Определение № 2104 от 05.05.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2104 гр. Варна, 05.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100501856 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образуване е по молба с вх. № 8484/24.03.2025 г. от Д. К. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ж.к „***, чрез адв. Я. С. с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 110 от 07.02.2025 г. по в. гр. дело № 1856/2024 г. по описа на ВОС, поправено с Решение № 297 от 20.03.2025 г. по в. гр. дело № 1856/2024 г. по описа на ВОС

В молбата се излага следното:

Не са налице доказателства за договор за безплатна правна помощ между адв. А. П. и въззиваемите.

Присъденото с решението адвокатско възнаграждение е прекомерно и не отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

Прекомерно е адв. възнаграждение от 1392,68 лв. относно производството по иска за делба. Въззивното производство не се характеризира с фактическа и правна сложност. Присъденото адвокатско възнаграждение, надхвърля в двукратен размер, заплатеното от него адвокатско възнаграждение за същия предмет и то като се вземе предвид, че въззивната жалба е уважена от части. Счита, че адв. възнаграждение следва да е не повече от 600 лв., а при прилагане на коефициента от 92 % /отхвърлената част от жалбата/ определеното адв. възнаграждение следва да не надхвърля 553,20 лв.

На следващо място прекомерно е присъденото в полза на адв. П. възнаграждение от 400 лв. относно производството по чл. 344, ал. 2 от ГПК.

По отношение на този спор не са събирани, каквито и да е било доказателства и не са навеждани нови възражения. Хонорарът за производството по частната жалба не следва да надвишава 200 лв.

1

Възразява се, че присъдените в полза на Д. Д. разноски за въззивното производство не съответстват на справедливия размер.

Разноските за депозит за СОЕ били изцяло основателно направени. В резултат на прието заключение, обжалваното решение е отменено в частта за имот с идентификатор 139.63 лв. и е постановено делба при други квоти.

Разноските за депозит по СОЕ са изцяло основателно направени и следва да бъдат присъдени. Присъдени в полза на въззивника разноски следва да се увеличат с 279,48 лв. (остатъка над 20,52 лв., които съответстват на пропорционалния дял на разноските за експертиза в присъдената сума от 64,28 лв.).

Моли да измените Решение № 110 / 07.02.2025 г., поправено с Решение № 297 / 20.03.2025 г. по в.гр.д. № 1856 / 2024 г. по описа на ОС – гр. Варна, ГО, в частта за разноските, като се отхвърли претенцията на адв. А. П. за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ поради липса на доказателства за сключване на договор за правна помощ с въззиваемите, а в условията на евентуалност моли да с намали присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. П. до размера от 753,20 лв., от които 553,20 лв. за производството по въззивната жалба и 200 лв. за производството по частната жалба

В срока по чл.248, ал.2 ГПК адв. Ива Д., като процесуален представител на К. М. Д. и Д. М. Я., е депозирал отговор с вх. № 10702/14.04.2025г, с който се изразява становище за неоснователност на молбата.

Молбата е депозирана в срок от процесуално легитимирана страна.

Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

На първо място неоснователно е възражението, че не е сключен договор за безплатна правна помощ. На л. 72 и л.73 от в.гр.д № 1856/2024г. на ВОС са приложени договори за правна защита и съдействие сключени между адвокат П. и К. М. Д. и Д. М. Я., в които е уговорено защита да се осъществи по реда на чл. 38, ал.1 , т. 2 от ЗА.

Не е основателно и възражението, че определеното адв. възнаграждение от съда, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, в размер на 139.63 лв. за иска за делба е прекомерно. На делба са подлежали 15 имота, като жалбата е уважена частично и то само по отношение на размера на квотите на единия имот. По делото са проведени две съдебни заседания и са събирани доказателства, приета е назначената СОЕ, и е прието удостоверение за наследници. При определянето съдът взе за ориентир и предвидения за искове за делба в наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, хонорар и е съобразил отхвърляната част от жалбата.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав не намира основание да измени определеното за въззивната инстанция адв. възнаграждение за иска за делба от 1392,68 лв.

Не е основателно и възражението, че определеното адв. възнаграждение от съда, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, в размер на 400.00 лв. за производството по 2 чл. 344, ал. 2 от ГПК е прекомерно. В наредба № 1, която както беше посочено се ползва за ориентир, хонорарът за частни жалби разглеждани в открито съдебно заседание е 600 лв. Под внимание се взе предвид, че претендираното от въззивника възнаграждение за това производство също е 400 лв.

Предвид изложеното настоящия съдебен състав не намира основание да измени определеното за въззивната инстанция адв. възнаграждение за производството по чл. 344, ал. 2 от ГПК от 400,00 лв.

По отношение на възражението, за присъдените в ползва на Д. К. Д. разноски.

Действително подялбата на всеки един отделен имот представлява самостоятелен иск. Жалбата по отношение на поземлен имот (нива) с идентификатор ***, находящ се в землището на с. Червенци, общ.

Вълчи дол, се явява изцяло основателна. Следователно заплатените, в размер на 300 лв., разноски за депозит за СОЕ следва да бъдат възстановени на Д. К.

Д. от К. М. Д., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С оглед изложеното съдебното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като К. М. Д. следа да бъде осъден да заплатят допълнително на въззивника Д. К. Д. сумата от 279.48, лева, която съответства на пропорционалния дял на присъедините с решението разноските за внесен депозит за назначаване на СОЕ.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ал. 1 от ГПК Решение № 110 от 07.02.2025 г. по в. гр. дело № 1856/2024 г. по описа на ВОС, поправено с Решение № 297 от 20.03.2025 г. по в. гр. дело № 1856/2024 г. по описа на ВОС, в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА К. М. Д., ЕГН **********, с адрес: Община Варна, село Тополи, ул. „*** да заплати допълнително на Д. К. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ж.к „ ***, сумата от 279.48 лева/ двеста седемдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, разноските за внесен депозит за назначаване на съдебно – оценителна експертиза

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 8484/24.03.2025 г. от Д. К.

Д., ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ж.к „***, в частта й в която се иска да се измени Решение № 110 от 07.02.2025 г. по в. гр. дело № 1856/2024 г. по описа на ВОС поправено с Решение № 297 от 20.03.2025 г. по в. гр. дело № 1856/2024 г. по описа на ВОС, в частта за разноските, като се отхвърли претенцията на адв. А. П. за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, а в условията на евентуалност да се намали присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. П. до размера от 753,20 лв., от които 553,20 лв. за производството по въззивната жалба и 200 3 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба, в 1-седмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4