Определение № 8999 от 23.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3330/2026
- Вид
- Определение № 8999
- Подписан
- 23.04.2026
- В сила
- 23.04.2026
- Състав
- Стою Христов Згуров, Анелия Стефанова Янева, Румяна Спасова
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 406, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8999 гр. София, 23.04.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стою Хр. Згуров
Членове:
Румяна Спасова
Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно частно гражданско дело № 20261100503330 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 вр. чл. 406, ал. 4 вр. чл. 407, ал. 1 вр. чл. 247, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба от 29.09.2025 г. на съделителя Е. П. Ж. срещу разпореждане, именувано решение, с № 16673/11.09.2025 г., постановено по гражданско дело № 74305/2021 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителен лист № 3389/05.05.2025 г., издаден въз основа на определение № 1643/03.04.2025 г. по гр. д.№ 3611/2024 г. на ВКС.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на акта, тъй като в първоначално издаденият изпълнителен лист не била допусната очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправка. Моли въззивния съд да отмени акта и да постанови друг, с който да отхвърли искането на противната страна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и становището на ответника и взе предвид данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в рамките на законоустановения срок по чл. 407, ал. 1 вр. чл. 247, ал. 4 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство е образувано по иск за делба, като понастоящем се намира във фаза на извършване. Решението по първата фаза е било обжалвано от съделителя Е. П. Ж., като в полза на другия съделител И.Б.К. са присъдени разноски – с определение на ВКС от 03.04.2025 г. по гражданско дело № 3611/2024 г., с което не е допуснато до касационно 1 обжалване решението за допускане на делбата. Диспозитивът на определението в осъдителната част е следният: „ОСЪЖДА Е. П. Ж. с ЕГН ********** да заплати на И.Б.К. с ЕГН ********** разноски в размер 2000 (две хиляди) лева.“ Именно с това съдържание на 05.05.2025 г. по молба на ищеца е издаден изпълнителният лист. Ищецът е направил искане за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка с посочване на постоянния адрес на ответника и основанието, на което е присъдена сумата /акта на съда/.
Именно в тази част искането е уважено с обжалвания акт. Първоначално издаденият изпълнителен лист е обезсилен и на негово място е издаден друг съобразно акта, с който е допусната поправка.
В закона липсва уредба, определяща съдържанието на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, респ. на изпълнителния лист. За да може да се изпълни неговата цел – принудително удовлетворяване на претенцията по уважен осъдителен иск /на претенция за разноски/, то няма никакво съмнение, че следва да възпроизвежда диспозитива на акта – съществената му част. Ето защо в разпореждането/в листа следва да са коректно /а не буквално/ възпроизведени лицата – длъжник и кредитор с индивидуализиращите им данни, сумата и основанието, на което е присъдена. Действително в първоначално издадения изпълнителен лист не е била допусната очевидна фактическа грешка - несъответствие с диспозитива на определението на ВКС. Неговото съдържание се определя от съда, който го издава, като трябва да съответства на диспозитива на изпълнявания акт. Според въззивния съд и при уважаване на молбата по чл. 247 ГПК СРС, макар да е изменил съдържанието на изпълнителния лист, не е постановил неправилен акт – съдържанието и след допуснатата поправка съответства на съществената част от диспозитива на определението на ВКС. Т.е. по силата на обжалвания акт не е издаден лист със съдържание, различно от това на изпълнявания акт, поради което последният не е неправилен. Ето защо и подадената срещу него в уважителната му част жалба следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от 29.09.2025 г. на съделителя Е. П. Ж. срещу разпореждане, именувано решение, с № 16673/11.09.2025 г., постановено по гражданско дело № 74305/2021 г. на Софийски районен съд, в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1. _______________________
2. _______________________
3