Решение № 99 от 20.09.2021, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Свиленград , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева

Байнова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20215620200610 по описа за 2021 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от А.Г. Г. с ЕГН *** от село Малко Градище, ***, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, *** б, област Хасково, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4615294 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 400 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, липсвали субективният и обективният елементи от състава на процесното нарушение, твърди се че не било извършено нарушението, както и че наложеното наказание било незаконосъобразно и несправедливо.

1

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят А.Г. Г., не се явява.

С писмена Молба-стнавоще иска от настоящия Съдебен състав да отмени обжалвания акт поради незаконосъобразност, касаеща използвания радар, който не бил одобрен тип, неяснота относно регистрационния номер на процесния лек автомобил и мястото на нарушението.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 25.01.2021 година в 15.19 часа в град Свиленград, област Хасково, в квартал „Изгрев”, до блок № 8 по улица „Сан Стефано”, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока от кръстовището с улица „Генерал Скобелев” към хотел „Сахара”, моторно превозно средство (МПС) марка „Фолксваген”, модел „Шаран” , със скорост 89 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 39 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП . След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 4615294 на името на жалбоподателя АНТ. Г. Г. в качеството му на собственик на следното превозно средство: марка „Фолксваген”, модел „Шаран” с държавен регистрационен номер Х 08 52 КС, видно от Справка за собствеността към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 2 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер н а 400 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 10.06.2021 година (, видно от Справката за нарушител) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 25.01.2021 година, когато е установено нарушението , е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС 25.01.2 0 2 1 година и времето (14.05 ч а с а д о 15.30 ча с а ) , за общото ограничение на скоростта в населено място - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на 2 от които е виден автомобил. О т данните, съдържащи се в разпечатката на клипа се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х 08 52 UI в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол , при 3 измерена скорост на движение 92 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 42 к м / ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч ) и разрешена такава от 50 км/ч, въведена като общо ограничение за населено място, като превишението е 39 км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч). От снимките на посочения клип не се вижда регистрационният номер на заснетия автомобил.

От представения Протокол № 6-52-20/09.10.2020 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването й Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

4

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, но само във връзка с едно от наведените от жалбоподателя Г. възражения, за което Съдът излага следващите правни съображения:

По делото е налице неяснота по отношение на един от основните реквизити на ЕФ, а именно: регистрационния номер на МПС - от една страна в ЕФ и в Разпечатката за регистрирани нарушения е посочено, че регистрационният номер на заснетото МПС е Х 08 52 КС, а от друга - в данните, съдържащи се в клипа, приложен в Административнонаказателната преписка (АНП) – Х 08 52 UI, т.е. не става ясно кой е регистрационният номер на заснетото МПС – дали този посочен в обжалвания ЕФ и в Разпечатката за регистрирани нарушения или този, посочен в данните към заснетия клип; което води до неяснота и относно собственика на заснетото МПС, тъй като собствеността също един от основните реквизити на ЕФ съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Това несъответствие в ЕФ и в документи от АНП, относно регистрационния номер на заснетото МПС, представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване между фактите, изложени в ЕФ и в документи по преписката съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят Г. да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

5

Посоченото нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ, тъй като не позволява и контролиращата Съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО относно кое точно МПС е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.

В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението относно регистрационният номер на заснетото МПС и собствеността на същото, явяващи се задължителни съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити на същия акт (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение).

Извеждането на регистрационния номер на заснетото МПС, респ. собствеността на същото, от други налични по АПН документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.

Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП . С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна и субективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

Посоченото налага изводът, че ЕФ следва да бъде отменен.

Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то Съдът излага следните съображения:

При този вариант на разсъждение, Съдът би приел, че о бжалваният ЕФ е законосъобразен от формална, процесуалноправна страна и че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и 6 приключването на административнонаказателната процедура.