Решение № 22 от 31.01.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20231800500644 по описа за 2023 година

С Решение № 195 от 29.06.2023 г. по гр. д № 947/2022г. по описа на РС – Костинброд на основание чл. 49 ал. 1 СК е прекратен бракът, сключен на 18.03.1990 година с Акт № 0003 на Община С., между П. И. Р. и Б. Т. Р., като дълбоко и непоправимо разстроен. Със същото решение съдът е обявил, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, а след прекратяването на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име – Р., както и че движимите вещи придобити по време на брака, съпрузите са разделили по извънсъдебен ред.

Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Б. Т. Р. срещу горното решение в частта, с която е отхвърлено искането й, бракът да бъде прекратен по вина на ищеца П. И. Р.. Твърди се и неправилност на съдебното решение, в частта в която съдът е приел, че движимите вещи,придобити по време на брака, съпрузите са разделили извънсъдебно.

Въззиваемата страна П. И. Р. е депозирал отговор на въззивната жалба, в които се моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено изцяло.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката се явява. Представлява се от адв. Т., която поддържа жалбата и моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови друго, с което да обяви, че настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е по изключителна вина на ищеца – П. И. Р.. Поддържа тезата си от 1 въззивната жалба, че ищецът бил реализирал множество брачни провинения, изразяващи се в системно употребяване на алкохол, гонене на съпругата от дома им и изхвърляне на нейните и на сина им вещи. Счита тези обстоятелства за доказани от събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства – разпит на сина им С. Р.. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна не се явява, не се представлява и не изразява становище.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

Софийският окръжен съд, след като съобрази изложените от страните доводи и данните по делото, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

Решението е частично недопустимо, тъй като районният съд в решението си се е произнесъл извън предмета на делото. Въпроса относно собствеността върху движимите вещи, придобити по време на брака, стои извън предмета на предявения иск с правна квалификация чл. 49 ал. 1 от СК, поради което решението в тази част следва да бъде обезсилено.

Предметът на подадената въззивна жалба е ограничен единствено до брачната вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като изводите на районния съд в тази част на решението са неправилни и не се основават на точна и обективна преценка на събраните в производството доказателства.

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбоко и непоправимо разстройство на брака". Вината в брачния процес е понятие, чието съдържание се различава значително от приетото в правната доктрина значение на термина "вина". За да се избегне елементът на субективизъм в процеса, константната съдебна практика е възприела разрешението да се извършва преценка само на фактическото поведение, обективирано в конкретни действия на всеки от съпрузите, някои от които са грижата на съпрузите един към друг, издръжката на семейството, тяхното съвместно живеене и други.

Районният съд неправилно е кредитирал само част от показанията на св.

С. Р. – син на съпрузите. Свидетелят достатъчно ясно и последователно пресъздава собствените си възприятия относно съвместния живот на страните. Посочва, че баща му предимно вечер след като е употребил алкохол е бил агресивен и е упражнявал насилие спрямо майка му, като й удрял шамари. Свидетелства и за обстоятелствата довели до фактическата раздяла 2 между страните, а именно, че ищецът е изгонил ответницата от семейното жилище и я е закарал до дома на родителите й в друго населено място – гр.

Д.. Свидетелят С. Р. е очевидец на семейните отношения на страните през целия им съвместен живот, продължил повече от 30 години.

Обстоятелството, че е възможно да има някакви имуществени претенции по отношение на баща му, не е в състояние да доведе до извод за невярност на показанията му. Същите са логични, безпротиворечиви и непосредствени, поради което и настоящата инстанция ги кредитира в цялост.

Що се отнася до показанията на другия по делото свидетел Т.Т-, то те възпроизвеждат впечатления на свидетеля за краткото време, през което е посещавал дома на страните. Брачните отношения са лични и трети лица не са в състояние да възприемат какво се случва, вечер, на четири очи между съпрузите. Показанията му в частта, че между страните не е имало проблеми, както и че ищецът не е бил агресивен, противоречат на тези на сина на съпрузите, който стои по близо до семейството, живял е в семейното жилище и дори свидетелства, че баща му е искал отношенията в семейството да се пазят в тайна и да не се разпространяват.

От събраните гласни доказателства се доказа, че по време на брака съпругът често употребявал алкохол и се държал грубо и агресивно със съпругата си, както и че я е изгонил от семейното жилище. С това си поведение същият не е могъл да не съзнава, че ще предизвика разкъсване на брачната връзка. Съгласно чл. 14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. По делото се установи, че поведението на ищеца е било в разрез с тези изисквания, което е станало причина за брачното разстройство. Липсват каквито и да са доказателства, че вина за разстройството на брака има съпругата. Горното обуславя извод, че вината за разрива на брачната връзка е единствено на съпруга П. И. Р..

В съответствие с разпоредбата на чл. 329 ГПК разноските по делото следва да бъдат възложени върху П. И. Р., който следва да бъде осъден да заплати на Б. Т. Р. сумата от 972,50 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и държавна такса в размер на 25 лв. за производството по делото.

В останалата част решението е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано.

Водим от горното, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 195 от 29.06.2023 г. по гр. д № 947/2022г. по описа на РС – Костинброд В ЧАСТТА , с която е отхвърлено искането на Б. Т.

Р . ЕГН ********** бракът да бъде прекратен по вина на П. И. Р. ЕГН ********** и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът П. И. Р. ЕГН **********.

3

ОБЕЗСИЛВА Решение № 195 от 29.06.2023 г. по гр. д № 947/2022г. по описа на РС – Костинброд В ЧАСТТА , в която съдът е постановил, че движимите вещи, придобити по време на брака, съпрузите са разделили по извънсъдебен ред.

ОТМЕНЯ Решение № 195 от 29.06.2023 г. по гр. д № 947/2022г. по описа на РС – Костинброд В ЧАСТТА , с която е осъдена Б. Т. Р. ЕГН ********** да заплати държавна такса като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА П. И. Р. ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийския окръжен съд окончателна държавна такса в размер на 25 лева за производството по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 329 ГПК П. И. Р. ЕГН ********** да заплати на Б. Т. Р. ЕГН ********** сумата от 972,50 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4