Определение № 285 от 20.07.2021, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 285 гр. Смолян , 20.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20215400500220 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№1403/17.06.2021г. от „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49,бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника му юрисконсулт Р.И.И. срещу Разпореждане № 307/31.05.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 190/2021г. по описа на Девинския районен съд, с което частично е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК срещу ЕФТ. ИСКР. К. за следните вземанията: за главница над сумата от 700.72 лв. до заявената в размер на 813.36 лв.; за договорно възнаграждение в размер на 262.99 лв.; за лихви за забава в размер на 71.93 лева, дължима от 06.03.2020 г.- дата на изпадане на длъжника в забава до 03.04.2021 г. -датата на предсрочна изискуемост; законна лихва в размер на 30.30 лева, дължима от 03.04.2021 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.05.2021 г. и в частта, с която съдът неправилно е направил прихващане на платени суми от остатъчната неизплатена главница. В частната жалба се излагат доводи, че заповедният съд не разполага с правомощия в това производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. С измененията в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 100/2019 г., законодателят е предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което не изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд относно преценката за валидност на сделката поради нарушение на закона или добрите нрави. В жалбата се твърди, че заповедният съд е превишил правомощията си и е нарушил съдопроизводствените правила, като е извършил преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на 1 основание нарушение на закона или на добрите нрави. С чл. 411, ал.2, т.З ГПК законодателят е предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор или има обоснована вероятност за това, но в първата хипотеза, клаузата следва да е обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред, какъвто не е заповедното производство, а във втората хипотеза от събраните доказателства да може да се направи мотивиран извод, че дадена клауза от потребителския договор е неравноправна. Заповедният съд не е направил задълбочен анализ на кумулативни критерии по чл.143 от ЗЗП за неравноправна клауза, тъй като същите не се съдържат в клаузите на договора за потребителски кредит.Неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.Неправилно заповедният съд е отхвърлил искането за договорно възнаграждение. Преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр, с което дружеството-кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Ответникът е декларирал, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски кредит. Процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания, като в него са описаните всички параметри на разбираем и достъпен език. Длъжникът не е обективирал желание да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена по закон и в ОУ към договора. Уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Съгласно принципа на чл.9 от ЗЗД за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочените годишен лихвен процент и ГПР. Действително по-старата съдебна практика приема, че нищожни като противоречащи на добрите нрави са клаузите за лихви, надвишаващи трикратния размер на законната лихва, когато задължението по договора не е обезпечено, а когато е обезпечено - до двукратния размер. Тази практика вече е преосмислена с оглед последващите изменения на ЗПК (обн., ДВ, бр.35/22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014). В чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на годишния лихвен процент, който не може да бъде по - висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, а според ал.5, клаузи, надвишаващи тези размери, се считат за нищожни. Твърди се, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Спазена е изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като страните са уговорили фиксиран за целия период на договора годишния лихвен процент в законовите граници. Не е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма, поради 2 което уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави, същото е уговорено в съответствие с принципа за добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит и неговата цена и в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Неправилно заповедният съд е отхвърлил и искането за законна лихва в размер на 30,30 лева, дължима от 03.04.2021 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.05.2021гдатата на подаване на заявлението. Съгласно ТР № 3/27.03.2019г. по тълк.д.№ 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за кредит се определя в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. 3а периода 13.03-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва. Заповедният съд не разполага с правомощия в заповедното производството да се произнася, относно въпроса за възникването на предсрочната изискуемост на вземането и да прави преценка относно нея. Съгласно чл. 6 от ЗМДВИП „П.к.България“ ЕООД не е начислявало и не търси законна лихва за периода на обявеното извънредно положение и два месеца след отмяната на същото. Н еправилно съдът е отхвърлил заявлението и относно лихвата за забава. Същата не представлява неравноправна клауза. Кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане, като в случая не е налице анатоцизъм, тъй като договорното възнаграждение представлява цената за ползване на отпуснатата парична сума, докато лихвата за забава представлява обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение. Поради това кредиторът на основание чл. 33 от ЗПК и ОУ е начислил и претендира обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху просроченото плащане за периода, посочен в заявлението в размер на 71.93 лева от 06.03.2020г., дата на изпадане на длъжника в забава до 03.04.2021 г.-дата на предсрочна изискуемост. В жалбата се твърди още, че заповедният съд неправилно е извършил прихващане от дължимата главница. С прихващането се изменя изцяло заявената от „П.к. България“ ЕООД претенция, която евентуално може да бъде доказана в исково производство. Заповедния съд може да обяви дадена договорна клауза за недействителна или неравноправна, но няма правомощия да решава спора по същество, като прави прихващане от заявените суми, тъй като процесният договор не е прогласен за недействителен, със сила на присъдено нещо. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и като вместо него бъде издадена заповед за изпълнение относно всички претендирани със заявлението суми. Моли да му бъдат присъдени и разноски за настоящето производство в размер на 15 лева ДТ и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Смолянският окръжен съд, след като взе предвид оплакванията в частната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок по куриер на 16.06.2021г., а обжалваният акт е връчен на 09.06.2021г., подадена е от надлежна страна , срещу подлежащ на обжалване акт по реда на чл.413, ал.2 от ГПК, поради 3 което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Пред първоинстанционният съд е подадено заявление от „П.К. България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника ЕФТ. ИСКР. К. с ЕГН ********** за сумата от 813,36 лева главница, дължима по договор за потребителски кредит № 30041868984/ 16.01.2020г.; сумата от 262,99 лева договорно възнаграждение за периода от 05.05.2020г. до 03.04.2021г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 236,25 лева; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“ в размер на 708,75 лева; 71,93 лева – лихва за забава от 06.03.2020г.-датата на изпадане на длъжника в забава до 03.04.2021г.-датата на предсрочна изискуемост§ 30,30 лева –законна лихва, дължима от 03.04.2021г-датата на предсрочна изискуемост до 27.05.2021г.- датата на входиране на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 27.05.2021г. до окончателно изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от неизпълнението на сключен договор за потребителски кредит № 30041868984/16.01.2020г. , по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума от 900 лева, а последният се е задължил да я върне за срок от 24 месеца на равни месечни вноски от по 54,64 лева, при ГЛП 41% и ГПР 49,05% или общо дължимата сума по кредита е 1311,32 лева.

Кредитополучателят е закупил и допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита на стойност 270 лева и допълнителна услуга „Флекси“, предоставяща право за промяна на погасителния план на стойност 810 лева. Размерът на вноската за допълнителните услуги е 45 лева месечно, и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита или общото задължение е 2391,32 лева, а общия размер на погасителната вноска е 99,64 лева, съгласно приложения погасителен план.

Посочено е още, че кредитополучателят е платил само две погасителни вноски по договора, след което е изпаднал в забава от 06.03.2020г. до обявяването на кредита за предсрочно изискуем на 03.04.2021г., за което кредитополучателят е изрично уведомен с писмо с обратна разписка. От пощенските клейма на приложената по делото обратна разписка е видно, че писмото е изпратено на 09.04.2021г. и е получено в гр.Девин на 12.04.2021г., като от връчителя не е изрично отбелязана датата на получаване на писмото от Е.К., затова следва да се приеме, че писмото е получено на 12.04.2021г. и от тази дата кредитополучателя е уведомен, че кредиторът обявява целия кредит за предсрочно изискуем.

Въззивният съд счита, че правилно заповедният съд е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на сумата за неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 236,25 лева и „Флекси“ в размер на 708,75 лева следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, т. 3 4