Решение № 1402 от 21.07.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1402

Шумен, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20267270700267 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Н. Р. Я., с [ЕГН], от [населено място], депозирана чрез адвокат Г. Б. от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 91/24.04.2026г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-023-0001238/20.04.2026г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ - Шумен.

В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, като жалбоподателката счита, че не са били налице основанията, визирани в чл. 19, ал. 2 от ДОПК, да й бъде вменена отговорност за задължения на „C1-БИЛД“ ЕООД с [ЕИК], с оглед на което отправя искане за отмяна на наложените обезпечителни мерки.

В проведеното открито съдебно заседание Н. Р. Я., редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Ответната страна - директор на ТД на НАП – Варна, представя писмено становище чрез главен юрисконсулт В. М., в което излага доводи за неоснователност на оспорването и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание, редовно и своевременно призован, ответникът не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03002725005956-020-001/30.10.2025г., издадена от началник сектор при ТД на НП – Варна, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК било възложено извършване на ревизия на Н. Р. Я., [ЕГН], от [населено място], за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения за данъци и/или ЗОВ на „С1-БИЛД“ ЕООД с [ЕИК]. Извършването на ревизията било възложено на главен инспектор по приходите С. А. Д. и старши инспектор по приходите Н. С. Н.. На 10.11.2025г. заповедта била връчена на Н. Я. по електронен път.

Впоследствие била издадена Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03002725005956-020-002/10.02.2026г. на началник сектор при ТД на НП – Варна, с която на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК бил определен срок за извършване на ревизията до 09.04.2026г. Заповедта била връчена електронно на Н. Я. на 12.02.2026г.

Във връзка със Заповед за възлагане на ревизия Р-03002725005956-020-002/10.02.2026г., главен инспектор по приходите С. Д. отправила Искане за предварително обезпечаване на задължения на основание чл. 121, ал. 1 и чл. 124, ал. 4, във вр. с чл. 121, ал. 1 от ДОПК, като в искането описала установените факти и обстоятелства, свързани с ревизираното лице, и данни и доказателства за установеното имущество, свързано с него.

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-023-0001238/20.04.2026г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ - Шумен, за публични задължения в предполагаем размер [рег. номер].59 евро, в т.ч. главница 87735.45 евро и лихва 22352.14 евро, били наложени следните обезпечителни мерки: 1. Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки или налични и постъпващи сметки в ТБ „ОББ“ АД; Банка „ДСК“ АД; ТБ „Изипей“ АД и ТБ „Еконт Финансови услуги“ АД; 2. Запор върху МПС: л.а. „AUDI“, модел А4, рег. № [рег. номер], година на производство 2010, със застрахователна оценка 0.00 евро; л.а. „AUDI“, модел А6, рег. №3261КМ, година на производство 2005, със застрахователна оценка 0.00 евро; както и върху товарен автомобил „Volkswagen“ „Transporter“, рег. № [рег. номер], година на производство 2003, със застрахователна оценка 0.00 евро.

Постановлението било връчено на оспорващата на 20.04.2026г. по електронен път.

Несъгласна със същото, Н. Я. го оспорила с жалба вх. № Ж-27-7/22.04.2026г. пред директора на ТД на НАП – Варна, който със свое Решение № 91/24.04.2026г. потвърдил Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-023-0001238/20.04.2026г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна.

Решението било съобщено на адресата му на 29.04.2026г., който го обжалвал на 07.05.2026г. пред Административен съд – Шумен, по повод на което е образувано настоящото производство.

При разглеждане на оспорването по същество, съдът приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване по делото е Решение на директора на ТД на НАП – [населено място], представляващо индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол, съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК.

Оспорването е направено в рамките на 7-дневния преклузивен срок за обжалване, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК, при спазване на изискванията за материална и териториална компетентност. Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че Решение № 91/24.04.2026 г. на директора на ТД на НАП –Варна представлява валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като съгласно ал. 2, предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК. С ал. 3 на чл. 121 от ДОПК е предвидено, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.

Анализът на изложената нормативна уредба сочи, че обезпечението се извършва, когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.

Правомощията на съда при обжалване на наложените обезпечителни мерки са регламентирани в нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, като отмяната на мерките е поставена в зависимост от наличието на следните условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК.

Първото отменително основание по чл. 197, ал. 3, предл. 1 от ДОПК в случая не е налице. Нито с жалбата, нито до приключване на устните състезания по делото от жалбоподателя са представени доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което съдът приема, че липсват такива.

Не се установят и останалите отменителни основания по чл. 197, ал. 3 от ДОПК. На следващо място, доколкото в конкретния случай не са налице хипотезите на чл. 195, ал. 5 от ДОПК, а обезпечителните мерки са предварителни, тоест не се предприемат за обезпечаване на вече установени и изискуеми публични вземания и следователно не е приложимо изискването за съществуване на изпълнително основание, преценката на съда се свежда до това дали при издаването на ПНПОМ са спазени изискванията по чл. 121, ал. 1 от ДОПК.

В процесния случай безспорно се установи, че е налице мотивирано искане от органа по приходите, в което са изложени съображения, че без налагането на предварително обезпечение ще се затрудни събирането на публичното задължение. Безспорно установено е също, че е спазена и разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, тъй като процесните обезпечителни мерки не спират и не възпрепятстват дейността на ревизираното лице.

Предприемането на предварителните обезпечителни мерки законът свързва с наличието на определен риск за събиране на бъдещото вземане. Въз основа на този риск е дефинирана и целта на мерките – за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Налагането на предварителни обезпечителни мерки е въпрос на оперативна самостоятелност както на ревизиращия орган, който въз основа на събраните факти и данни в хода на ревизията преценява дали да отправи искане за налагането им, така и на публичния изпълнител, който от своя страна не е длъжен да уважи отправеното искане, а следва да извърши самостоятелна преценка дали без налагането на мерките събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изводът на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно посочени факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка дали са изпълнени изискванията на закона - чл. 169 от АПК и спазен ли е принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. В процесния случай съдът намира, че в постановлението са изложени конкретни мотиви, които правят обоснован извода, че без налагането на предварителните обезпечителни мерки ще се затрудни събирането на предполагаемото публично задължение. Безспорно е, че по отношение размера на предполагаемите задължения, публичният изпълнител действа при условията на обвързана компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия орган.

Съдът споделя извода за невъзможност или затруднено събиране на публичните вземания, основан и подкрепен от факти и доказателства, които се извличат от естеството на задълженията, а именно вменяване на отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на „С1-БИЛД“ ЕООД и липсата на тяхното обслужване, както и възможността лицето да извърши разпоредителна сделка с цел да ощети кредиторите. Подобни конкретни факти и данни в случая са посочени в искането на ревизиращия орган, в ПНПОМ, както и в решението на директора на ТД на НАП - Варна. В случая предпоставките, обуславящи налагане на ПОМ, са били съобразени от публичния изпълнител, който, предвид размера на публичните задължения и наличните активи на длъжника, е формирал обоснован извод относно наличието на предпоставките по смисъла на чл. 195, ал. 2 от ДОПК за налагането на ПОМ.

Наведените твърдения в жалбата за неправилно образуване на ревизионното производство срещу лицето на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК, предвид наличието на търговски пълномощник, съдът намира, че касаят спора по същество по ревизионното производство и не могат да бъдат обсъждани в производство по обжалване на наложени ПОМ. Сходни изводи е формирал и издателят на обжалваното в настоящото съдебно производство, решение.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че обжалваното Решение на директора на ТД на НАП - Варна, с което е отхвърлена жалбата на Н. Р. Я. против Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-023-0001238/20.04.2026г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ - Шумен е законосъобразно, поради което жалбата срещу него, като неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена.