Решение № 3269 от 14.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3425/2026
- Вид
- Решение № 3269
- Подписан
- 14.05.2026
- В сила
- 14.05.2026
- Състав
- Любомир Василев, Мария Валентинова Атанасова, Димитър Куртев Демирев
Цитирани разпоредби
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 400 · Кодекс за застраховането
- чл.400 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл.411 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3269 гр. София, 14.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100503425 по описа за 2026 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3425/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗАД “Армеец” гр.София ЕИК 121076907 срещу решение №1949 от 03.02.2026 г по гр.д.№43690/25 г на СРС , 156 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника да се осъди Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД гр.София ЕИК 200299615 да му заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД разликата над 364,19 лева до пълния предявен размер от 561,37 лева - регресна претенция на застраховател по „Каско“ срещу застраховател по „ГО“ по щета № 10022030124639 за увреждане на лек автомобил „Тойота Ярис“, рег. № **** от ПТП на 04.11.2022 г., около 15:00 ч. в гр. София, на ул. „Мур“ № 72 по вина на водача на лекотоварен автомобил „Фолксваген ЛТ 46“, рег. № **** , ведно със законната лихва от 15.08.2025 г. (датата на подаването на исковата молба) до окончателното плащане на сумата ; и разликата над 114,34 лева до пълния предявен размер от 173,12 лева мораторна лихва върху посочената главница за периода от 24.04.2023 г. до 15.08.2025 г ; както и ЗАД “Армеец” гр.София е осъдено да заплати на Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД сумата от 103,34 евро разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .
Следва да се възстанови стойността на ремонта и вложените части по фактури , а характеристика на увреденото МПС е и „гаранционния му статус“ . Производителите 1 предлагат „гаранционни и удължени сервизни програми“ , а ремонт извън оторизиран сервиз води до влошаване на пазарната стойност на МПС . В случая увредения автомобил е бил в гаранция .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Стойността на ремента трябва да се изчисли по средни пазарни цени . Ищецът не представя доказателства , че МПС е било в гаранция , а и това обстоятелство е ирелевантно .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 05.02.2026 г и е обжалвано в срок на 19.02.2026 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Пред СГС страните не спорят по предпоставките на регресната претенция по чл.411 ал.1 КЗ , с изключение на размера на имуществените вреди.
За да отхвърли частично исковете за главница и за лихви за забава в процесните размери СРС е приел , че начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл. 405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ е в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
Според СРС релевантни за определяне на действителния размер на вредата са средните пазарни цени към датата на ПТП. Единствено ако в Република България дадена стока или услуга не се предлага на пазара (напр. за ремонт на самолет) и ако без нея репарирането на причинените вреди е невъзможно, то тогава по необходимост при определяне стойността на обезщетението следва да се вземат предвид пазарните цени в друга държава, където стоката или услугата се предлага, с което би било спазено изискването за пълна обезвреда – в рамките на уговорения застрахователен лимит – арг. чл. 400 КЗ.
Според СРС при пазарна икономика е обичайно да се предлагат и по-високи цени за ремонт на МПС (особено в т. нар. официални/оторизирани за марката автосервизи), но тези по2 високи цени не следва да се вземат предвид при определяне на задължението, ако заплащането на средната пазарна цена е достатъчно за пълното отстраняване на вредите при изискуемото качество.
Според СРС този извод не се променя от евентуалното обстоятелство, че автомобилът е в гаранционен срок и, че условие за бъдеща важимост на гаранцията е отремонтиране в официален сервиз (в каквато насока по делото не са ангажирани и доказателства). В подобна хипотеза очевидно се смесват два проблема: 1) отстраняването на преките и непосредствени вреди чрез привеждане на увреденото МПС в предишното му техническо състояние, за което е напълно достатъчно извършването на ремонт по средни пазарни цени в обикновен сервиз, и 2) запазването на правата по договорната гаранция с продавача на автомобила, което няма връзка с преките и непосредствени вреди от самото увреждане – от една страна, подобен евентуален резултат няма характер нито на претърпяна загуба, нито на пропусната полза . Такава не може да има, предвид липсата на сигурност в бъдещото настъпване на условието за „активиране“ на гаранцията – настъпването на евентуален технически проблем от нормалната експлоатацията на автомобила, какъвто може и никога да не настъпи) . От друга страна евентуалното загубване на правата по гаранцията не е пряка и непосредствена последица от увреждането на автомобила при ПТП, а представлява по-далечен причинен резултат, т.е. липсва пряка причинна връзка (същият би бил пряк резултат не на увреждането, а на друго обстоятелството – липсата на отремонтиране на автомобила в официален сервиз), като самото увреждане при ПТП нито е необходимо и достатъчно условие за настъпване на загубата на гаранцията, нито тя е типичен, закономерен и адекватен резултат на това увреждане, а случайна последица, която при това не е настъпила
Според СРС в случая ищецът не е ангажирал доказателства за факта на това, че към момента на увреждането автомобилът е бил в гаранционен срок, съответно при какви условия, за да може се претендира стойност на ремонта по цени на официален сервиз на марката т.нар. оторизиран сервиз.
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Съгласно чл.400 ал.1 КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Съгласно трайната практика на ВКС при увредено МПС застрахователното обезщетение трябва да бъде възстановено от застрахователя по „ГО“ доколкото съответства на средните пазарни цени – решение №147 от 06.10.2009 г по т.д. № 85/2009 г, ТК, ІІ ТО на ВКС , решение №52 от 08.07.2010 г по т.д.№652/09 г на ВКС, I ТО , решение №79 от 02.07.2009 г по т.д.№156/09 г на ВКС, I ТО и др. По-високо обезщетение изплатено от застрахователя по „Каско” сума не обвързва ответника като застраховател по „ГО“ .
В случая първоинстанционният съд правилно е съобразил САТЕ и установените чрез нея средни пазарни цени , съответно уважил е иска за главница в тази част и го е отхвърлил за горницата . В о.с.з на 06.11.2025 г пред СРС вещото лице изрично е посочило , че няма 3 данни процесното МПС да е било в гаранция и какви евентуално са гаранционните условия . Други доказателства , че МПС е било в гаранция по делото липсват , поради което доводи в тази насока са неотносими . Отделно , не е доказано твърдението на въззивника , че ремонт извън оторизиран сервиз би довел до „влошаване на пазарната стойност на МПС“ , съответно какъв ще е размерът на това „влошаване“.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1949 от 03.02.2026 г по гр.д.№43690/25 г на СРС , 156 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на ЗАД “Армеец” гр.София ЕИК 121076907 да се осъди Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД гр.София ЕИК 200299615 да му заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД разликата над 364,19 лева до пълния предявен размер от 561,37 лева - регресна претенция на застраховател по „Каско“ срещу застраховател по „ГО“ по щета № 10022030124639 за увреждане на лек автомобил „Тойота Ярис“, рег. № **** от ПТП на 04.11.2022 г., около 15:00 ч. в гр. София, на ул. „Мур“ № 72 по вина на водача на лекотоварен автомобил „Фолксваген ЛТ 46“, рег. № **** , ведно със законната лихва от 15.08.2025 г. (датата на подаването на исковата молба) до окончателното плащане на сумата ; и разликата над 114,34 лева до пълния предявен размер от 173,12 лева мораторна лихва върху посочената главница за периода от 24.04.2023 г. до 15.08.2025 г ; както и в частта , в която ЗАД “Армеец” гр.София е осъдено да заплати на Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД сумата от 103,34 евро разноски пред СРС .
ОСЪЖДА ЗАД “Армеец” гр.София ЕИК 121076907 да заплати на Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД гр.София ЕИК 200299615 сумата от 105 евро разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4