Определение № 56 от 09.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. Пловдив, 09.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502946 по описа за 2025 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.2 във връзка с чл. 248, ал. 3 Образувано е по частна жалба, подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, против определение № 6168/12.05.2025 г., постановено по гр. д. № 12554/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 1068/10.03.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че практиката, формирана във връзка с решение от 16.07.2020 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С224/19 и С-259/19 г., е неотносима към настоящия спор, тъй като кредитополучателят - ищец е могъл да изчисли точно размера на осъдителната си претенция спрямо търговеца с оглед допуснатото по делото експертно заключение. Иска се отмяна на определението и постановяване на друго, с което да се присъдят в полза на ответника разноски съобразно отхвърлената част на предявения иск.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на частната жалба от въззиваемия А. М. У..

Въззивният съд, като взе предвид изложените доводи и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

С решение № 1068/10.03.2025 г., постановено по гр. д. № 12554/2024 г. районният съд е уважил частично предявения от А. М. У. иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като е осъдил ответника „СИТИ КЕШ“ ООД да му върне сумата от 1723,62 лв., платена без основание по недействителен договор за паричен заем „Кредирект“ № ***/01.08.2022 г., и е отхвърлил предявения иск за разликата от 1723,62 лв. до пълния претендиран размер от 2195 лв. С решението съдът е 1 осъдил ответното дружество да заплати на ищеца съобразно уважената част от исковата претенция разноски в общ размер на 178,88 лв. и на адв. С. Н. сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

По реда на чл. 248 ГПК ответникът е поискал от районния съд да измени решението си в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, позовавайки се на неприложимост към конкретния случай на практиката на СЕС относно потребителските спорове при предявяване на искове за недействителност на договори за потребителски кредит.

С обжалваното определение съдът е отказал да измени решението си в частта за разноските, като е приел, че дадените задължителни разяснения в решение на СЕС от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 следва да намерят приложение, с оглед на което в тежест на потребителя не следва да бъдат възлагани разноски.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Предметът на делото изцяло попада в обхвата на задължителната тълкувателна практика на СЕС, обективирана в решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 и постановеното по преюдициално запитване на СРС решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, според която чл. 6, §1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клаузи суми е уважено само частично. Такъв е и настоящият случай. Ищецът е потребител, а претенцията му за възстановяване на недължимо платената въз основа на недействителен договор сума е отхвърлена частично. При това положение разпределянето на отговорността за разноските съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК би било в противоречие с целта на Директива 93/13, тъй като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му с директивата право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В конкретния случай уредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да намери приложение, доколкото същата не е съобразена с европейското законодателство. Ето защо като е отказал да възложи в тежест на ищеца разноски, пропорционално на отхвърлената част от кондикционния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6168/12.05.2025 г., постановено по гр. д. № 12554/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, за изменение на постановеното по делото решение № 1068/10.03.2025 г. в частта за разноските.

2

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3