен АДС № 2142 /2285/ от 22.09.1961г., с който същата е актувана като държавна собственост. Наличието на този акт е препятствало ищците да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост, като още през 2000г. започнатата от тях процедура не е била довършена именно по тази причина.
Разпечатката съдържа 38 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac36d1ca-dd1b-47ed-9484-39e11e40d7f3