Решение № 160 от 11.07.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Габрово, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20244200500174 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена лично от Г. В. В. против решение № 47 от 05.03.2024 г., постановено по гр.д. № 1017/2023 г. по описа на Районен съд - Севлиево, с което са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, предявените от Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в ОЗ Ловеч, XI група, срещу Районен съд-Ловеч, предявените искове за установяване нарушение на третирането на ищеца, представляващо дискриминация на основа на признака „лично положение“ поради изискването от страна на ответника за внасяне на недължима такса и неосигуряването на възможността на ищеца да обжалва постановените от съда актове по ГД № 2193/2019 г., по описа на РС – Ловеч, както и с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от дискриминация за осъждането на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от понататъшни нарушения, както и иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация – за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за вреди в размер на 12 000 лв.

Във въззивната жалба, подадена от Г. В. В. се излага несъгласие с така 1 постановеното решение и достигнатите в него правни изводи. Жалбоподателят намира същото за неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Излага твърдения за постановяване на съдебния акт в разрез с материалноправните уредби на закона, при несъобразяване с всички относими доказателства, установяващи равното третиране на ищеца, при несъответствие със законите и международните правни норми, част от законодателството на Република България, ратифицирани по конституционен ред и в сила за вътрешноправните правораздавателни съдилища. Сочи, че актът на съда е необоснован в резултат на неправилна и едностранна преценка на ангажираните по делото доказателства, което е довело до неправилни фактически констатации. Смята, че при формиране на вътрешното си убеждение, първата инстанция е игнорирала действителното съдържание на наведените от ищеца доказателства, не е приложила практиката на ВКС и Европейските правоприлагащи стандарти. Моли да се отмени изцяло постановения съдебен акт.

Постъпил е отговор от Районен съд - Ловеч, с която оспорва подадената въззивна жалба по подробно изложени доводи, като се моли същата да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържат подадената жалба, ответникът не се явява.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Пред Севлиевски районен съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминацията, за установяване на нарушение, изразяващо се в неравностойно третиране на ищеца, представляващо дискриминация на основа на признака „лично положение“ поради изискването от страна на ответника за внасяне на недължима такса и неосигуряването на възможността на ищеца да обжалва постановените от съда актове по ГД № 2193/2019 г., по описа на РС - Ловеч, както и с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от дискриминация за осъждането на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация - за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за вреди в размер на 12 000 лв.

2

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Ловеч, считано от 2010 г. към настоящия момент. Сочи, че във връзка са нарушени негови законни права и интереси по искова молба от 2019 г. в Районен съд – Ловеч, където било образувано исково производство по чл. 71, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминацията и разпределено на VI граждански състав с председател Н. Р., приключило окончателно още на първа инстанция без да е допуснат до втора инстанция за въззивно обжалване на решението, поради претенции на съда за заплащане от страна на ищеца на недължима държавна такса. Поддържа, че в същото време при сравними и сходни обстоятелства при всички други негови производства по чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията във всички други районни съдилища не му е била искана държавна такса за въззивно обжалване. Сочи, че при сходни обстоятелства, лишения от свобода, М. С. завел исково производство по чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията в същия Районен съд - Ловеч, като делото му било разпределено на същия VI състав, но на него не му е поискана държавна такса за въззивна инстанция.

В отговора на исковата молба Районен съд - Ловеч е оспорил исковете по основание и размер. Поддържа, че исковата молба страдала от нередовности.

Сочи, че ищецът превратно тълкува развоя на производството по гр.д. № 2193/2019 г. на РС – Ловеч, като същият не бил предприел действия по обжалване. Излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Искането към съда е да отхвърли исковата претенция.

За да отхвърли исковете, Районният съд е приел, че ищецът сочи, че е дискриминиран по см. на ЗЗДискр. по признак „лично положение", който за разлика от останалите уредени признаци в закона, няма еднозначно, изначално прието и обективно съдържание, което налага за всеки случай установяване и доказване на значим, обективен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за дискриминация. По делото не се доказва понеблагоприятно третиране свързано с личното положение на ищеца, доколкото соченото от него друго лице – М. С., също е лишен от свобода, т.е. соченият признак „лишаване от свобода“ не е причина за по – неблагоприятното третиране от страна на ответника РС- Ловеч. Ищецът не е посочил какъвто и да е значим, иманентно присъщ му белег, сравним по значение с останалите защитени признаци, които обективно характеризират една личност като такава, за да се приеме, че изпълват съдържанието на 3 защитения признак „лично положение", за да се изследва и приеме осъществяване на дискриминационни действия именно по този белег, съответно признак, освен обстоятелството, че изтърпява наказание „лишаване от свобода". Съдът е приел, че следва да се приведе случай на сравнение, т. е. лице намиращо се в сходни обстоятелства, като основната разлика между двете лица да е признакът, предмет на защита, като следва да се установи и причинната връзка между по – неблагоприятното третиране и признака, предмет на защита, като в случай не са сочени и ангажирани такива доказателства за други лица, които не са лишени от свобода, т.е. които не покриват сочения признак, да са били третирани по – благоприятно и именно на тях в сходна ситуация да не е изисквана държавна такса.

Габровският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото гр.д. № 2193/2019 г. по описа на РС - Ловеч се установява, че с решение № 251 от 20.07.2020 г. постановено по делото са отхвърлени предявените от Г. В. В. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" - ГДИН искове с правно основание чл. 71, ал. 1 , т . 1 и т. 2от ЗЗДискр., за установяване на претендираното от ищеца дискриминационно отношение спрямо него и за осъждане на ответника да преустанови твърдяното нарушение, като същото е връчено на ищеца на 23.07.2020 г. /л.

124 от делото/.

Н а 28.07.2020 г. ищецът е депозирал молба, с която иска да му бъдат предоставени протоколите от проведените открити съдебни заседания и молба за предоставяне на правна помощ с вх. № 7147 о т 29.07.2020 г. /л.129 от делото/, ведно с декларация за материално и гражданско състояние. С определение № 874 от 30.07.2020 г. постановено по същото дело е оставена без уважение молбата на ищеца за предоставяне на правна помощ.

Определението е връчено на ищеца на 04.08.2020 г.

С жалба с вх. № 5258 от 12.08.2020 г. при ОС- Ловеч ищецът е обжалвал постановеното определение, с което молбата му за предоставяне на правна помощ е била оставена без уважение, като Окръжен съд - Ловеч е изпратил подадената жалба до Районен съд - Ловеч за администриране, където същата е постъпила с вх. № 260178 на 14.08.2020 г. /л.137 от делото/. С резолюция от 19.08.2020 г. докладчикът по делото е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателя да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ОС - Ловеч в седмодневен срок, като е 4 указано, че при неизпълнение на указанията жалбата подлежи на връщане /л.

1 3 7 от делото/. Постановеното разпореждане е било връчено на ищеца на 25.08.2020 г. /л. 147 от делото/.

Н а 01.09.2020 г. ищецът е депозирал по делото молба наименована „отговор", с която, във връзка с постановеното разпореждане, е посочил, че вероятно се касае за грешка, тъй като не дължи такса в производството по Закона за защита от дискриминация, а именно чл. 75, ал. 2 /л. 148 от делото/.

Върху подадената молба е поставена резолюция от докладчика гласяща следното „Да се отговори на Г. В., че съдът няма основания да отмени резолюцията си от 19.08.2020 г., тъй като в случая е приложима разпоредбата на чл. 1 9 от ТДТССГПК. Ищецът е бил освободен от заплащане на такси и разноски само в хода на производството, но не и за подаване на жалба". С определение от 09.09.2020 г. постановено по делото, поради неизпълнение на дадените указания, частната жалба с вх. № 5258/12.08.2020 г. е била върната /л.151 от делото/. Определението за връщане е било връчено на ищеца на 11.09.2020 г.

От страна на ищеца е била депозирана въззивна жалба срещу постановеното решение № 251 от 20.07.2020 г. с вх. № 26082 от 15.09.2020 г.

/л.154 от делото/. С разпореждане № 260289 от 16.09.2020 г. постановено по делото, подадената въззивна жалба е била върната от докладчика като просрочена /л. 157 от делото/, което е връчено на ищеца на 21.09.2020 г.

На 26.09.2020 г. е била депозирана частна жалба от страна на ищеца до ОС - Ловеч срещу разпореждането за връщане на въззивната му жалба /л. 161 от делото/. Същата жалба е била изпратена на Районен съд - Ловеч за администриране. С разпореждане № 260439 о т 02.10.2020 г. постановено по делото, РС - Ловеч е оставил без движение подадената частна жалба, като е било указано на ищеца жалбоподател да укаже в какво се състои порочността на обжалваното разпореждане, какво е искането му към съда, да представи преписи според броя на лицата участващи в делото и да заплати държавна такса в размер на 1 5 лв. по сметка на ОС - Ловеч. /л. 164 от делото/, като същото е връчено на ищеца на 09.10.2020 г. /л. 166 от делото/. На 15.10.2020 г., ищецът е депозирал частна жалба с вх. № 261924/16.10.2020 г. срещу разпореждането от 02.10.2020 г., с което са му били дадени указания за отстраняване на нередовности.

С разпореждане от 19.10.2020 г. постановено по делото, докладчикът е върнал депозираната частна жалба с вх. № 261924 о т 16.10.2020 г., тъй като жалбата била подадена след изтичане на срока за обжалване на разпореждане 5

№ 260289/16.09.2020 г., като разпореждането е получено от ищеца на 22.10.2020 г.

На 29.10.2020 г. от страна на ищеца е депозирана в Окръжен съд - Ловеч жалба /пощенско клеймо от 28.10.2020 г./ срещу разпореждане № 260289 от 16.09.2020 г, която отново е върната за администриране от РС - Ловеч /л.174 от делото/.С резолюция от 05.11.2020 г., РС - Ловеч е оставил без движение жалбата с указания за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ОС - Ловеч в седмодневен срок /л. 125 от делото/, като разпореждането е съобщено на ищеца на 10.11.2020 г.